Безизходица

  • 7 172
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здравейте.
Дойде време и аз да напиша моята тъжна история тук. Нещо, което никога, никога не съм вярвала че ще ми се наложи да направя.
Връзката ни е от почти 10 години. Обичахме се, бяхме добре. Брак сключихме преди 3 години. След много години и трудности (опити да имаме дете правим още преди да се оженим) имаме малко момченце. От известно време знаех, че нещо не е наред. Мъжа ми гледаше само как да не е вкъщи, закъсняваше, лъжеше ме. Знаех, че нещо става, но не можех да допусна че точно той може да има друга. Не е такъв човек! Имахме проблеми, бяхме се отчуждили, наистина, но не знаех че нещата са стигнали дотам. Разбрах че има друга жена. Говорихме, каза че съжалява, че заради детето ще продължим напред, прекрати да се вижда с нея (вярвах му за това). Аз реших да дам втори шанс заради детето, а и не само, защото вярвах в доброто. И много скоро след това каза че не може повече. Че съжалява че изобщо се е оженил за мен, изкара ме толкова лоша, че чак ме боли. Че ако не е било детето, досега да сме се разделили.  Причината да се отчужди така, е че имаше един период след бременността ми, когато не ми се правеше секс. Да, може би съм виновна че оставих нещата твърде дълго по течението. Трябваше да поговорим...  Аз пределно ясно осъзнавам че не съм безгрешна, и е имало ситуации в които не съм постъпвала добре... но той е толкова озлобен към мен вече, че не вижда доброто у мен, а само лошите неща, и то преекспонирани в огромна степен. Не иска да проумее, че и той донякъде е виновен за това. Аз бих направила всичко за детето си, та аз обичам и мъжа си и съм готова да дам още един шанс на семейството ни, да простя забежката му. Но той обвинява за всичко мен. Не вярва че нещата могат да се оправят. Не вярва че мога да се променя. Просто явно няма желание. И така, оставам с малко дете на улицата. Жилището в което живеем е негово. Там претенции не мога да имам. При родителите си не мога да ида - сестра ми с мъжа й и децата живеят там. За квартира обмислям, но просто не виждам как ще се справяме физически с доходите ми...... Жал ми е за детенцето ми... много боли, боже, много. Знам, че ще помага за детето винаги и с каквото може, но това, което ще му причини няма как да се излекува. Не мога да повярвам, че ми се случва. Не мога да повярвам, че толкова години и такова страхотно дете не са достатъчна причина за да даде човек всичко от себе си, за да се опита поне да оправи нещата.  той не е простак, не е безотговорен, не е лош човек... И щом постъпва така.... явно наистина нещата са необратими. Не знам какво ще правя, просто незнам.... незнам.
Съжалявам за обърканите си мисли....
Писах в "Родители, отглеждащи децата си сами", но малко хора споделиха мнение.... всъщност не знам дори какво очаквам някой да ми каже...

# 1
  • София
  • Мнения: 7 980
Много кофти ситуация, съжалявам... В емоционален план няма да коментирам, защото каквото и да кажа, всичко ще звучи като клише и маловажно... Явно със съпруга ти нещата са влошени и усещанията му се подсилват и от наличието на друга жена за сравнение....Но все пак, опитай се да поговориш с него - най-малкото да намери в началото той квартира, за да не причинявате това на детето. Юридически нещата са на твоя страна, доколкото знам ти имаш право да останеш там с детето до навършване на пълнолетието му, евентуално срещу някакъв символичен наем...Но в никакъв случай не трябва да го оставяш да си мисли, че няма ангажименти към сина ви, защото колкото твое, това дете е и негово. Успех ти пожелавам и най-вече да намериш силите, за да преминеш през този период!

