Как се отнасят към вас хората, които знаят за Проблема???

  • 11 921
  • 158
  •   1
Отговори
  • Мнения: 278
Интересно ми е да разбера, защото не очаквах близките ми да реагират по този начин. Имам предвид приятели и роднини. Разбира се за такъв проблем - репродуктивен, не се говори "на чаршията", но се случи да споделя с човек, който да си мисля, че ще ме разбере. Всъщност се оказа, че на мен гледат като на неизлечимо и заразно болен, отбягват ме, чувам коментари от рода, че съм злобна, защото нямам деца, че завиждам на тези които имат, а аз съвсем не съм се държала по този начин.
Как е при вас? Споделихте ли с много хора или само с най-близките? Какво ви казаха те? Как ви помагат да превъзмогнете новината?

пп Пожелавам на всички, две чертички!  bouquet

# 1
  • Мнения: 186
Замислих се, че доскоро не говорех за проблема. Никога не съм се и надявала, че всички ще ме разберат, а и темата е много болна, за мен поне. Преди всички ме подпитваха" Бебе няма ли?", сега вече явно повечето осъзнаха, че нещо не е наред и все по-рядко ме питат. А иначе близките, колегите и приятелите ни вече знаят, предпочетох да го споделя за да не се чувстват неловко когато се говори за деца. Мисля, че повечето проявяват разбиране. Не съм чула злобни коментари, но няма да се изненадам ако има и такива. Хора всякакви. Но даже и някой да се опитва да ме нарани с коментарите си, аз няма да се предам и ще се боря за мечтата си. Със или без деца, това съм си аз. Кой както иска, така да ме приема! Успех на всички, бъдете силни и не обръщайте внимание на злобните забележки, тях винаги ще ги има!  bouquet

# 2
  • Оранжевата стая
  • Мнения: 743
Аз не умея да премълчавам. На мнение съм, че когато човек няма тайни за криене, тогава е най-НЕуязвим. Не съм била тъпана, но всичките ми приятелки знаят с подробности за проблема ми и за развитието на нещата, както и родителите ми също. Приятелките ми реагират точно както съм очаквала от тях - със спокойствие, съвети - когато могат да помогнат, най-вече с изслушване, подкрепа.... Не съм срещала досега негативни реакции. Майка ми особено много ми помага най-вече, че не се шашка, а се усмихва на стъпалата, които изкачвам и се моли за мен  Hug

# 3
  • Мнения: 608
Ами и аз не съм разтръбила проблема "наляво и надясно". Майка ми и сестра ми ме подкрепят много с оптимизъм и вяра. Нямам проблем и с моите приятелки. На колегите не съм казала, и не смятам. Тези, които ме познават добре, знаят, че обожавам деца и искам да имам свои. Не ме интересува какво другите говорят, това е неизбежен процес. Важното е да се обичаме и да се борим за най-съкровеното.  Hug

# 4
  • Мнения: 3 294
Всички мои близки знаят , както и бизките до мен приятели . Срещнах много подкрепа от тях , за което им благодаря . Никога не съм искала да крия проблема си и не смятам че това ме прави по-различна от другите . Който ме обича и уважава ще ме приеме и такава . Не смятам че това е повод да бъда отбягвана и се учудвам на такава реакция , но както и вие сте казали хора всякакви .  Peace

# 5
Всички мои близки знаят , както и бизките до мен приятели . Срещнах много подкрепа от тях , за което им благодаря . Никога не съм искала да крия проблема си и не смятам че това ме прави по-различна от другите . Който ме обича и уважава ще ме приеме и такава . Не смятам че това е повод да бъда отбягвана и се учудвам на такава реакция , но както и вие сте казали хора всякакви .  Peace
И при мен всички ме подкрепят за което им благодаря безкрайно. Даже в работата срещам повече подкрепа отколкото съм очаквала. Най-щастлива съм от факта, че мъжът до мен не ме предавал никога, даже и в момента когато разбрах за проблема. Благодаря, че е до мен и се борим заедно. Hug

# 6
  • Мнения: 453
Проблема при мен е, че започвам да се озлобявам. След първия аборт си казвах, че следващия пък всичко ще бъде аред, но след втория не съм на себе си. Знам, че си вредя повече, отколкото си помагам, но....сърцето кърви. Отбягвам приятелките си с деца, изнервям се като ми се оплакват от децата си. Не осъзнават какво ми причиняват като го казват. Една днес ми каза, че не била гледала нормално филми от две години, ама какво да прави такава и била съдбата, малката не я оставяла на мира.  #2gunfire Какво да ви кажа, хората без такива проблеми не могат да ни разберат, колкото и да твърдят обратното.

# 7
  • Мнения: 4 700
И аz съм от теzи, които не могат да паzят такива тайни. Почти всички около нас zнаят zа проблема. Най блиzките до мен ме раzбират и подкрепят, а мнението на другите не ме интересува. Най важно zа мен са раzбирателството на най блиzките ми приятели и роднини, с които да мога да споделя чувствата си, мъката от поредния провал и радостите си. Важна ми е подкрепата на колегите и Шефовете, да нямам проблем да се сменя с колежка, да мога да си вzема свободен ден от днес zа утре.

