Наясно съм с факта, че майките искат най-доброто за децата. Независимо дали то е момченце или момиченце и в двата случая борбата е една и съща - нашето отроче да не е прецаканото. Никой не иска да е нито заврян зет, нито да е завряна снаха. Обаче дори и младоженците да се отделят като звено винаги ще го има това от едните или другите родители, че нещо не е наред във взаимоотношенията и да се стига до разправии буквално за глупости изсмукани от пръстите. Такова е моето положение. Вече близо трета година мине не мине време и моята майка ще се хване за нещо да направи проблем на жена ми за това че не я уважавала, че и говорела зад гърба, че незнам си какво била или небила направила. Ей писна ми. Сядал съм не веднъж с нея да ги обсъдя тези неща. Като ги изговорим уж се разбираме за момента и максимум до седмица пак се връщаме в изходна позиция, понеже на майка ми и прищраква нещо че не е така като тя си го представя. Не съм от дърво и последния път ми прекипя и казах, че ми писва. Като глава на семейството споделих ситуацията с жена си и тя още повече и от мен пламна. Стана тя каквато стана. И нали сме хора на приказката решихме да звъннем с майка пак да говорим. Тя така и не пожела затваряше ни телефона или не вдигаше. Не се обади обратно през следващите дни. И положението стигна до стадий в който жена ми вече по никакъв повод не ще и да чува да се събира с нея където и да било.
Аз съм човека, който до сега винаги е вярвал че положението не е безнадеждно и с времето ще се оправи. Дори последните няколко месеца се бяха кротнали нещата с родителите ми, бяхме си затоплили отношенията и всичко беше песен. В деня в който се зарадвах, че всичко си върви прекрасно и нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса.
За себе си знам, че аз съм избрал да живея с този човек и за това сме сключили брак, начертали сме си планове за в бъдещето и т.н. както си трябва. В този момент съм в положение, в което по празници и всякакви събития аз вече немога да се събирам с тези хора. Не, че буквално немога, а трябва да правя избор или или. Тъпо ми е да кажа майната ви на хората с който съм отраснал. Тъпо ми е и на жена ми след толкова време и на нея да кажа майната ти няма да се получат нещата. Понеже Аз искам да се получат. Разговаряхме на дълго и на широко и тя иска да вървим напред или да преценим ако не стават работите да го решим овреме докато не сме си направили потомство. Наясно сме, че няма да е лесно и твърдо ми заяви, че ще си отстоява решението да не се вижда повече с нея. Животът е радост и тъга. Идва питане как да стане така, че и агнето да остане цяло и вълка сит?