Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .Моля някой да ми даде съвет.
- Публикувана: 2 март 2009, 08:07 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 13:16 ч.
права ли съм да искам развод
азсъм за развод
въпреки, че има и др избор - живеете заедно заради децата, но всъщност всеки си има свой свят - своя половинка в него....
но аз не бих могла така
мъжа ти е арогантен...ако изневерява поне да го прикрива, не да те обижда с грозни думи....
може би в този труден свят в момент с малко бебе ако мъжа ми се държи поне прилично - аз признавам - бих останала там където парите са достатъчно, и ми се плащат сметките - поне това да не го мисля докато съм с бебе на ръце и няма кой да ме гледа...
ако нямаш материална възможност и имаш душевни сили - заеби го и го използвай до дупка за средства
стъпи си на краката и му бий шута!
ако не можеш да чакаш - бягай още сега докато не си се съсипала от нерви...
ти реши и прецени - няма нищо недостойно да го издоиш и да го зарежеш
но и ако не можеш да чакаш...
успех, наистина ти съчмувтвам - мъжа ми бе подхванал авантюра когато бях бременна и аз с второто ни, но никога не бе груб сред разкритията и бе повече отразкайващ се /поне видимо, щото подозирам, че докато се доизясни с "любимата" е минало време/...,1
въпреки, че има и др избор - живеете заедно заради децата, но всъщност всеки си има свой свят - своя половинка в него....
но аз не бих могла така
мъжа ти е арогантен...ако изневерява поне да го прикрива, не да те обижда с грозни думи....
може би в този труден свят в момент с малко бебе ако мъжа ми се държи поне прилично - аз признавам - бих останала там където парите са достатъчно, и ми се плащат сметките - поне това да не го мисля докато съм с бебе на ръце и няма кой да ме гледа...
ако нямаш материална възможност и имаш душевни сили - заеби го и го използвай до дупка за средства
стъпи си на краката и му бий шута!
ако не можеш да чакаш - бягай още сега докато не си се съсипала от нерви...
ти реши и прецени - няма нищо недостойно да го издоиш и да го зарежеш
но и ако не можеш да чакаш...
успех, наистина ти съчмувтвам - мъжа ми бе подхванал авантюра когато бях бременна и аз с второто ни, но никога не бе груб сред разкритията и бе повече отразкайващ се /поне видимо, щото подозирам, че докато се доизясни с "любимата" е минало време/...,1
Плами и аз съм в подобна ситуация. С тази разлика, че имам едно дете и приятелката ни е на 19, а аз на 35. Това е от месец някъде. И преди не се разбирахме. Но, ако имаш сили, бягай. На мен нещо не ми стигат. От 3 нощи не съм спала, не ям, само пуша. Чудя се как намирам сили да гледам малката. Всичко ми трепери, получих и сърцебиене. Вече май съм за специализирана помощ. Ще търся хомеопат. А мислех, че съм силна и мога да го преодолея. Болката не минава обаче. Нощите особено са ужасни. Когато детето заспи, и остана сама. Прибира се от време на време, да се преоблече и да хвърли нови дрехи за пране. Чудя се как намирам сили да стоя още тук, но няма къде да отида. Написах всичко това, за да ти кажа - ПРАВА си. Не допускай да станеш като мен 
Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .Моля някой да ми даде съвет.
И твоя е тръгнал на там, ама вярно ти сама си си писала, че си му удобна. Страхотно е да имаш къде да се пребереш и кой да те посрешне.
И сега прочети това, писах го за друго момиче, но е валидно и за теб:
Щастието е жизнено важно за да продължи съществуването си един брак.
Когато при мен дойде някой за консултация винаги протича по един и същ начин.
Един час слушам, половин час обеснявам. А накрая ги връщам с думите: Отговори си на следните въпроси:
1. Обичаш ли този човек?
2. Можеш ли да търпиш и да се измъчваш?
3. Докога?
Следващият път идват само ако отговора на първият въпрос е "НЕ" и на вторият въпрос е "НЕ". Лесно и просто е. Отиваш и се консултираш с адвокат. Консултацията при най-добрите в нашият град е 100 лева-100 евро. Прижали ги. Научаваш всичко, кое, как, какво и за колко време, какви права имаш и какви той и т.н. Мислиш една седмица. Отговарящ си на въпросите, които ти поставих и взимаш решение.
П.С. Всеки имам право да е щастлив. Най-прекрасните неща в живота си съм постигнала точно в мигове на щастие. Ако аз съм щастлива, отглеждам здрави и щастливи деца, спаравям се отлично с работата, печеля дела и съм много продуктивна, водя тежки но с + край преговори. Забавлявам се вечер с децата и те се радват и са щастливи.
Твоето дете попива поведението ти и един ден и то ще бъде нещастно в живота. По добре край сега, отколкото безкрай завинаги.
Помисли и пак пиши.
За мен определо си за развод! Даже многооо дълго и кофти неща си издържала! Според мен най-важното е да не се събудим една сутрин и да разберем,че сме пропилели живота си,самочувствието си,уважението и достойнството! Още повече казваш,че се и материално осигурена,моят съвет е да се махаш оттам! 
