Искам да се включа тук сред вас, за да споделя неописуемата болка която изпитваме всички. Може някой да ме обвини и да си каже че не разбирам досатъчно какво ви е. Аз изгубих безценната си, прекрасна, така чакана племенница. Нашето чудесно най-борбено детенце. Знам че никога няма да спре да боли. Не спирам да плача, да питам защо. На моменти отричам, на моменти се отчайвам до безумие, на моменти съм толкова ядосана на целия свят. Безсилието ми тежи най-много. Безмилостното, жестоко безсилие. Да стоя, да не мога да направя нищо за най-любимите ми хора, да не мога да облекча болката им. Затова съм тук. Искам да ви кажа на всички, че чуствам вашата болка. Искам да ме боли с вас. Боли ме за вас, за всичките безценни ангелчета, които са ни отнети. Вярвам, че така си поделяме болката. Знам, че няма да спре, знам че времето не лекува. Просто знайте че не сте сами.
За малките ни съкровища, завинаги в сърцата ни! Винаги ще ви обичаме!
Обичам те малка Алекс. Винаги ще те обичам. Някой ден ще бъдеме заедно.