Какво мислите за запознанствата по нета?

  • 6 123
  • 104
  •   1
Отговори
# 90
И аз съм мисля, че връзките започнали от интернет не са нищо по-различно от другите такива. Имала съм дълги и хубави такива връзки. Не съжалявам за тях.
Сега проблемът обаче е друг. Какво мислите за една такава връзка възникнала по интернет, но тук вече е налице и разстоянието - хиляди километри. Много си пасваме с този човек, но... Sad Ако някой има опит с такава дилема, може да сподели - как са се развили нещата. Ако е от БГ или от същия град, нещата определено са по-лесни. Срещате се, виждате се.. и или се получава или не. В случая обаче не си представям как може да се осъществят нещата..  плюс това някак си не става да хванеш първия самолет да изпиеш едно кафе и да се върнеш обратно.. мисля си какво се случва, на какъв етап трябва да са отношенията, за да се реши човек.
Той се реши първи и 3месеца след запознаването ни долетя да се видим  Flutter

# 91
Sunglasses Laughing Със съпруга ми се запознахме в един форум  Mr. Green
Той беше зад океана ....
Днес сме хубаво семейство  Heart Eyes

AЗ, моля те разкажи повече.. как точно се развиха нещата при вас. Как и след колко време се видяхте за първи път. После.. кой при кого отиде?

# 92
  • Мнения: 626
Аз съм твърдо за запознанствата в мрежата . С мъжа ми също така се запознахме ,е има една подробност -  имаме обща приятелка .Иначе не виждам нищо лошо в това да си пишеш с разни хора , лошото е че повечето не са искренни пишат да им минава времето и това не ми харесва .
Но за срещи с хора от нета не бих се наела , и с мъжа ми нямаше да се видя ако не беше общата ни приятелка.

# 93
Sunglasses Laughing Със съпруга ми се запознахме в един форум  Mr. Green
Той беше зад океана ....
Днес сме хубаво семейство  Heart Eyes

AЗ, моля те разкажи повече.. как точно се развиха нещата при вас. Как и след колко време се видяхте за първи път. После.. кой при кого отиде?
В един форум, отговорил на мое мнение в някаква си тема. Разменихме си няколко постинга, след което го приканих да дообсъждаме на ЛС, за да не оспамваме темичката. И така от ЛС на скайп и телефон. Всеки ден се чувахме по няколко пъти, вечер задължитлно няколко часа в скайп, пред камерите (беше адски трудно, защото часовата разлика ни скапваше). Още след първия месец контактуване по описаните начини той предложи да се видим. И т.като аз съм си пъзла, не се виждах да яхвам самолета и да кацам при него. Затова дойде той. С еднопосочен билет. След месец вече живеехме заедно.
Може би всичко стана възможно, защото имаме страхотно съответствие в характерите .....  Simple Smile

# 94
да доуточня само, че се видяхме 3месеца след запознанството  Wink че не става много ясно от моя постинг по-горе

# 95
  • Мнения: 60
Аз съм позитивно настроен към тези запознанства, но Интернет комуникацията трябва да е къса и скоро да се осъществи реална среща. Дългата комуникация в мрежата изкривява представите за човека насреща. С бившата си приятелка се запознах в Интернет. Бяхме заедно почти 4 години. Момичето, което в момента ме вълнува е традиционалистка. Запознаха ни приятели и тя друг начин на общуване освен телефона и живия контакт не признава.

Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 15:56 от sineok

# 96
ЗА! Peace
Та сега живея с човека, който намерих в интернет. Нормално е! Въпреки, че съм против състоянието"Живот в нета". Хубаво е, като става случайно. Основните потребители в различни сайтове за запознанства си търсят просто развлечения - флирт, клюкарник и често дори и секс. Случва се! Никой не е каран насила. А "Живот в нета" вижте в следващата ми публикация по темата!

