Животът ми се преобърна

  • 5 052
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здравейте.
Дойде време и аз да напиша моята тъжна история тук. Нещо, което никога, никога не съм вярвала че ще ми се наложи да направя.
Връзката ни е от почти 10 години. Обичахме се, бяхме добре. Брак сключихме преди 3 години. След много години и трудности (опити да имаме дете правим още преди да се оженим) имаме малко момченце. От известно време знаех, че нещо не е наред. Мъжа ми гледаше само как да не е вкъщи, закъсняваше, лъжеше ме. Знаех, че нещо става, но не можех да допусна че точно той може да има друга. Не е такъв човек! Имахме проблеми, бяхме се отчуждили, наистина, но не знаех че нещата са стигнали дотам. Разбрах че има друга жена. Говорихме, каза че съжалява, че заради детето ще продължим напред, прекрати да се вижда с нея (вярвах му за това). Аз реших да дам втори шанс заради детето, а и не само, защото вярвах в доброто. И много скоро след това каза че не може повече. Че съжалява че изобщо се е оженил за мен, изкара ме толкова лоша, че чак ме боли. Че ако не е било детето, досега да сме се разделили.  Причината да се отчужди така, е че имаше един период след бременността ми, когато не ми се правеше секс. Да, може би съм виновна че оставих нещата твърде дълго по течението. Трябваше да поговорим...  Аз пределно ясно осъзнавам че не съм безгрешна, и е имало ситуации в които не съм постъпвала добре... но той е толкова озлобен към мен вече, че не вижда доброто у мен, а само лошите неща, и то преекспонирани в огромна степен. Не иска да проумее, че и той донякъде е виновен за това. Аз бих направила всичко за детето си, та аз обичам и мъжа си и съм готова да дам още един шанс на семейството ни, да простя забежката му. Но той обвинява за всичко мен. Не вярва че нещата могат да се оправят. Не вярва че мога да се променя. Просто явно няма желание. И така, оставам с малко дете на улицата. Жилището в което живеем е негово. Там претенции не мога да имам. При родителите си не мога да ида - сестра ми с мъжа й и децата живеят там. За квартира обмислям, но просто не виждам как ще се справяме физически с доходите ми...... Жал ми е за детенцето ми... много боли, боже, много. Знам, че ще помага за детето винаги и с каквото може, но това, което ще му причини няма как да се излекува. Не мога да повярвам, че ми се случва. Не мога да повярвам, че толкова години и такова страхотно дете не са достатъчна причина за да даде човек всичко от себе си, за да се опита поне да оправи нещата.  той не е простак, не е безотговорен, не е лош човек... И щом постъпва така.... явно наистина нещата са необратими. Не знам какво ще правя, просто незнам.... незнам.
Съжалявам за обърканите си мисли....

# 1
  • Мнения: 3 611
Мацка, съжалявам.  Sad
Не знам какво да те посъветвам, не знам въобще какво да кажа.
Намирам обаче за ужасно да стоиш в неговото жилище, щом той вече не те обича и не те иска. Вземаш си детето, изтриваш сълзите и продължаваш сама! Изход има! Повярвай и ще го намериш!

# 2
  • Мнения: 636
Стигнало ли се е до тази фаза - да не те понася, да те обвинява тебе за всичко, дори и мисълта за хлапето
да не го спира, за да се осъзнае какви ги върши - ясно е: не може да продължиш напред с този човек..!
Болката и разочарованието са големи; мисълта, че един ден ще се прибере и ще каже "Ок, ще се опитаме"
те кара все още да се държиш като удавник за сламка и да се надяваш, да вярваш в доброто.....
Била съм в подобна позиция / дори 2 пъти /, живях с мечти и илюзии всеки божи ден, докато един ден
не възстанах сама с/у себе си. Зададох си въпроса: Така ли искам да изживея живота си?
А мислех и не само за себе си, а и за детенце...... боля ме, правих опити да го вразумя, късах си нервите
доста месеци, а ми трябваха за да мога да отгледам детето. И с времето болката претъпява, живееш с
единствената мисъл да направиш от детето си ЧОВЕК.
Моят съвет е - избърши сълзите си, багажа, хлапето и почни на чисто без да поглеждаш и за миг дори назад!
Иди при родителите си, поне докато намериш квартира / аз понеже нямам такива, от първият ден бях по
квартирите, спях по земята, само с едни 100лв. майчинство....но изплувах /

Успех, ти можеш да се справиш !!! Повярвай в себе си и започни новият си живот още от днес !!! 

