Кой е Бог? И дали наистина го има?

  • 10 718
  • 103
  •   1
Отговори
  • Мнения: 319
Позволявам си  да отворя тази тема, провокирана от болката, огорчението и разочарованието. Кой е бог? Има ли го? И какво си мисли, че си позволява!!!??? smile3516 Като философ по образoвание и призвание не мога да не си задам тези въпроси. Винаги съм се смятала и съм държала да бъда смятана за атеист. Винаги съм вярвала в себе си и в собствените си възможности. Винаги съм мислила :"От мен зависят нещата". Не съм и кръстена в църква. Майка ми е на мнение, че за това все не ми върви, а на сестра ми и върви, защото е кръстена... Не мисля че това е причината. Дори и в нещастието, което ми се случи успях да намеря куп човешки грешки и съвкупност от неприятни обстоятелства. С две думи не мога да приема, че Бог решава, че той взима и той дава по каквато и да е причина. Верно е че е много по-лесно да обясним необяснимите неща с Бог. Някога в спор един свещеник (много обичам да спря с тях ) ми каза, че всички отговори на необясимите въпроси се крият във вярата. Да факт е, но дали е честно спрямо самите нас. Дали наистина Бог (ако съществува) има право да отнема мечтите ни и да разбива сърцата ни? Когато изгубих детето си се молих много и с цялото си сърце - НА БОГ - всичко да се окаже една голяма грешка и после просто да се посмеем, но не... Не искам да вярвам, че Бог е взел детето ми, за да е на по-добро място. Няма по-добро място за едно дете от прегръдките на мама... И в този ред на мисли се връщам на въпроса -
КАКВО СИ МИСЛИ, ЧЕ СИ ПОЗВОЛЯВА БОГ
   Предварително се извинявам ако съм се сторила прекалено гневна на някой!

# 1
  • на дъното
  • Мнения: 1 539
Вече не вярвам.Какъв е тоя Бог който ще отнеме един току що започнат човешки живот.Някой може да ме съди за острите думи,но ....Или пък някой ще каже "на Бог му трябвало и ангелчета"Може да има някаква сила там горе,но не я наричам Бог

# 2
  • Мнения: 493
Напално ВИ подкряпям.Аз сашто невярвам,'че го има

# 3
  • Канада
  • Мнения: 264
И мен този въпрос ме вълнува много след катастрофата на сина ми.
Хората се опитваха да ни успокоят или просто да кажат нещо - "той сега е спасен, той е на по-добро място, бог е имал друг план за него" и куп други подобни за мен безсмислици..Вярно, че е негова вината за катастрофата, но не е само това, има и много друго обстоятелствата, другите хора в колата, които са го провокирали/дай да видим колко е бърза тази Акюра, давай давай по-бързо/Не обвинявам никого, но и не вярвам, че Бог решава кой да си отиде и кой не.Случайно е.Стечение на обстоятелства.
Дори и когато умират малки дечица, от болести, при раждане и други проблеми, не мисля че Бог е замесен.
Светът е такъв.
Човечеството се развива с много бързи темпове, коли се произвеждат, нови и по-бързи, във филмите показват как някой се преобръща 3-4 пъти с бърза кола, после става и се изтупва и всичко е наред.А то не е така в действителност...И младите хора се подлъгват. Тук няма нищо общо с Бог и религията.

Човешкото тяло далеч не е съвършенно, и не може да устои.
На болести, наранявания и после идва
смъртта.

