Самотна съм!
Омъжена...не помня вече от кога,живеем ей така по навик...петък вечер детенцето ни е на село.........самотно ми е...
Нямам пари в джоба даже за автобусно билетче за да се прибера при него и му казвам по телефона,че имам работа,затова и на майка така казах...
Работя..уж...за смешни пари...в елитна институция...
Срещам се от известно време с един мъж(не ме съдете) ,с моя сме приключили секса от много години и всеки се справя някак си...тъжно е.
Този мъж ...казва че много ме обича...повече от година сме заедно ,но не ми помага,само на думи,знае сега че нямам пари,но...сама съм си виновна,знам...той има възможности...
Исках тази сутрин на моя,тои ми хвърли 2 железни лева и жълти стотинки на масата.......беше ме срам,но ми трябваха за нещо от аптеката...
Толкова съм сачкана и унизена от живота,а съм горда,не мога да поискам
макар,че тази сутрин бях в безисходица...
Не е болката ми само в парите...няма ли на този свят нещо хубаво,което да ме стопли...няма ли любов бе хора?????
САМОТНА СЪМ И МЕ Е СТРАХ!!!