 Hug

# 3
Изобщо да не ти пука!!!В почти същото положение съм,само дето аз съм още бременна(не е непорочно зачатие,нито нежелана бременност) и въпреки всичко вече чух “да се оправям сама“.Боли и то много,спор няма,но ще се опитам по някакъв начин да се справя.И не мисли,че като  казвам “изобщо да не ти пука“,не те разбирам,просто според мен трябва само напред да гледаш!П.С. пропуснах само да кажа веселата подробност,че и аз няма къде да отида и на кого да разчитам,но ще използвам л@бимата ми мисъл-“КАКВОТО САМ СИ НАПРАВИШ И ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА ТИ НАПРАВИ“!!!Късмет ти желая!!!

# 4
  • Мнения: 2 024
Здравейте.
Дойде време и аз да напиша моята тъжна история тук. Нещо, което никога, никога не съм вярвала че ще ми се наложи да направя.
Връзката ни е от почти 10 години. Обичахме се, бяхме добре. Брак сключихме преди 3 години. След много години и трудности (опити да имаме дете правим още преди да се оженим) имаме малко момченце. От известно време знаех, че нещо не е наред. Мъжа ми гледаше само как да не е вкъщи, закъсняваше, лъжеше ме. Знаех, че нещо става, но не можех да допусна че точно той може да има друга. Не е такъв човек! Имахме проблеми, бяхме се отчуждили, наистина, но не знаех че нещата са стигнали дотам. Разбрах че има друга жена. Говорихме, каза че съжалява, че заради детето ще продължим напред, прекрати да се вижда с нея (вярвах му за това). Аз реших да дам втори шанс заради детето, а и не само, защото вярвах в доброто. И много скоро след това каза че не може повече. Че съжалява че изобщо се е оженил за мен, изкара ме толкова лоша, че чак ме боли. Че ако не е било детето, досега да сме се разделили.  Причината да се отчужди така, е че имаше един период след бременността ми, когато не ми се правеше секс. Да, може би съм виновна че оставих нещата твърде дълго по течението. Трябваше да поговорим...  Аз пределно ясно осъзнавам че не съм безгрешна, и е имало ситуации в които не съм постъпвала добре... но той е толкова озлобен към мен вече, че не вижда доброто у мен, а само лошите неща, и то преекспонирани в огромна степен. Не иска да проумее, че и той донякъде е виновен за това. Аз бих направила всичко за детето си, та аз обичам и мъжа си и съм готова да дам още един шанс на семейството ни, да простя забежката му. Но той обвинява за всичко мен. Не вярва че нещата могат да се оправят. Не вярва че мога да се променя. Просто явно няма желание. И така, оставам с малко дете на улицата. Жилището в което живеем е негово. Там претенции не мога да имам. При родителите си не мога да ида - сестра ми с мъжа й и децата живеят там. За квартира обмислям, но просто не виждам как ще се справяме физически с доходите ми...... Жал ми е за детенцето ми... много боли, боже, много. Знам, че ще помага за детето винаги и с каквото може, но това, което ще му причини няма как да се излекува. Не мога да повярвам, че ми се случва. Не мога да повярвам, че толкова години и такова страхотно дете не са достатъчна причина за да даде човек всичко от себе си, за да се опита поне да оправи нещата.  той не е простак, не е безотговорен, не е лош човек... И щом постъпва така.... явно наистина нещата са необратими. Не знам какво ще правя, просто незнам.... незнам.
Съжалявам за обърканите си мисли....