# 2
  • Мнения: 3 804
Съвети няма да ти давам,но си задай един въпрос-и да останете заедно,ти самата дали ще си доволна,от такъв живот newsm78.Ако те устройва-остани с него,ако ли не огледай се около себе си,и запо4ни нов живот,защото децата усещат-дори и да останете заедно,а ти си нещастна-едва ли и детето ще е щастливо в такава връзка,но ако се разделите в добри отношения-и той помага и има нормални контакти с детето-няма ли да е по добре newsm78

# 3
  • Мнения: 0
Лично мнение !

Дори и да му простиш - всичко е свършило и нещата са необратими. Не е правилно да сте заедно заради детето. Да си с една жена насила е по-зле и от зле платена работа- сменя се при първа възможност. Всичко ще се прави през пръсти, по задължение, без да се влагат чувства. Не знам кой е виновен, а няма и значение. Аз също съм бил 2 пъти в сексуален пост (ако не се броят с**рките) но това не ми е попречило да си обичам жена си. Някъде другаде е причината но никой не би могъл да ти каже къде.  Sad

# 4
  • Мнения: 25 447
той не е простак, не е безотговорен, не е лош човек...

Не ти вярвам.
В така описаната ситуация, мъжът поддържа извънбрачна връзка, хвърля цялата вина върху жена си, без грам съжаление или извинение, поведението му ще доведе до оставането на собственото му дете на улицата - и това ако не е просташко поведение, явно не разбирам смисъла на думата...
Склонна съм да приема, че и ти имаш някаква вина за тази ситуация, но нещата не се решават по начина, по който мъжът ти го прави.

# 5
  • Мнения: 0
И при мен се случи така. Докато бях бременна ми беше изрично забранено да правя секс - много рискова бременност. След това дълго време кърмих малкия... някак си нямах желание за секс, дълго време... след това когато желанието ми се върна, направих грешката да не го кажа на мъжа си, а да чакам той пак да прави първата крачка... (май така бях свикнала).  Без да се усетя... нещата се проточиха твърде дълго. Аз улисана покрай малкия... той се чувствал ненужен, втълпявал си, втълшпявал си.. отчужди се от мен.... взе да вижда само лошото в мен..... потърси утеха навън.... В момента сме пред развод. Прекалено съм го отчуждила от себе си. Не може да проумее, че аз го обичам и си го искам, и че това беше просто период. Била съм много закъсняла. Вече не ме обича човека и това е..
Та секса си е важен, и ако не върви - значи има нещо гнило. Не правете моята грешка.
Това е от другата тема ... е сега вече е по-ясно ама пак ще ти кажа че не е основната причина. Сигурна ли си че преди сте били заедно само защото сте се чувствали по-добре отколкото да сте сами ?
Само питам !!

# 6
  • София
  • Мнения: 71
Милинка е права. Онова, което ще добавя е, че макар и страшно трудно, трябва да приемеш, че се случва любовта да си отиде. Още по-зле е когато това е едностранно. Мъжът ти се държи зле с теб отчасти и поради това, че е гузен, а когато човек е гузен изпада в крайности. Причината за разрива в отношенията ви едва ли е в липсата на секс за известно време, това въобще не го вярвам. Не може да останеш на улицата с малко дете. Или намерете начин да съжителствате някак си или той да се изнесе, ти си в правото си да останеш, докато детето навърши пълнолетие. Не отстъпвай! Ако не заради себе си, си длъжна да отстояваш позициите си заради детето. И все пак, говорете отново. Всички семейства минават през кризи, нито сте първите, нито ще сте последните. Дано всичко се оправи! Не бързайте с радикалните решения.

# 7
  • Мнения: 2 123
Щом е толкова категоричен, може би трябва да приемеш, че е дошъл краят на връзката ви!И защо трябва да се изнасяш?
Вярно е, че и ти имаш вина, но поговорете надълго и вижте кой какви компромиси може да направи Peace
И ако тогава не се получи, значи наистина е намерил утеха в друга жена!!!

# 8
  • Мнения: 0
И все пак, говорете отново. Всички семейства минават през кризи, нито сте първите, нито ще сте последните. Дано всичко се оправи! Не бързайте с радикалните решения.

Нищо няма да се оправи ! Ако се беше случило на мен - щях да си тръгна сам.

# 9
  • Мнения: 36
Сигурна ли си че преди сте били заедно само защото сте се чувствали по-добре отколкото да сте сами ?
Само питам !!

Да, в това няма съмнение. И двамата го знаем. Бяхме си добре, обичахме се много, уважавахме се, с огромно желание направихме детето си. Нещата се промениха рязко, в последните месеци. Аз осъзнавам че имам заслуга за това, но той не иска да повярва, че причината е и у двамата. В момента се разкъсва вътрешно, защото знае какво ще причини на детето. Просто аз изприказвах всичко, което имам да казвам и чакам той да се пребори със себе си, да се осъзнае или не, да проумее може ли да живее с мен, както някога, без да се обръща назад. Ако не може - знам, че няма смисъл да оставам с него. Въпреки сина ми, въпреки че го обичам. Това няма да е нормален живот. Просто още се надявам.