Огромната болка и празнина остава за нас живите


За нашите красиви ангели Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose




Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 17:55 от ema_

# 4
  • Мнения: 1 586
Принуден съм да цитирам едно мое мнение, защото то е част от това, което искам да кажа:
Бог бил като хората- щом влезел в една градина избирал и откъсвал най-хубавите цветя за себе си.
Дори и моя Бог, който като цяло е странна личност, не би извършил такъв грях. Никой няма право да извършва такъв грях.
Бог е образ на вярата на човека, а тя може само да съзидава не и да руши.
Ако тръгна срещу моя Бог все едно да разруша  вярата която живее в мен, а това  е най-ценното, което имам. Моят Бог не знае защо се случват тези неща. Не може да ми обясни болката, защото тя му е чужда. Може само да ми помогне да намеря път различен от нея...
Не искам да си представя човек изгубил вярата си. Не мога да си го представя.
Бог не е религия нито сбор от правила и поредица от ритуали. Да отречеш съществуването му е като да стегнеш примка около шията на правото да си свободен и да търсиш един по-добър свят.
Бог наистина е само един образ на вярата ми. Всеки ден намирам време да се срещна с него поне веднъж. Да обсъдим Божиите заповеди, които сме създали заедно и да променим нещо, ако някаква мъка, радост или среща с някакъв човек ни дава повод да направим това. Имало е време, когато заповедта за която сме си "стиснали ръцете" е била само една "Хапи, души, оцелей". Не се гордея с това, но вярата ми не ни е дала сили за повече.  За щастие времената са други и всичко което преживяваме, хората които минават през нас и хората които са останали до нас ни дават повод да се срещаме по-често и дори да си пускаме пиперливи шеги един на друг.
Бог е много неща, но не и ръката която отнема или която дава.
По-скоро ви е помогнал да постигнете: Любовта на хората към вас и вашата към тях. Отговорността която носите към живото и паметта която пазите за изгубеното. Стремежа да утешите болката на някой, който дори и не познавате и на пръв поглед абсурдната радост от щастието на човек, с  който сте разменили по пет думи в един нереален свят. Никой няма право да се отказва от щастието да носи тази искрица в себе си и от отговорността да я поддържа жива.
Не казвайте че няма Бог. Това не е вярно. По-скоро се обърнете към себе си, защото той е там някъде във вас и можете да сте сигурни, че страданието му не е по-малко от вашето... Hug

# 5
  • на дъното
  • Мнения: 1 539
Никой не се е върнал от "ония свят"за да каже има или няма бог.Всеки има право да вярва в каквото си поиска.Аз например вярва,че ще се срещна с моето ангелче когато ми дойде реда.

# 6
  • Мнения: 319
Разбира се,че всеки има право да вярва в каквото си иска. Но аз предпчитам да вярвам в себе си и собствените си възможности. И в никакъв случай не приемам "Бог така е решил". По скоро съм склонна да вярвам, че просто се е случило... Не е честно иначе... Първата ми мисъл беше "Какво лошо сме направили аз и мъжа ми, за да сме наказани така?". Прехвърлих целия си живот и не искам да се изкарам пркалено добра, но никога не съм навредила на никой... Не може да бъдеш наказван,защото си добър. ARGHT... всъяност точно тази твоя мисъл ме накара да се замисля по въпроса... Надявам се да не е нагло. Понякога прекалявам.

Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 20:49 от тъжна мама

# 7
  • Мнения: 1 586
Не бих оспорил нито едно мнение по този въпрос. Дори може би е добре да се предпазвам от изкушението да разсъждавам дали е вярно.
Аз вярвам в прераждането. Нямам рационални причини. Единствено едно елементарно изречение като "логическа" обосновка - "В противен случай живота няма никакъв смисъл"
Инженер съм и съм изучавал изключително науки от така наречените "Точни". Нищо от това, което съм научил не ми е дало и бегло доказателство за това, че душите се прераждат. Много неща, които съм прочел са ме карали да си мисля "Възможно е, възможно е да е така".
"Всеки има право да вярва в каквото си иска". За мен това е безспорно. Само бих добавил - и в каквото има сили...

Вярвам, че много майки ще срещнат своите ангелчета по-рано и не на мястото където очакват!

Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 21:26 от ARGHT...

# 8
  • Мнения: 1 008
Това е един вечен въпрос. Никой не може да потвърди има ли го, няма ли го... А всеки си вярва в каквото намери за добре. Няма закономерности в живота, че на добрите се случват добри неща, на лошите лоши.
Лично аз вярвам, че има Бог. Просто така го наричам, но не смятам, че е някакъв човек възвисил се на небето, който раздава правосъдие. За мен е една енергия, една много по голяма сила от нашата. Всичко зависи от нас, да, но има моменти, в които сме безсилни и нещата, които се случват... просто се случват и изглеждат безпричинни. Но причина винаги има. Не Бог отнема децата, те се разболяват и умират. Светът е пълен с болести... Не Бог направи така, че да се роди мъртво моето бебе, а това, че имах високо кръвно... А защо е станало така? Не знам ... природа...
Аз също много често казвам, че искам да вярвам в това, че децата ни са на по добро място. Но не мисля, че са отишли на това място, защото там е по хубаво... Просто са вървели по своя си път, който е бил много кратък, тук при нас на земята... Дано се срещнем в другия свят, дано го има  Praynig
тъжна мама продължавай да вярваш в себе си  Hug