В малко лаконичен стил:
1. Това, че не иска повече да сте заедно го разбрах, но не разбрах какво Иска. Развод? Или раздяла за сега... И в двата случая, след като пишеш, че сте в брак, и още повече, че е отговорен, ами да каже как вижда отговорността си за напред. Какви условия на живот ще предложи на детето си? ... Ако стигнете до развод, бъди сигурна, че колкото и крива (и вменено от него Виновна) да си, с тая изневяра дето ти е спретнал, съдиите обикновено решават в полза ощетения от изневярата. От друга страна детето колкото е по-малко, толкова по трудно го дават на баща му. Това, съответно определя и къде ще живее това дете. Така че, макар жилището да е негово, бъди убедена, че имаш огромен шанс да ти го присъдат за ползване заедно с детето докато то навърши пълнолетие. И това, нека не ти изглежна Недостойно или подло. Напротив, при наличие на жилище, по-удачно е за детето от всеки друг вариант - не само да се разделите с баща му, но и да си сменяте дома. Финансовият въпрос изобщо не е за подценяване. Като гледам, колко сломено пишеш, представи си и финансовия недоимък ( ако си на квартира) и как това ще се отразява на психиката ти в допълнение, и съответно и върху детето.
2. Не се самонавивай и предавай на напъните му да ти вменява вина. Това "Ти си виновна, че изневерих" е колкото масово, толкова и абсурдно. Сякаш ти си го въразала насила в леглото на другата, та той не е имал НИКАКЪВ изход да се спаси от изневярата....
3. Не казвам да се отказваш да търсите диалог към сдобряване или към раздяла - но във всеки случай по-трезво и с разум към произтичащите от решението последствия
Успех, горе главата и пиши!
 Hug

# 5
здравей,изобщо не се самообвинявай и не го избивай на гордост,имате пълно право с детето да останете в семейното жилище_това в което сте живяли, ако ще да е на баба му,дори сам да ти го предложи,изискай го документално,ако стигнете до развод.не се предавай,дори да си супер слаба,не му го показвай,бъди силна и мисли как да сте добре с детето  Hug

# 6
  • София
  • Мнения: 725
Здравей,

съжалявам за това, през което минаваш и ти пожелавам много кураж и сила  Hug!

Казваш, че жилището е негово, но имате брак, нали? При това положение мисля, че има вариант да останеш в жилището до навършване на пълнолетие на детето.

Задължително се консултирай с адвокат преди да предприемеш каквото и да било!

Поздрави

# 7
  • Мнения: 36
Здравейте отново мили момичета!
Реших да доразкажа накъде отиде нашата история....
Мъжа ми взе решение - раздяла. Дори събрахме родителите си и има казахме. Те, естествено бяха като шокирани, защото никой не можа да повярва, че точно нашата връзка е стигнала дотам. Започна се едно обясняване на причини от мъжа ми, едно обвиняване за какви ли не глупости освен основната причина, което си беше направо.... смешно за мен, стократно преувеличени неща.... на които, за съжаление той си вярва. Аз не казах нищо. Те като хора врели и кипели в живота се опитаха да ни кажат да си издяламе треските и да направим поне опит да продължим, защото всъщност си имахме всичко. Всичко. Като си тръгнаха, опита го направих аз. Говорих - той слушаше. Опитах се да му отворя очите. Каза, че ще опитаме.Опита обаче, беше само от моя страна. Той не се върна да спи при мен, все едно ме нямаше, детето дори игнорираше. На 8 март умишлено дори не ми честити, след това и рожденния ден.... опитах се да говоря пак с него дали наистина смята да опита - насреща си обаче виждах един кон с капаци. Един човек, който се е озлобил към мен, преувеличавайки всичко, и не виждайки всичко добро което имам у мен, а само лошото. Не казва да се разделим, но не прави и нищо, за да се оправят нещата, при всичкото желание, което аз имам. Тормози се вътрешно, виждам го. Не яде, не спи.... Тежки думи казва, макар и с мек тон - "не виждам как мога пак да те прегърна и да имаме второ дете"! Била съм закъсняла. Е, явно наистина съм. Той просто вместо да сподели навреме какво го мъчи, се е самонавивал до такава степен, че е позволил да се стигне до тук. Да, и аз имам вина със сигурност, но направих всичко, всичко възможно за да спася този брак. Но се убедих, че няма смисъл. Реших да си тръгна. Не ме спря. Попита какво ще правим с детето, кой ще го гледа докато трагне на градина... но конкретно предложение не даде. Събрах багажа. Довечера си тръгваме. Не мога да остана там, защото става дума за къща, в която на единия етаж живеят майка му и баща му, а на другия ние. Отивам при нашите на първо време. Записах малкия на ясла.
И още не мога да повярвам.  Ей, не мога бе...
Усещам, че обичта ми към този човек се измества от някакво страшно чувство - не само разочарование, но и омраза, за това което допусна да стане. А знам, че не бива. Заради детето. Иска ми се да не му позволя да го вижда! Но пак знам, че не бива.  Усещам една празнота в себе си.... едно чувство на безнадеждност...

