Кога ви стана по-лесно?

  • 5 538
  • 132
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 3 672
Става ми все по лесно колкото по голям става.При мен правилото за големи деца- големи проблеми засега не важи.
Докато беше малко бебе и не знаех какво му е ми е било най - трудно

# 106
  • Мнения: 5 183
Най-трудно ми беше първите 6 седмици след раждането.
Не знаех на кой свят се намирам
Оттам насетне е имало трудности, но като цяло мога да кажа че майчинството, от шестата седмица насам, ми е носило само наслада.

# 107
  • Мнения: 2 960
От трудно  до трудно има огромна разлика.
Както са казали мамите преди мен"Малки деца-малки проблеми,големи деца-големи проблеми.
Като бебета е трудно ,но знаеш че повечето неща зависят от теб и можеш да направиш най-доброто за бебето си.
Вярно е ,че си недоспал-обаче бебето е пред очите ти. baby_neutralВярно е ,че го разнасяш на ръце,вършиш куп неща,умората те наляга като за световно ...обаче то е едно цяло с теб.
По принцип към 3-4 годинки са вече по- лесни за гледане.
Като станат обаче на 8-9-10 години....тогава нещата стават толкова сложни ,че отново става доста по-трудно.
Опасностите,от които трябва да предпазваш  /да помагаш и посочваш/ на едно по-голямо дете са много повече.

# 108
  • София
  • Мнения: 2 296
Малки деца - малки ядове,
големи деца - големи ядове! Simple Smile
И аз съм на това мнение,и определено голямо значение има нагласата.
Аз се бях мобилизирала и не съм усетила трудности и след раждането на сина си.

Но,връщайки се назад във времето,осъзнавам,че досега е било по-лесно,от тук нататък
предстоят по-сложните и важни години по отношение на възпитанието на децата.

# 109
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Стана ми чуствително по-лесно когато щерката стана на 2г.Това е грубо, защото към 1г. и 10м. и изби и последния зъб и изведнъж от кисело, мрънкащо, тръшкащо се бебе за 2-3 месеца се превърна в малко момиченце, което можеше що-годе да си каже какво иска. На 3г. стана още по-лесно  Wink
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо  Crazy
Аз незнам как е по-нататък, защото детето ми е още малко, но имам чувството, че бих отговорила по абсолютно същия начин като цитирания, защото механичните неща и недоспиването за сега ме докарват до моментни /ненарочни/ нервни изблици. Имам племенник, който е първи клас и с него мога да се оправя почти във всяка ситуация, и оттам си правя изводите, че с по-големи деца е по-лесно Hug

# 110
  • Мнения: 1 817
За мен сега е доста по-лесно, от колкото като бяха бебета.
Сега вече разбират и могат да си кажат всичко. Играем, забавляваме се. Понагат ми.
Нямат нищо общо с ревящия вързоп.
=========
Според мен обаче най-трудното предстои. Голяма отговорност е да възпиташ детето си, да го  научиш на живота, да го  усетиш и да му дадеш правилна насока. Ей това е трудна и отговорна задача.
Когато децата пораснат страховете и притесненията също растат. Имам в предвид възрастта на пубертета. Важна е средата, но и  и личният пример. Така, че няма лесно родителство. /освен ако друг се грижи за децата ти/

# 111
  • Мнения: 363
Най-трудно ми беше докъм 1 година и половина физически. След това е по-лесно, но идва НЕ то и ината. Сега вече е лесно, кризите са рядкост и искам още деца Heart Eyes

# 112
  • Мнения: 1 372
Нямам особенно голям опит / само една година/, но за сега мога да кажа че не ми е било трудно. Не зная в бъдеще как ще е.

# 113
  • Pb
  • Мнения: 1 183
С прохождането нещата мн. се промениха. От този момент нататък мн. ми олекна. Преди това беше постоянно на ръце и общо взето лично време нямах. Вече все повече разбира и определено ми е по-лесно отколкото беше бебе. Повечето нощи спи, въобще няма място за сравнение.

# 114
  • Мнения: X
Колкото повече растат, толкова по-лесно ми става.

# 115
  • Мнения: 625
При нас стана лесно,когато баткото навърши 3 годинки.Беше достатъчно самостоятелен,разбирахме се,изобщо беше лесна комуникацията.
Сега с второто мисля,че е по-лесно.Май си е по-спокойно бебчето.

# 116
  • Мнения: 1 305
Сега мога да кажа, че ми е много по лесно от преди няколко месеца. Сега ходи сама, всичко разбира каквото и казвам (макар че не винаги ме чува) , започва да се заиграва сама. Най трудно ми беше с прохождането, докато стана стабилна и винаги трябва да си до детето и да го държиш

# 117
  • Мнения: 4 784
Всеки ден става все по - сложно. Като се обърна назад, всичко ми се струва в пъти по - лесно.

# 118
  • Мнения: 425
От малкия ми опит до сега мога да кажа че сега ми е най лесно-когато е на около 9 месеца.Това че спи почти не пробудно цяла нощ,и през деня му се събират 3 часа сън-е те това е голям рахат.Родих се просто.Това недоспиване ме убиваше.
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава  ставаш:crazyeyes: Crazy

За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете Peace

# 119
  • Мнения: 215
На мен никога не ми е било трудно, не ми е тежало.
Вярвам, че всичко е въпрос на нагласа. Когато човек се нагласи положително и има за цел да се наслади на времето, което има с малкото ангелче, няма трудни моменти. Всичко преминаваш с умивка на уста и благодарност, че именно на теб се е случило. Благодарна съм на Бог за всяка секунда, прекарана със семейството ми и поради тази причина не ми е било тудно. Вярвам, сигурна съм, че всичко е на психологическо ниво.

 

Общи условия

Активация на акаунт