Ако финансово си стабилна - развеждай се и не му мисли! Тоя човек те предава за втори път, какво доверие ще му имаш?! Ще чакаш да станете на по 50-60 години и да почне да не му става, че да не кръшка ли? И докога ще търпиш униженията и самотата, на които те подлага? Ако досега не те е обикнал и оценил, съмнявам се въобще някога това да се случи. Не се колебай и заради децата, защото един ден ще прогледнат що за стока е баща им и сами ще ти кажат да се махаш от него. А имай предвид, че оставайки при него си затваряш вратата за някоя, може би, истинска и споделена любов.
Много познато ми звучи историята ти... Уви! Не знам какво повече чакаш, пусни документите. Май е по-добре и да говориш с някоя детективска агенция да направят снимки и там каквото трябва, за да си имаш доказателства къде ходи и какво прави така нареченият ти съпруг. Звънни на някой адвокат и действай. Продължавай напред!
Че как да не си права бе жена, леле ........ 
, я му бий шута на тоя хубостник, какви са тези номера, днес така, утре иначе. И да ти кажа, ако реши той да те зареже след 1 година, пак е по малкото зло. Ами я си представи на преклонна възраст да пернат линките и да тръгне след някоя фуста ..... тогава какво ..... ми ще въртиш очите и ще се чудиш какво става, и защо изобщо ти се случва точно на теб. Това не са хипотези, истински истории, живота на моята майка. Цял живот му е търпяла и любовниците и скандалите,когато си търси причина да излезе, вдига скандала и излиза ядосан - прибира се след 3 дни, когато се поинтересуваш къде е бил, чуваш - " Ти какво сега, пак ли ще ми вдигаш нервите. Не се е родил човека, дето ще ми дава тон в живота и да ми казва как да живея, че и сметка да ми държи ..... Я си е**вай майката" . Сега на 60 год майка ми живее самичка, за това, че цял живот го е търпяла. Това от нея го знам, че Е***ето е до време,а курвалъка е за цял живот! Хубаво си помисли дали за такъв мъж си мечтала цял живот, ако бях на твое място, изобщо нямаше да се колебая 
, я му бий шута на тоя хубостник, какви са тези номера, днес така, утре иначе. И да ти кажа, ако реши той да те зареже след 1 година, пак е по малкото зло. Ами я си представи на преклонна възраст да пернат линките и да тръгне след някоя фуста ..... тогава какво ..... ми ще въртиш очите и ще се чудиш какво става, и защо изобщо ти се случва точно на теб. Това не са хипотези, истински истории, живота на моята майка. Цял живот му е търпяла и любовниците и скандалите,когато си търси причина да излезе, вдига скандала и излиза ядосан - прибира се след 3 дни, когато се поинтересуваш къде е бил, чуваш - " Ти какво сега, пак ли ще ми вдигаш нервите. Не се е родил човека, дето ще ми дава тон в живота и да ми казва как да живея, че и сметка да ми държи ..... Я си е**вай майката" . Сега на 60 год майка ми живее самичка, за това, че цял живот го е търпяла. Това от нея го знам, че Е***ето е до време,а курвалъка е за цял живот! Хубаво си помисли дали за такъв мъж си мечтала цял живот, ако бях на твое място, изобщо нямаше да се колебая
Благодаря на всички, които се отзоваха и изказват мнението си. Аз самата мн добре знам, че това не е нормалния семеен живот. Тези няколко дни след като побликувах статията бях като дрогирана. Нищо не ми се правеше, не ми се говореше. На 3-ти март му поисках развод, казах му , че той знае защо го правя и , че няма дълго да му се оплаквам. Да поясня , че когато се опитвам да говоря с него за проблемите ни , той винаги казва "стига си се оплаквала". Момичета, той щеше да повърне от притеснение, каза, че не иска да се развежда...бла бла. През целия ден беше плътно в къщи с отлично настроение. Аз -пълен пас. Днес към 3,30ч дъщеря ми започна да му звъни, за да я води на логопед- той беше блокирал телефона си.Причерня ми. Оставих ги двете в къщи , запалих колата и тръгнах да обикалям хотелите от неговия телефон. Пред третия хотел го видях, беше сам, колата му я нямаше. Попитах го какво прави тук измрънка, че имал някаква бизнес среща.Казах му сега ще влезем в хотела и ще попитаме бил ли си тук преди малко. Хотелчето е малко , квартално с малък вход и той още от вратата се развика_ според мен нарочно_ "добре питай момичето дали съм бил тук". Аз нищо не казах, седнах на един фотьол и реших, че ще пия кафе. Рецепционистката ми каза, че товаа не било място за реш на проблеми. Аз "не правя скандали ще пия кафе" . Тя "кафето е само за гостите на хотела" Аз и казах, че ако трябва ще си наема стая, но кафе ще пия. Моят любовник и каза да даде две кафенца и тя веднага ги стъкми. Къде му е колата и защо не е с нея така и не каза . Мисля , че ако бях дошла малко по-рано щях да видя кого изпраща, маже би е чакал такси. Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.
Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.
Дали ще ходи там или другаде няма никакво значение, терен при добро желание се намира, хотели, мотели, къщи, абе човек когато иска намира. Какво се доказва, ако вземеш хотелско сапунче, дори на най хрисимата женица и е ясно, за какво е бил той там, едва ли е на бизнес среща, бягай докато си млада и децата са малки, че с годините става все по трудно и по трудно. Човек като остарява е по склонен да прощава и преглъща, дори с риск пред себе си да признае, че се е превърнал в мухльо или самосъжаляващ се несретник. Моят съвет е бягай докато е време и докато си млада и силна.