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 13:59 от offended

# 8
  • Мнения: 36
И все пак,умът ми не го побира, след като му обясних стократно, че този проблем с нежеланието ми за секс е бил просто един период как не го проумя, ами реши че е толкова отхвърлен и ненужен и необичан, та си позволи вместо да се опита да продължим, да си повярва че вече не ме иска. Мисля си, че умът му просто е при онази другата, макар че физически не се виждат и чуват откакто разбрах за нея, колкото и да го отрича.

# 9
Не се отчайвай, изчакай да мине малко време, за да ти се подредят мислите. Нормално е сега да си в нещо като шок и да се луташ и търсиш отговори, обяснение, защо ти се случва всичко това.
Казвам го от опит. По- късно нещата се подреждат и по ясно гледаш на случилото си и намираш обяснение за всичко. Почакай, не се измъчвай.

# 10
  • Мнения: 2 175
Изобщо не помисляй и за отчаяние..
много добре си постъпила,щом си записала детето на ясла..
Това говори за разум и сила за планиране - това е начинът!
Концентрирай се върху преместването и свикването с новото..
Колкото по-добре започнеш да се оправяш сама, толкова по-бързо щезапочне да избледнава всичко..

# 11
  • Мнения: 1 196
 Hug
Хайде, погледни нещата от другата страна. Знам че не е лесно, но знам и че ще се справиш. Всички сме минали по този път. Труден е, да, но с най добрата мотивация - ти и детето ти да сте добре. Нима искаш да живееш с човек, който има тaкова отношение към теб.
С теб сме - смело напред.

http://vbox7.com/play:73335690

# 12
 Много съжелявам за това, което ти се случва, гледай напред и вярвай, че нещата ще се нагласят. В крайна сметка и двамата си обичате детето и добрия тон между вас е нужен точно заради него.
 Аз като че ли съм от другата страна, тази на мъжа ти. Периода без секс и при нас продължи твърде дълго 3-4 години, не е малко, а чувството да си отхвърлен и нежелан само те отблъсква от другия и навлиза омраза... И аз се чувствам така, а той човека си ме обича и си мисли че всичко е наред, е да ама не е. Не  те обвинявам за създалата се ситуация, така се е получило. Успех за напред, просто исках да знаеш, че и той със сигурност се чувства не по малко ужасно от теб.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 5 902
И моето мнение е, че трябва да се бориш за правото си да останеш в жилището заедно с детето.
Значи той ще си развява парцалите, а после да страдате вие с детето? Ми да се изнесе той, като иска раздяла. Ама ха!
И щом казваш, че е толкова свестен и добър баща, точно така би трябвало да постъпи.

Мацка, съжалявам.  Sad
Не знам какво да те посъветвам, не знам въобще какво да кажа.
Намирам обаче за ужасно да стоиш в неговото жилище, щом той вече не те обича и не те иска. Вземаш си детето, изтриваш сълзите...

Това не го приемам. Ако човекът е разумен, няма физическо насилие и тормоз, би трябвало да си остане в жилището, спокойно да поговори с него и да му заяви, че тя и детето нямат вина, че се е ориентирал другаде. И след като е създал семейство, да бъде така добър да си носи отговорността.

