Майками боледува от 45-6 годишна.Сега е на 72.Първо дететоми,за което тя се грижеше я е забелязало,че" бавно пипа"...По скоро дясната ръка...
От 10 г промених живота си и се грижа абсолютно сама за нея,като ходя и на работа.От 6 г е на памперси,а от около 3 -с деменция.Дълго време бе с абсолютно остър ум и повече мъдрост от всички около нас!Постепенно ,обаче маската-ужасяваща и отблъскваща,обратния рефлекс и деменцията ме докарват до лудост.Затова мисля ,че най добре е близките ви хора да не бъдат обгрижвани от вас самите.Аз я обръщам през нощта,тя рови из спалното бельо като кокошка,хаотични натрапчиви движения с различна тематика за периоди от време.Дърпа покривката и всичко се сурва,измисля нови думи и не се разбира какво иска;може да си дърпа със страшна сила палеца,мислейки ,4е се държи за някого,как не го откъсва -незнам..Мисля,че тази ,а и всяка друга болест на мозъка е проява на някакъв нечист дух-толкова силно стиска,има спастични движения!
Т я самата може най много да седне на леглото,като не се сеща да се подпре на възглавница,а може часове да седи напрегната с някакъв крайник ,в мъчително положение вдигнат...ужас е!...Аз я извеждам и навън за по 15-20 мин. ,като тя притичва облягайки се на мен в неистова умора,ала се страхувам да не получи рани от залежаване...Лекарят и е пълен нехайник,но тъй като е познат,не мога да го сменя.Заведох я на магн, резонанс,където ми казаха ,4е няма паркинсон-със сигурност,а атрофия на мозъчната кора.Аз знам това,защото тя няма тремор ,спи много!...Мисля ,4е преди години са си "вързали гащите" и са и дали синемет в огромни количества,което е довело до някакви увреждания на мозъка...
Животът ми е един филм на ужасите,един истински ад,особено зловещата и ,като на дяволско изчадие физиономия.Зъбите и падат ,поради разрушени венци,събирам ги от земята.Страданието и е голямо,ала тя е търпелива и смирена-без никакви претенции.Това прави още по жестоко всичко около мъчителният и край! Взема синемет.3по 1.Давах всичко останало,ала явно факта 4е не е паркинсон/уж/ има значение и те не и понасят!
Много дълго стана.Истината е ,че само Бог може да помогне ,където човека неуспява,ала за това се иска вяра и покаяние!