много ми е гадно

  • 3 503
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 463
Направо ми се реве!По цял ден съм сами4ка с малкия,за съжаление татито трябва да ходи на работа,работи и  събота и неделя в пове4ето слу4аи.Много ми е мъ4но за България,и за близките,планували сме да си ходим по коледа,а неискам да оставям мъжа ми сам и да си отида по рано.
Преди да родя се преместихме в нов квартал,меко казано е много ску4ен,даже и парка е празен,хора няма,по цял ден обикалям сама с коли4ката ,ве4е даже не ми се излиза,,няма с кого едно кафе да изпия.
Ужасно е,незнам хормони ли са,но направо имам 4увството 4е ще отка4а Sick
Мислех си,4е ако сега живеехме в България поне нямаше да е така,ама знам ли.Макар 4е последният път по4ти на бегом си тръгнах от България,от разправии с роднини и свекъри,може би сега си въобразям 4е нещата са се променили...последната изцепка е на свкъра не желае и да 4уе за нас ве4е,защото не сме кръстили бебето на него.,та пове4е да не сме се обаждали на свекървата,само тайно
абе изобщо глупости нито тук нито там,незнам може и аз да полудявам
Извинявайте за оплакването,нямам на кой друг

моля ви се дайте съвет да се разведря някак си

# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Ох, миличка, съчувствам ти. И аз бях така, нищо, че си бях у дома.  Криех се по сенки и храсталаци (много е тъпо, знам), защото бях още дебела и се чувствах ужасно.  Е, причината за това бяха няколко роднини от женски пол (сравнително млади и неомъжени, др. омъжени и също така дебелички, но с големи деца), които с голяма наслада ми казваха: "Ау, как си се загладила!" и пр. мили слова.  Сега ми се вижда глупаво, че съм обърнала внимание, но тогава с едномесечно бебе и не особено весели скорошни преживелици, ме удариха в сърцето. И като един вампир излизах само нощем. Дали съм била у нас, или на Марс - все тази.  Стоях си сама с бебето и си говорех сама.
На мен много ми помогна това, че на втория месец започнах работа (аз работя вкъщи). На твое място щях да си намеря някое интелектуално, "осъвършенстващо" занимание. Например да уча език -  сега ти е паднало, пък имаш ли Интернет, друго не ти трябва. Направи си сама една програмка и давай. Примерно, де, каквото ти хрумне. Стискам ти палци.  Hug

# 2
  • Мнения: 2 292
много е гадно и на мен понякога ми става така, в БГ разправии с роднини, но поне сядаш на кафе с приятели, споделяш говориш си на български, а и роднините понякога се реазправят от инат и от нерви а не да мислят нещо лошо ...
не можеш така самоа - намери си занимание с бебето. потърси в интернет - не може да няма групи с майки в района където си да се присъединиш - я ще разхождате бебета заедно я масаж ще правите - тук има такива групи.
нямате ли сайт на общината където си да провериш?
или намери си хоби, нещо прави за себе си интересно, ако не ти се цете или плете или бродира или каквото ще да е там ...

# 3
  • Мнения: 5 299
И аз бях така миналото лято Sad,Но имах 3 кучета,за които да се грижа ,а факта че имах нет- не ми оставаше време дори за готвене и чистене(мъжо щеше да ме гони от нас)-Аз влизах в Pogo.com-там има адски много игри забавлявай се smile3521Има толкова много места които да посетиш в кибер пространството Joy-знам,че не е като да се събираш с приятели,ама като няма...

# 4
  • Германия
  • Мнения: 8 085
Бе защо не се свържеш с някоя от лондонските мами?

# 5
  • Мнения: 463
Ох, мерси за окуражителните думи,добре е 4овек да знае 4е не е сам Hug,прави сте трябва нещо да се върши,за да не изперкам съвсем.

За групите с майки и бебета,обещаха да ми се обадят,когато събират следващата,защото предната приклю4ила.

pepelyashka ,незнам дали има някоя мама наблизо 4е тук разстоянията са огромни Sick,но това е идея

# 6
  • Мнения: 934
Страшно много ти съчувствам, и аз бях така преди пет години. И поне да бях в Лондон, който е все пак голям и космополитен град, ами аз бях в Рединг. Чужда страна, без приятели, без нищо. Мъжо работи, аз с малко бебе, и то с колики - абе ужас. Обикалях с количката и аз.
Това за интелектуално-стимулиращите дейности го подкрепям напълно - много помага, но с толкова малко бебе няма как. Не че ще станеш първа приятелка с някой веднага, но все пак е нещо. Пък може и да имаш късмет и да попаднеш на хора, с които веднага да си паснете. Май има и доста български майки в Лондон, но не знам в кой квартал.
Ако имаш възможност да си повикаш някой от България? Пък може и ти да отидеш по-рано, мъжа ти би трябвало да те разбере - ако това ще помогне...

А вие в кой квартал се преместихте? Ние за съжаление вече не сме в UK, но все пак да попитам.

Дано не е следродилна депресия, щото и това го има. Ако нещата тръгнат много назле, задължително говори с лекар или health visitor.