# 10
  • София
  • Мнения: 71
И все пак, говорете отново. Всички семейства минават през кризи, нито сте първите, нито ще сте последните. Дано всичко се оправи! Не бързайте с радикалните решения.

Нищо няма да се оправи ! Ако се беше случило на мен - щях да си тръгна сам.
Защо мислиш така? На всеки се случва да изперка понякога, да не е сигурен какво иска и защо, да не е сигурен нито в себе си, нито в партньора си, просто кризи някакви екзистенциални. С добро желание и от двете страни може пък и да се оправят нещата. Би могло, не е невъзможно. По-вероятно е да не стане така, признавам, но защо да не опитат?! Обичали са се, все пак......
П.П. Не всички мъже са като теб, да си тръгват сами.

# 11
  • София
  • Мнения: 7 980
В първия пост не го написах, но мислиш ли, че след всичко, което се е случило, вие можете да бъдете заедно? Връзката/бракът е двустранен процес и едната страна се оттегля....Аз бих оставила съпруга да си иде, стига да не ме кара да излизам на улицата с детето. Насила никого не можеш да задържиш...Сега си се вкопчила в него и биеш по тънката част - обичаш го, имате син, но хубаво си помисли дали каруцата ви не е обърната вече? Станало е ясно, че има друга жена, обещал е да се раздели с нея, но не го е направил, продължил е, сега те е уведомил, че не иска повече да сте заедно... По-скоро насочи мислите си в посока да запазите цивилизовани отношения, за да ти помага, а не да уточнявате вина, да го натискаш да остане с теб заради детето и т.н. Никое дете няма да е щастливо да расте в центъра на военни действия, казвам го от опит.

# 12
  • Мнения: 36
Отношенията му с другата жена са минало. Обеща и го направи. Не знам докога ще е така, но засега го направи. Не е любов, не е сексуална връзка дори. Просто е търсел разбиране от друг, а не вкъщи. Ако не е била тази, сигурно е щяла да бъде друга. Това са димите му. Не е това причината, това е следствие.

# 13
  • Мнения: 0
Обичали са се, все пак......

Ето защо !! ОБИЧАЛИ - минало време  newsm78

# 14
  • Мнения: 589

 Много,много съжалявам за това,което те е сполетяло!
 Аз пък ще ти кажа да поемеш дълбоко въздух и да започнеш нов живот.Знам,че няма да е лесно,изпитала съм подобно оставане на улицата.И да се тормозиш,и да плачеш-нищо няма да промениш. Приготви се за още обиди-ще дойде време,когато и най-малкото разногласие относно отглеждането на детето ще се превръща в обвинение към теб.Приготви се да подочуваш неща,които няма да ти харесат-от изкривена истина до брутална лъжа- и да запазваш хладнокръвие.Въобще, щом този твой мъж смята теб виновна за провала на връзката ви,той все повече ще се държи като кретен и в стил"яд ме е,че си на тази планета".
 Единствено от теб зависи колко бързо ще се вземеш в ръце.Понякога в такива случаи много помага тактиката на Скарлет О Хара-"Утре ще му мисля"..Понякога отговорите на някои въпроси сами ни намират.Така,че си дай сама кураж,че можеш да се справиш.Аз обиколих сума ти квартири-да,не беше лесно,но пък тогава се чувствах господарка на себе си.Често трябваше да избирам- наема ли да платя,или да напазарувам храна за децата...Спасяваше ме нещо като мантра: "Ами ако бях загубила домът си поради бедствие,пожар-пак трябваше да се оправям някак.Ами ако при това бедствие са загинали всички,на които мога да разчитам за помощ-пак трябваше да се оправям някак САМА"
  Пожелавам ти по-бързо да приемеш мисълта,че един етап от живота ти си е отишъл безвъзвратно.Аз ли не знам,че е по-гадно и от смърт на близък човек?!Но ти си повтаряй,че НЯМА ВИНАГИ ДА Е ТАКА!
  

Общи условия

Активация на акаунт