Най-лесно ми беше, когато тръгнаха на детска градина. Четири години и те, и аз си поживяхме добре.
Допреди това - носи, мъкни, сменяй памперси, храни в устата, тичай след детето, че ще се навре под люлките... с една дума - мъка.
А сега - с двама ученици, безкрайно немотивирани да учат допълнително, безкрайно уморени от ежедневното ранно ставане, кисели, капризни... гадна работа.

# 20 19 фев. 2009, 12:39 ч.

Мнения: 755

Да си родител не е лесно! Така че от тук нататък щом сме поели този дар и тази отговорност лесно нЕма! Laughing

Разликата идва от там , че има периоди ,които са по-напрегнати и такива, които биват по-спокойни!
Иначе всичко със задна дата изглежда много по-лесно , след като е преминало. Simple Smile

На мен сега ми е т.нар. по-спокоен период т.е. имам син на 5години , който говори и се обслужва сам , и гледането е много по-лесно и не чак толкова напрегнато, но пък живот и здраве съвсем скоро ми предстои доста напрегнат период. Очертава се предучилищен момък и живот и здраве хубаво бебе! Peace

Така че няма лесно! Живи и здрави да са ни децата ! bouquet

# 21 19 фев. 2009, 12:39 ч.

Мнения: 9 973

май е трудно да към 3г. После децата са големи,рязбират някои неща,заиграват се...

# 22 19 фев. 2009, 12:41 ч.

София
Мнения: 1 185

Когато малкия стана на 9-10 месеца и си установи режим ми стана по-лесно!

# 23 19 фев. 2009, 12:44 ч.

София
Мнения: 3 064

Като беше малко бебе ми беше най-лесно. След коликите. Значи, може би, между 3м и година.

# 24 19 фев. 2009, 12:47 ч.

Мнения: 1 763

Когато беше бебе, ми беше по-лесно от сега. Някъде от 0 до 9 месеца беше най-кроткото дете на света. Сега е неуправляем, спря да спи нощем, но пък е много по-интересен и не ми скучно с него.

# 25 19 фев. 2009, 12:54 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: PocuTa в чт, 19 фев 2009, 11:51

Еднакво трудно е.В различните периоди само нуждите се променят.

да , така е .Освен това човек свиква с новата си роля на родител и се справя . Simple Smile

# 26 19 фев. 2009, 13:00 ч.

Мнения: 1 305

В голяма степен зависи от детето.
На мен ми беше много добре, когато Анди беше на около 10 месеца. Още не ходеше, пълзеше си, заиграваше се сама - абсолютен ангел. Сега като поотрасна и стана вече по-самостоятелна определено е доста по-добре.

# 27 19 фев. 2009, 13:01 ч.

Мнения: 4 555

До сега не ми е било кой знае колко трудно.
Единствено покрай проблемите с кърменето и нощното ми неспане се чувствах изтощена, но бебето беше толкова кротко, че гък не казваше и аз успявах поне психически да не се изморявам и може би така понесох по-лесно неспането.

Сравнително трудно беше в периода на прохождане, защото ходих след нея на всяка крачка, да гледам да не се удари. Също и навън, когато се опитваше да лапне всеки срещнат фас, камък или болук. В интерес на истината, адски изнервящо ми беше, понеже улиците са осеяни с всевъзможни боклуци и беше непрекъсната борба.

Но мисля, че истински трудното тепърва предстои. Като започне да се налага, да се тръшка, да иска разни неща, които е трябва да забранявам...