РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ

  • 76 699
  • 223
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 6
Гари, честито и браво за смелостта, да предприемеш сам такава стъпка!
Аз мисля, че няма законово ограничение сам да осиновиш детенце, но вероятно социалните ще се опитат да те срещнат с дете с подходящ профил, вероятно момченце, малко по-големичко на възраст.
Ти как ще се справяш сам, питам от чисто любопитство -готвене, работа, кариера...

Благодаря! Няма да е лесно, знам, но ще се правя, не се притеснявам. Близките ми също ще ми помагат, имам пълна подкрепа от тях.
Да, по-голямо момче съм посочил в критериите и тия неща сме ги уточнили със социалните.
А иначе такива неща като работа, кариера остават на много по-заден план. Ще остана в къщи колкото е необходимо за да е адаптира добре и да се изгради привързаност.

 

# 211
  • Мнения: 67
Ванибо, благодаря ти, разбирам.
Да точно от това имам нужда, малко "отрезвяване". Бях писала и в другата тема, че сама се притеснявам от себе си, понеже съм доста самоуверена и винаги вярвам, че ще се получи, а мисля, че в случая трябва малко да слезна на земята и да погледна по-реално. Дори и да е по-голямо детенцето, с удоволствие бих останала в къщи поне 1 година, за да му помагам да се адаптира, нямам илюзията за "отгледано дете".
Уффф.. днеска се разхождах в една книжарница и като гледах едни хубави раници, едни красиви тетрадки....  не знам и аз, просто отвътре така ми идва.
Когато говорихме със социалните, аз си изразих тези колебания за възрастта и те ми обясниха, че по време на срещите и обучението доста неща ще ми се "наместят", да не се притеснявам от сега. Иначе ние сме на финален етап със събиране на документите и предполагам че до седмица ще ги подадем.

А каква възраст искате, вкъщи имам едно 4-годишно, ако имаш нужда от съвет за тази възраст или нещо друго пиши. Аз също съм на 36 и не се смятам за толкова възрастна чак Simple Smile

# 212
  • Мнения: 118
Здравейте  Hug да се включа и аз като осиновителка на по голямо дете И така нашето момче е на 4,7 месеца и вече четвърти месец е в къщи с нас и сме едно семейство При всички положения осиновяването на по голямо дете те поставя пред по големи изпитания но смятам че с желание и воля всичко се постига и всеки проблем се разрешава с течение на времето но на първо място е любовта това да докажеш на детето че го обичаш и то да разбере че няма да бъде изоставено никога  повече и по този начин да може да ти се довери това случи ли се детето от този момент започва да се развива и изгражда като човек  Heart Eyes

# 213
  • при него
  • Мнения: 1 216
Лия, Тара, много ви благодаря момичета!
Тара, аз себе си не мисля за толкова възрастна, но съпруга ми е на 49, не му личат никак и е страхотно млад по-душа...   да си го похваля, нали си е моето мило...
та, все си мисля, как например детето е 7-8-9 клас, а мъжът ми е пенсионер и като ходи на родителски срещи, другите татковци могат да му бъдат деца... знам ли сега като ги написах и ми звучат глупаво тия притеснения, но ми олеква като споделя и знам че ще ме разберете.
иначе, като се погледна сега и се сравня с онази, която бях на 20-25 години, мисля си че тогава не бих могла да се грижа за детенце, независимо дали биологично или осиновено, просто бях толкова безотговорна, толкова лежерна...сега имам цели, приоритети, планове, знам какво мога и искам....

# 214
  • Мнения: 118
Speed Queen аз бих ти казала действай смело и само напред
В това да имаш дете на по ранна възраст има както предимства така и недостатъци както и обратното да имаш дете на по голяма възраст също има предимства както и недостатъци от това следва че възрастта няма никакво значение според мен
Аз съм на 35 години и да ти кажа смятам че ако го бях направила по рано също нямаше да съм подготвена е да щях да съм по пъргава и да успявам да тичам след него и да издържам на темпото му докато сега ми е по изморително но определено нямаше да го възпитам така както в момента и нямаше да му отделя това време което в момента му отделям защото на по ранните ми години сякаш имах нужда да отделям внимание на себе си За това смятам че човек става родител тогава когато вътрешно в себе си узрее за това начинание и тук годините нямат никакво значение а за това че когато отиде съпругът ти на родителска среща и че може да е баща на родителите на другите деца едва ли ще има значение както за вас така и за детенцето Ние преди да вземем детенцето докато го чакахме имахме хиляди въпроси и притеснения за различни неща и от както е при нас да ти кажа нямам време да мисля кой какво ще каже и как ще го приеме някяк си не ме и интересува Ние сме щастливи детето ни цъфти от щастие това е най важното а за детенцето аз съм най хубавата мама
 

# 215
  • при него
  • Мнения: 1 216
Лиа, чудесна си, много ти благодаря   bouquet
Мисля, че наистина трябва да спра да се притеснявам какво ще кажат хората Simple Smile