# 9
  • Мнения: 20
Тъжна Мама,след загубата,въпросите са много,молиш се и питаш едновременно,но отговор,никой не е способен да даде,поне на този свят-не. След загубата ми,обвинявах,питах,мразех,плачех и след всичко това,дойде един ден,в който казах-БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ,ЧЕ СЪЩЕСТВУВАМ,АЗ И МОИТЕ БЛИЗКИ,БЛАГОДАРЯ ТИ,ЧЕ МИ ДАДЕ НАДЕЖДА И ВЯРА ДА ПРОДЪЛЖА ПЪТЯ! Дори ако не вярваш в Бог,ти вярваш в себе си,вярваш в пътя по който вървиш,това е Бог,това е светлината,озаряваща всеки живот,огряваща ни,след ужаса на преживяното. Съчуствам ти от сърце,на теб и всички останали в тази тъжна тема и ви съветвам-вярвайте,в каквото ви диктува сърцето,важно е да я има вярата.

# 10
  • София
  • Мнения: 79
Дълбоко в душата си аз вярвам,че има БОГ,а също и СЪДБА.Благодарение на тази вяра аз се справих с трудностите,които ми поднесе съдбата.Когато чух тежките думи,че бебето няма тонове бях изпаднала в шок и постоянно повтарях ЗАЩО,ЗАЩО.Отговор не получих.Въпреки всичко продължих да се моля вътрешно на БОГ да ми даде шанса да изпитам отново щастие и за първи път го молех за нещо смислено.И така се молех 1г. и половина докато забременея.И още не мога да си обесня когато бях в 3месец,как така ми объркаха изследванията и вместо за Рубеола ме изследваха за Токсоплазмоза(оказах се с прясна инфекция).Само да поясна,че имах само веднъж контакт с дете,на което след 2 дена му поставиха диагноза Рубеола и след това я отмениха.Но аз вече си бях пуснала изследванията и така имах възможност да се лекувам.През цялата бременност имах чувството,че нещо ме пази мен и детето,защото имах още много непредвидими ситуации,които завършваха благополучно.Не знам дали беше БОГ или СЪДБАТА, а може би и двете. Сега съм отново щастлива, а Вярата ми по-силна.Болката по загубата,която преживях ме промени.Сега се радвам и съм благодарна на най-малките неща от живота  и нищо друго не може да ме събори,само семейството ми да е живо и здраво.
Тъжна мамапожелавам ти да намериш сили да си върнеш вярата и в най-скоро време отново да си щастлива.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 305
За мен има една пораждаща живота сила, която наричам Бог.

Вярвам в прераждането.
Вярвам, че душите идват на Земята, за да научат много за себе си и за другите.
Вярвам, че още преди да се родя, аз и синът ми сме се договорили той да дойде, макар и за кратко, и да тласне живота, мислите и емоциите ми в посоката, в която се движат сега.

Не знам дали станах по-добър човек след трагедията, която преживяхме, но със сигурност знам повече за една непозната до момента част от съществуването.

Не приемам случайността за обяснение, в нашият случай нямаше човешки  грешки, единствената възможна и приемлива за мен причина беше ние сами да сме пожелали да изживеем това.

 Mr. Green Егото ми не позволява Бог да се меси в моите работи, но вярвам, че някъде има източник на живот, светлина и добро и че всички периодично се връщаме към този източник. Никой не е загубен, ние винаги, отново и отново сме заедно.

П.П. Тъжна мама, тази философия ми беше напълно непозната, преди да загубя детето си.

# 12
  • Мнения: 1 586
... някъде има източник на живот, светлина и добро и че всички периодично се връщаме към този източник. Никой не е загубен, ние винаги, отново и отново сме заедно.
Ако имах същите думи в себе си бих написал точно това  Hug
Горното мнение според мен е най-хубавото нещо, което е казано до сега...  Peace

# 13
  • Мнения: 3 016
По принцип вярвам че има някаква сила, но както казва Силвито никой не се е върнал за да каже .Моля се, обаче за моето ангелче, моля се здраве на семейството ми ...........

# 14
  • Мнения: 227
  Преди петнайсетина години съвсем случайно ми попадна книгата "За да достигнеш плода" от Шърли Маклейн и точно тези думи от увода на авторката ме накараха да прочета книгата - През цялото това пътуване аз усвоих един дълбок,изпълнен със смисъл урок:животът,животите и действителността са само това,което всеки един от нас възприема,че са.Животът не е нещо,което ни се случва.Ние караме нещата в него да се случват.Действителността не е отделна от нас.Ние създаваме нашата действителност във всеки миг от деня.За мен тази истина означава пълна свобода и пълна отговорност.

  За себе си разбрах,че всеки мой избор, всяко мое действие има противодействие,което се връща в денят ми,макар и след дълго време.

Общи условия

Активация на акаунт