Мнението на хора, които и идея си нямат преz какво минаваме понякога ме наранява, но бърzо zабравям. Да се молят да не им дойде на тях на главата.


Най "лоШите" коментари са били теzи от рода на "Успокоите се и Ще стане." Но не им се сърдя, zаЩото те не са zапоzнати в детайли с проблемите. Шефката ми даже беШе убедена, че при ин витро Шансът е 100 %  Crazy

Знай, че теzи, които те иzбягват, zаЩото те смятат zа болна и zлобна никога не са били твои приятели.

# 8
  • Мнения: 4 324
Хората обичат да слушат (четат) за мъката и болката на другите.
Хората обичат да разнищват проблемите на околните и после да те клюкарят по кафетата.
Нима не познавате такива индивиди???
За съжаление форумът се превърна в един огромен клюкарник, и зад всеки ник нейм те дебне някой познат, който после ще те изкоментира с прятелки.
Преди тук поне можеше да си излееш мъката, вече не..........

# 9
  • Мнения: 851
Мъжът ми не искаше да коментираме проблема, за да ме предпази именно от това, което се случи - слухове, клюки, разкази....
От най-близките ми имам пълна подкрепа и вяра в изхода от тази ситуация. С много малко приятелки си позволявам да споделям чувствата си .
Истинската болка от "предателство" почувствах в момента, в който моята кума забременя преди 2 месеца и каза, че я гледам злобно и се чувства неудобно , защото ме  аз не мога да имам. (само да знаете колко и се зарадвах когато разбрах новината.... но това май само аз си ги знам)
Ето тогава осъзнах , че не всики, които претендират да са ти близки са такива, и малко хора ти мислят добото.
Затова си сложих червения конец , усмивката за пред чуждите хора, а да плача и да страдам си позволявам само вкъщи пред моето семейство.
Ние не сме по-различни от всички останали! Не сме болни или недоразвити, но по една или друга причина имаме проблем с който трябва да се пребориим... Не се отчайвайте, просто си подбирайте "приятелите", които трябва да знаят..имаме нужда само от положителна енергия

# 10
  • Мнения: 1 715
Хората обичат да слушат (четат) за мъката и болката на другите.
Хората обичат да разнищват проблемите на околните и после да те клюкарят по кафетата.
Нима не познавате такива индивиди???
За съжаление форумът се превърна в един огромен клюкарник, и зад всеки ник нейм те дебне някой познат, който после ще те изкоментира с прятелки.
Преди тук поне можеше да си излееш мъката, вече не..........



Това е и моето мнение  Peace

# 11
  • Мнения: 556
Много хора знаят за нашия проблем, тъй като той е от 8 години - роднини, колеги, приятели. Които ме обичат искински ме подкрепят и непрекъснато ми пожелават здраве и всичко в най-скоро време да се оправи.
Тежко ми е. Тези, които не ме обичат се подсмихват доволно. И ми навират в лицето децата си и непрекъснато ми говорят за тях. Е, и с това се справих - избягвам срещите точно с тях. Много обичам децата, но ходя само при приятели. Защото знам, защото те няма да изтъкват това, че имат деца, с цел да ме наранят.
Но в никакъв случай не се срамувам. Това е моята съдба и аз не мога да избягам от нея. Но и няма да спра да се боря за мечтата.

# 12
  • Мнения: 2 261
Отдавна хорското мнение  вече не ме интересува.
Мина времето, когато се вайках какво ще кажат ,ако разберат за проблема и колко ще го преекспонират.
За целта направих и друга крачка.Малко силно да се каже ,но смених част от "приятелите си".

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 777
Никога от никого не съм крила проблема си и не виждам защо да го правя.Който ме обича и уважава ме подкрепя,а за останалите данък обществено мнение не плащам.Всички около мен знаят и добре ,че не съм го крила ,за съжаление се оказа ,че има доста двойки около мен ,които имат проблем и се радвам ,когато мога да помогна със съвет,подкрепа или нещо друго   Peace

# 14
  • Мнения: 278
Проблема при мен е, че започвам да се озлобявам. След първия аборт си казвах, че следващия пък всичко ще бъде аред, но след втория не съм на себе си. Знам, че си вредя повече, отколкото си помагам, но....сърцето кърви. Отбягвам приятелките си с деца, изнервям се като ми се оплакват от децата си. Не осъзнават какво ми причиняват като го казват. Една днес ми каза, че не била гледала нормално филми от две години, ама какво да прави такава и била съдбата, малката не я оставяла на мира.  #2gunfire Какво да ви кажа, хората без такива проблеми не могат да ни разберат, колкото и да твърдят обратното.
И аз се чувствам така. Озлобявам се, ядосвам и дразня на тези хора, които не оценяват какъв дар имат. Случвало ми се е да не ми каже някоя, че е бременна, все едно ще я изям.

Общи условия

Активация на акаунт