Дръж се!

# 7
  • Мнения: 934
Сайтове, които могат да ти се видят интересни:
www.netmums.com (този има и някакви клубове по райони)
www.mumsnet.com (общ сайт с информация и много форуми)

# 8
  • Мнения: 463
Шемет,ние сега живеем в Hendon,а преди бяхме на Кilburn.Tук няма нищо интересно,само един супер си имаме и това е.Та аз там се разхождам обикновено SickА парка е ве4но празен само аз,бебо и някакви гарги прелитат.
За съжаление никой от Бг не мога да повикам.Тук имам познати,но те живеят толкова дале4е,4е се виждаме през няколко месеца,и главно по телефоните говорим.
За депресията,дано не е такова.

Мерси за линковете сега разглеждам Grinning

# 9
  • Мнения: 3 491
Мноооого ми е мъчничко като те чувам така, защото ми е толкова познато ... И със самотата, и с това че няма хора по улиците, то магазинче няма даже, нито кола карах тогава, нито имах, и с това че в България свекъра започна от вратата да настройва детето срещу нас (добре, че бяха приятелите!). А свекървата пък като дойде на гости да помогне за второто - стана чужбина на десета степен! Но ... оцелява се ... горе главата! Ако можеш, се свържи наистина с лондонските мами. Стискам палци! Аз нямах такъв късмет, в крайна сметка откачих дотам че започнах да уча за кандидатстудентски изпити. Ей ме на, дипломирах се вече! Grinning

# 10
  • София
  • Мнения: 11 658
Защо ли те разбирам и ми е  до болка познато newsm78?Преди почти 5 години мъжът ми беше там близо до Рединг.Ех защо ли не съм познавала Шемет тогава? Заминах много ентусиазирана от тук,а там ме поля студен душ.Ами там нравите бяха по-различни.Разхождах се сама с детето /тогава на 3 години/.И крейзих от ден на ден.След това отидохме в Шотландия м/у Глазгоу и Единбург и крейзенето се засили.Гледах да се разхождам където има повече магазини и хора.Не карах кола,а бях в малко градче.И на близо нямаше нищо.Трябваше да вървя по1/2 час в едната посока.Нямах приятели или познати.Всичко това продължи близо година.За цялото това време само една съседка ме покани на кафе.Броях дните до завръщането в БГ.Сега 4 години след като съм се върнала от там ми липсва подредения английски живот.
Горе главата Kiki 78 и гледай ако можеш да се свържеш с БГ мами там.Доколкото знам около Лондон и Рединг има българска колония,поне така ми беше казала една българка с която се запознах по-късно,но това все пак преди 4 години.Късмет!!!

# 11
  • Мнения: 463
Много ви благодаря мили4ки,нямате си на представа колко ме окуражихте,4е не съм била само аз в такова положение,и ще се справя,на никакви депресии няма да се давам Stop
Запо4вам да мисля с какво да се образовам хем да си запълня времето хем да е полезно.А те запознаствата с нови хора може и да се слу4ат покрай това. Grinning

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Здравей kiki78 ,
и на мен това което си написала ми е много познато.
Преди 3 месеца се върнахме от ЮАР. Причините да оставим сравнително високия стандарт който имахме там са близки до твоите, с изключение на това че ние в момента очакваме бебе. За повече от година престой там нито веднъж не бях излизала извън комплекса в който живеех сама. Дори самотните паркове биха ме зарадвали, уверявам те  Simple Smile Подробностите нямат особено значение, това което искам да ти кажа е че връщайки се тук си давам сметка че нещата нямат само черна или бяла страна. Дали заради разстоянието или заради носталгията човек е склонен да идеализира. Аз лично за момента не съжалявам че се върнахме, но и не отхвърлям изцяло варианта отново да напуснем Бг.
Опитай се да видиш положителните страни в този ти начин на живот. Спокойствието изобщо не е факт за пренебрегване  Simple Smile Желая ти успех!

# 13
  • Мнения: 3 394
ехоооооооо, аз също съм в лондон и знам какво е да си сама с бебето ,таткото да е нон-стоп на работа вкл. и събота Cry

меко казано -отврат!

ако искаш пиши ми къде си.
Аз слава богу, се запознах случайно с други българки с бебето съвсем близо до мен (дори и не съм предполагала) и е супер-гостита,партита,рождени дни

тъй че, пиши!!!

# 14
  • UK
  • Мнения: 1 334
айде и аз да се разпиша при английските мами дето обикалят по цял ден с количката и изкрейзват,защото мъжете им работят много Wink.и аз съм така и въпреки,че съм много търпелива по принцип се е случвало да откача до степен,че да уплаша самата себе си. сега съм в БГ,но след 2 седмици съм пак на линия. аз живея в Слау,което е на 2 мили от Уиндзор и на 20 от западен Лондон, не съм срещала БГ мами тука,но транспорта работи за нас Grinning. ходя от време на време до Лондон,защото преди живеех там и там са всичките ми приятели. пиши,ако искаш ще организираме нещо  Hug

Общи условия

Активация на акаунт