Момичета, копирам въпроса си към детския психолог. Имам нужда и от вашето мнение.
Здравейте. От известно време се чудя дали да питам майките в Нашите деца за моя/нашия проблем или не. Пиша, трия и се опитвам сама да си дам отговор. Е, не мога. Сетих се за тази тема и реших да си споделя притеснението.
Имам дъщеричка на 2,7г. много весело, общително, самостоятелно дете, което обаче в последните 2 месеца не се откъсва от мен. Започнах работа, когато тя навърши 2 години. Имаше период на адаптация, от поспаливото ми момиченце, което ставаше към 10,00ч., се превърна в ранобудно дете, което не ме пуска да тръгна на работа. Гледа я майка ми и я залисваше докато аз изляза. Поплакваше след мен, но се успокояваше бързо. Свикна и дойде момента, в който започна да ми пожелава Приятен ден и лека работа и да ми маха за чао. Ето че се изправям пред ново предизвикателство, което ми е непонятно. Върнахме се в дните на адаптация и то след дългите коледно-новогодишни почивни дни, поне така ми се струва. След тези празници се върна към спането до 9,00/10,00ч., но вечер след като се прибера и събота и неделя е като закачена за мен. Вече не мога да отида до тоалетна сама, ако се измъкна и разбере, че ме няма започва да плаче, почти истерично, тръшка се на земята, никой и с нищо не може да я успокой. Когато изляза не спира да плаче, а напротив, може да продължи много време, обидена е, опитвала се е да ме удря. Вече не се къпя сама, нищо и никакви уговорки не вървят пред нея. Имахме 2 случая да се събуди сутрин, докато се оправям за работа и да не ме пуска да изляза дори от стаята, не дава баба й да я облече, всичко мама трябва да прави. А когато ме види да излизам, отново тръшкане, плаче така все едно я изоставям /а аз как се чувствам в този момент, няма да разказвам/. Имам усещането че всичко това се задълбочава. Днес не даде на баба си да я изкъпе, по принцип аз я къпя, като е давала на баба си също и аз не съм била вътре и са се оправяли перфектно, но днес не, отидох да й донеса чехлите за баня, излязох само за 2 минути и тя вече плачеше и ме викаше. Не дава на баба си нищо да й прави. Не се успокой и когато се върнах, а продължи и не спря, говорих, обяснявах, чаках я да се наплаче, нищо не помогна. Аз побеснях, съжалявам за което, но много й се скара, а тя естествено се засили още повече. Изведох я от банята плачейки. Чувах само Мамо Гуш. Гушнах я и се опитах да я успокоя, но тя хлипа още дълго време. След като се успокой отново стана ангелче.
Дори в другата стая не ме пуска. Ако се заиграе с баща си или баба си, ще е за кратко и отново мама ела и ако не се появя на 3тото повикване или тя пристига с трясък или започва да плаче. Винаги проверява дали съм там където ме е оставила, винаги иска да я гушкам, да съм близо до нея, да ме чува. Ако отивам някъде то съм придружена от Ани - И Ани те дойде!!!
В предни страници на тази тема, четох за преходен обект, но може ли това да съм аз? Не е привързана към никакъв предмет, освен биберона, без който не заспива, но само тогава й е позволен, може би само за него прави подобни истерии, за всичко друго се спогаждаме по един или друг начин, или аз отстъпвам или тя. Притеснявам се някой нещо да не я е уплашил, да е казал нещо, да не би това, че говорим за детска градина да я е стреснало, въпреки, че тя няма търпение да тръгне.
Искам да успокоя детето си, защото нещо я тревожи. Говорим й много, днес дори й показахме къде работя /аз съм в болнични и след поликлиниката минахме покрай работата ми/. Тя все още не може да ми обясни какво й е в главичката, затова имам нужда от насоки, от това да видя нещата по-ясно.
Дано съм била ясна, защото поста ми е дълъг, но не можех по на кратко да обясня ситуацията.
Очаквам с нетърпение включването ви.
Здравейте. От известно време се чудя дали да питам майките в Нашите деца за моя/нашия проблем или не. Пиша, трия и се опитвам сама да си дам отговор. Е, не мога. Сетих се за тази тема и реших да си споделя притеснението.