# 216
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Какво става, желаещите осиновиха ли си дете?
...за ходенето на родителски срещи от по-възрастен родител..хич да не ви пука, няма нищо неудобно, аз съм на 51 години, най-малкото ми дете е в 8 клас, до сега винаги  съм сред родители на различна , предимно по-малка възраст, нито ме отразяват нито пък на детето му е неудобно, няма и за какво..това са ви бели кахъри!
Осиновените като по-големи деца наистина малко по-трудно вървят нещата при тях, но всичко е толкова индивидуално..зависи на колко години е детето, какъв му е характера, какво е преживяло по домовете..а и дали просто сте един за друг!Дъщеря ми беше на почти 6 години, но с акъла и говора на 3-годишна, инатеста и проклета колкото си искате....мноооого нерви, търпение, постоянство и любов! Сега чакам внучка другият месец...живот и здраве, Диана ще се казва-така каза дъщеря ми...защото, ако когато съм отишла в дома ...ако не съм я взела....бях последният и шанс тогава, не съм търсила признателност, но като чух какво е споделила на приятелката си и защо ще си кръсти първородното дете на мен...е как да не ми стопли сърцето ...забравят се и нервите и трудностите около порастяването и....остава любовта!
В групата сме много осиновители с по-големи деца, всеки се е преборил с трудностите по един или друг начин, някъде все още ги има...но няма гаранция за проблемни деца и когато са си твои биологични/аз имам и биологични и осиновено дете/
Побутнах и темата, в която отдавна не е писано! Тук в тоя форум намерих прекрасни приятели, с които се имаме до ден днешен!Виждам как се развиват и растат децата им! Така , че на тия които се страхуват----действайте!
.....и имаме ли новини....намерихте ли своите дечица?
 Heart Eyes

# 217
  • Мнения: 357
Преди 3 дни , едно от новите деца в групата на дъщеря ми я попита пред мен -А баба ти защо ще идва с нас!! Дъщеря ми подскочи-Това не е баба ми. Явно все още не осъзнава ,че не съм толкова млада. Обаче децата имат силно развито усещане за възраст и са прекалено искрени в изказа си .
Хич не се вързах на тези реплики, а направо влязох в артистична роля.
Това ще ми е новия стимул за отслабване!!! newsm78

# 218
  • Мнения: 19
Здравейте! Не съм влизала години във форума. Аз съм майката /след 12 години няма да кажа вече осиновителката/ на Емо - най-големия осиновен -на 17год и 3 месеца. Споделих с вас много неща. Емо завърши магистратура в Национална спортна академия"В.Левски" София -  кинезитерапия и мануална терапия. Работи в Болница за рехабилитация 4 години. След което реши да продължи образованието си на по-високо ниво- от миналата година е студент по медицина. Много рядко се сещам вече, че е осиновен. За мен това е моето дете, което не съм родила ,но съм го изстрадала. И не съжалявам , че съм осиновила голямо дете- напротив- разликата ни е 29 години- така,че нямаме проблем с комуникацията - ние сме и приятели. Може би нямаше да е така, ако разликата ни е примерно 40 години.Сега вече е млад мъж- силен и отговорен. И безкрайно привързан към мен /баща му почина преди три години/,приятелите и колегите си .

# 219
  • Мнения: 3 820
А принципно какъв е редът, кое е мястото, откъдето човек би могъл да осинови малко по-голямо дете? Например на около 3 г?

# 220
  • Мнения: 256
А принципно какъв е редът, кое е мястото, откъдето човек би могъл да осинови малко по-голямо дете? Например на около 3 г?

Първата стъпка е да отидеш в Агенция "Социално подпомагане". Там ще попълниш заявление, че искаш да осиновиш дете. След това ти връчват списък с необходимите документи, които трябва да си набавиш, след което ще ти бъде назначен социален работник, който ще направи проучването в рамките на три месеца. Минаваш курс за кандидат-осиновители /това пак в рамките на тези три месеца, докато тече проучването/. Социалният работник в доклада, който изготвя отразява твоите критерии за дете: пол, възраст, произход. Когато изтече срока на проучването те вписват в регистъра и започва голямото чакане.

# 221
  • Мнения: 3 820
Имах предвид в различни домове ли са по - големите дечица или това няма отношение? Може ли човек да отиде предварително в такъв дом и са види дечицата?

# 222
  • Мнения: 411
Процедурата е една и съща, независимо от възрастта на децата. При това има доста деца в приемни семейства.
Изключение правят децата над 7 г. или със здравословни проблеми. Доста българчета има и по международните сайтове за осиновяване.

# 223
  • Мнения: 411
Може ли човек да отиде предварително в такъв дом и са види дечицата?

Ако имате предвид да си изберете детенце - не, не може.

Общи условия

Активация на акаунт