# 97
Сам си, търсиш и бягаш. Имаш чувството, че около теб никой не те разбира. Играеш роля пред хората, с които общуваш. Те - също. Искаш да си друг, но все не се получава. Озлобен си, но имаш надежда. Скачаш от връзка във връзка. Разпиляваш чувства, емоции, нерви, а времето си тече. Все по-често си мислиш за възрастта. И си задаваш онзи простичък въпрос - какво постигнах дотук - който те кара да откачаш и да правиш странни неща, защото отговорите не са такива каквито би искал. Още си сам, още си на никъде и там вътре продължава да  е празно. Няма го онова нещо, което те допълва. Независимо дали си семеен или не, дали някога си имал семейство, дали имаш деца, дали имаш връзка, дали имаш кариера, на кое стъпало си - празно е.
Работиш, да допуснем, в стандартен график - по минимум 8 ч. на ден, поне пет дни в седмицата. Битовизмът те дави.
Имаш шанс да излезеш от схемата. В нета всичко е възможно. В изобилието от сайтове за запознанства можеш да се представиш за такъв, какъвто искаш да си. Измисляш си нова самоличност. Възраст, идеален външен вид, ако искаш и пола си сменяш. Представяш се с лекота пред напълно непознати. А иначе общуването може да ти куца. И бавно но сигурно започваш да си вярваш, че си такъв, за какъвто  се  представяш.  Без да усетиш започваш да водиш паралелен живот. Объркваш се. Започваш да мислиш през втори и през трети аз. Все по-често си пред компютъра и си обсебен от отношенията си в мрежата. Реалният ти живот се измества за сметка на измисления. Контактуваш предимно виртуално, защото така ти е удобно. Скрит си зад анонимност, която ако искаш можеш да разкриеш на онзи другия, с когото толкова много сте се сближили. Удобно е.
Без да се усетиш си хлътнал в нова връзка. Преследва те смътно усещане, че има риск, че може отново да се разочароваш, че онзи също е се е представил такъв какъвто иска да бъде, а какъв е...? И въпреки всичко не можеш да спреш. Обсебен си.
Началото винаги е на шега. Влизаш, в който и да е сайт за запознанства, регистрираш се, създаваш си профил - рисуваш себе си с информация. Докарваш се такъв, какъвто искаш да те възприемат. Пишеш умни или палави фразички и вече си в играта. Затрогваш се, когато разбереш, че първите ухажори се индикират само минутки след като си се регистрирал. Желанието за контакти с теб расте мълниеносно. Не смогваш да изчетеш всичко. Повечето въпроси са директни и с нескрит сексуален подтекст, няма време за губене, това му е хубавото на нета. Питат хората, ако мине, мине. Други пък започват отдалеч, явно имат време, но рано или късно и те стигат до секса. Въпрос на подход.
Разговаряш на различни теми - от философия и театрознание до най-големи подробности от сексуално естество. Ходиш на срещи, а стоиш с разръфан анцуг пред компютъра. Не харчиш пари за вечеря или за фризьор, например. Разправиите, ако ги има протичат в писмен вид и като ти дойде в повече можеш да се офнеш. Но така или иначе се разголваш и рано или късно ставаш уязвим. И в миг на слабост, вдигаш телефона и се обаждаш на онзи отсреща. Нещата стават сериозни, магията на анонимността се разпръсква и попадаш на среща като всяка друга. Не е задължително, може пък да се окаже, че точно това е твоят човек.

# 98
  • Мнения: 1 652
Sorry но дайте линк към тези сайтове за запознанства.

# 99
  • Мнения: 289

Аз пък един единствен път се разрових по - активно в нета и взех ,че се натресох на моя мъж, ама ние сме много еднакви ,даже ни мислят за брат и сестра - приличаме си външно , характери еднакви , хобита ..... съдба му викам това.

# 100
Имам много добри и сполучливи запознанства именно от интернет. Някои от тях и с мъже от чужбина. С някои от тях съм се виждала, когато съм ходила на екскурзии до съответната страна, за съжаление по това време си имах приятел, и нищо не стана иначе единият ми беше много навит  Wink. Още сме приятели обаче. Интересни и забележителни хора човек може да срещне на много места, включително и в интернет, само дето трябва да се внимава повечко. Макар че моите първи впечатления за някой никога не ме лъжат, а при наличието на камера виждам точно никакъв проблем.  Mr. Green

# 101
  • Мнения: 593
Хубаво нещо са запознанствата в нета. С удоволствие бих се срещнала с много фоумки от bg-mamma!   Hug

# 102
След като разбрах за изневяра и след тежко преживяване реших да върна на съпруга си.В нета се запознах със страхотен човек.Допаднахме си,срещнахме се и...връзката ни продължи повече от 2 години.Но беше платонична повече от 1 година.Накрая се случи и другото.Прекъснах я,защото взеха да отиват насериозно нещата.Но ми е много мъчно.

# 103
  • Мнения: 6 991

Аз пък един единствен път се разрових по - активно в нета и взех ,че се натресох на моя мъж, ама ние сме много еднакви ,даже ни мислят за брат и сестра - приличаме си външно , характери еднакви , хобита ..... съдба му викам това.
Хахаха, и ние сме така, но не ми е бил първата нет среща, де. Но и ние много си приличаме Laughing

# 104
  • Мнения: 606
аз имам доста приятели в интернет и не малко с които съм се срещала и ве още подържам контакти.

забавно е и интересно,едно малко разнообнразие и смяна на средата никога не е излишна

Общи условия

Активация на акаунт