# 14
  • Мнения: 903
И моето мнение е, че трябва да се бориш за правото си да останеш в жилището заедно с детето.
Тук не съм съгласна.
Естествено че има пълното /вкл. по закон/ право да остане в семейното жилище. Но тук опциите са две:
1) да съжителстват като съквартиранти с мъжа си, поделяйки ангажиментите за детето ----> но тоя вариант в случая е очевидно че няма как да сработи, защото дори той да се държи съвсем овладяно /без нападки и обвинения/, поемайки своя дял от отговорността и т.н., offended която очевидно не е надмогнала чувствата си към него, ден след ден ще се тормози, че човекът който до скоро е имала за свой спътник в живота, сега я подминава с гробно мълчание и безизразна физиономия, благоволява да я заговори само ако има нещо "делово" да се обсъди, а тя през цялото време да се чувства в дома, който до скоро е бил тяхно "семейно гнездо", че сега стъпва из този дом като в минно поле... Ай сиктир и нЕма нужда от такава инквизиция!  Казвам го, защото близо година живях с БНД в подобен капан... И при това аз бях тая със собственото жилище, тотално разочарована от поведението му, останала без никакви чувства към него, но все пак мъчеща се да даде шанс поне за някакво цивилизовано съжителство за да присъства той като баща в живота на детето ни. И това беше най-изтормозената ни година заедно, защото хем вече не го обичах, хем се насилвах да се държа все пак човешки за да има някаква търпима атмосфера у дома.., но за капак на всичко той не си даваше и минимум зор и аз се тормозех от поведението му на "сфинкс" - каменно изражение и 0 отношение, граничещо с надменност /едва ли не трябваше да съм благодарна че "озарява" с фигуративното си присъствие дома ми/.... Та подобни схеми на компромисно съжителство са садо-мазохистични и => невъзможно да се понасят твърде дълго, което в крайна сметка ги обезсмисля напълно.
2) той да се изнесе и offended с детенце да останат в жилището - хубо, ама става въпрос за етаж от къща, в която живеят и неговите родители. Дори и той да склони да се изнесе на квартира, дали авторката ще успее да живее без да й пука на това място, сблъсквайки се всеки ден по няколко пъти с тия хора /майка му и баща му/..? newsm78 - Лично на мен такава обстановка ми се вижда твърде неестествена и аз по никакъв начин не бих се чувствала комфортно и не бих я приела за себе си.
      За едно съм съгласна с Тинтина - след като е създал семейство, трябва да си носи отговорността. Peace
Затова ако съм на мястото на offended, бих провела един спокоен разговор с него, бих му обяснила /ако случайно не му е известно/ правото ми да остана с детето в семейното жилище... И накрая /демонстрирайки подчертано че правя жест на благородство/ бих му предложила за да не се стига до подобни неприятни за всички обстановки, аз и детето да се изнесем на квартира, но той да поеме разходите по наема напълно /както би ги поел ако той самият е на квартира/. В крайна сметка не съм длъжна да се гъчкам при майка ми, където живее и сестра ми със семейството си и не аз съм тази, която иска раздялата... А такъв вариант /предвид създалата се вече обстановка/ би бил най-цивилизован и справедлив за всички.
       Ако наистина е разумен и съвестен човек, той би се съгласил безусловно.
       Това е мнението ми по практическата страна на проблема - жилищния въпрос.

А що се отнася до емоционалните терзания, скъпа offended, мисля че не е останало нещо ценно за което да се хванеш за да се бориш за запазване на връзката си с тоя човек... Затова ти пожелавам сили и смелост - ще се справиш, ще видиш! Hug... Пък и ако има и най-малка вероятност твоят човек да преосмисли позицията си, то тя е точно като се разделите и усети какво е наистина без вас. Ако раздялата не провокира в душата му усещане за липса и желание да ви върне, то действително и сега няма нещо, за което да си заслужава да се самонаказваш, правейки невъзможни опити да съхраниш несъществуващото вече. 

Общи условия

Активация на акаунт