Имам дъщеричка на 2,7г. много весело, общително, самостоятелно дете, което обаче в последните 2 месеца не се откъсва от мен. Започнах работа, когато тя навърши 2 години. Имаше период на адаптация, от поспаливото ми момиченце, което ставаше към 10,00ч., се превърна в ранобудно дете, което не ме пуска да тръгна на работа. Гледа я майка ми и я залисваше докато аз изляза. Поплакваше след мен, но се успокояваше бързо. Свикна и дойде момента, в който започна да ми пожелава Приятен ден и лека работа и да ми маха за чао. Ето че се изправям пред ново предизвикателство, което ми е непонятно. Върнахме се в дните на адаптация и то след дългите коледно-новогодишни почивни дни, поне така ми се струва. След тези празници се върна към спането до 9,00/10,00ч., но вечер след като се прибера и събота и неделя е като закачена за мен. Вече не мога да отида до тоалетна сама, ако се измъкна и разбере, че ме няма започва да плаче, почти истерично, тръшка се на земята, никой и с нищо не може да я успокой. Когато изляза не спира да плаче, а напротив, може да продължи много време, обидена е, опитвала се е да ме удря. Вече не се къпя сама, нищо и никакви уговорки не вървят пред нея. Имахме 2 случая да се събуди сутрин, докато се оправям за работа и да не ме пуска да изляза дори от стаята, не дава баба й да я облече, всичко мама трябва да прави. А когато ме види да излизам, отново тръшкане, плаче така все едно я изоставям /а аз как се чувствам в този момент, няма да разказвам/. Имам усещането че всичко това се задълбочава. Днес не даде на баба си да я изкъпе, по принцип аз я къпя, като е давала на баба си също и аз не съм била вътре и са се оправяли перфектно, но днес не, отидох да й донеса чехлите за баня, излязох само за 2 минути и тя вече плачеше и ме викаше. Не дава на баба си нищо да й прави. Не се успокой и когато се върнах, а продължи и не спря, говорих, обяснявах, чаках я да се наплаче, нищо не помогна. Аз побеснях, съжалявам за което, но много й се скара, а тя естествено се засили още повече. Изведох я от банята плачейки. Чувах само Мамо Гуш. Гушнах я и се опитах да я успокоя, но тя хлипа още дълго време. След като се успокой отново стана ангелче.
Дори в другата стая не ме пуска. Ако се заиграе с баща си или баба си, ще е за кратко и отново мама ела и ако не се появя на 3тото повикване или тя пристига с трясък или започва да плаче. Винаги проверява дали съм там където ме е оставила, винаги иска да я гушкам, да съм близо до нея, да ме чува. Ако отивам някъде то съм придружена от Ани - И Ани те дойде!!!
В предни страници на тази тема, четох за преходен обект, но може ли това да съм аз? Не е привързана към никакъв предмет, освен биберона, без който не заспива, но само тогава й е позволен, може би само за него прави подобни истерии, за всичко друго се спогаждаме по един или друг начин, или аз отстъпвам или тя. Притеснявам се някой нещо да не я е уплашил, да е казал нещо, да не би това, че говорим за детска градина да я е стреснало, въпреки, че тя няма търпение да тръгне.
Искам да успокоя детето си, защото нещо я тревожи. Говорим й много, днес дори й показахме къде работя /аз съм в болнични и след поликлиниката минахме покрай работата ми/. Тя все още не може да ми обясни какво й е в главичката, затова имам нужда от насоки, от това да видя нещата по-ясно.
Дано съм била ясна, защото поста ми е дълъг, но не можех по на кратко да обясня ситуацията.
Очаквам с нетърпение включването ви.
Искам просто да споделя малкият си проблем със вас та поне да ми олекне.Имам прекрасна дъщеричка на 3 години.Нормално за възрастта си е палава,изучаваща света и много,много сладка 
/.Сутрин рано тичам да я заведа на градина,вечер мъжът ми или мои близки я взимат.Аз се прибирам към 19.30 и гледам да свърша някаква работа по вкъщи.И така и на следващият,и следващият ден та до безкрай.Знам,че на всички ви е много позната тази картинка.Когато съм си в нас тя е залепена за мен.Опитвам се да и обръщам максимално внимание.Но в момента в който се изгубя от очите й и не чуе гласът ми изпада в истерия.Започва истеричен рев,чак дъх не може да си поеме.След това едвам я успокоявам.Вечер все още спи до мен/макар ,че мисля пролетта да я отделям в другата стая/.По цели нощи е като ваденка залепена,и само като не ме усети до себе си веднага се буди.Сутрините са кошмарни.Ако мъжът ми я води на градина аз се опитвам да се измъкна тихомълком,но тя винаги ме усеща и се започва пак реввввв.Денят ми започва на криво.Знам,че иска внимание.Това ми е пределно ясно.Опитвам се да прекарвам повече време с нея,играем,пеем,рисуваме.Споделете има ли и други деца като нея или само тя е с диагноза"болна за мама" 
С Ники нямам този проблем. А Елена дори по едно време искаше цяла нощ да й държа ръката, та ми изтръпваха крайниците 
Като ми писна тотално й обясних, че вече е голяма и приключваме с лигавщините. Мрънка ден-два докато свикне. 
Надявам се да е само период,защото септември ни предстои градина и ще ми е много тежко ако имаме драми всяка сутрин!