Налягат ли ви черни мисли?

  • 4 768
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 468
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото? Praynig Praynig

# 1
  • Мнения: 2 521
Нали знаеш какво е казал народа:
"Да не дава господ да се случи това което си мисли майката"
И да-на мен също ми минават подобни мисли,но се опитвам да ги "гоня" веднага.

# 2
  • Мнения: 149
"Да не дава господ да се случи това което си мисли майката"

Когато не мога да спя през нощта ми минават през главата глупости. Опитвам се да не си мисля такива неща.

# 3
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.

# 4
  • Мнения: 2 270
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.
Peace и при мен е така
 опитвам се да мисля позитивно

# 5
  • София
  • Мнения: 324
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.

Да, и аз така се боря с черните мисли, ама пак се връщат. С времето все по-малко ми нахлуват в главата.

# 6
  • Мнения: 4 510
Насилвам се да НЕ мисля такива глупости, иначе подобни щуротии просто се загнездват в ума ми.  Confused Откакто гледах "Тайната" просто мноооого внимавам какво мисля.  Grinning Хареса ми изказването на една моя приятелка: "Децата ни порастват въпреки нас!"  Laughing

# 7
  • Мнения: 822
Спорезд мен няма майка, на която да не са и минавали такива мисли и сигурно, и като пораснат децата ни пак ще ги мислим.Но не трябва да мислим ежечасово затова, а да се радваме на всеки прекаран момент заедно, защото не знаем утре какво ни чака.Аз гледам да не мисля за лоши неща, имам чувството, че ще придизвикам съдбата.

# 8
  • Мнения: 476
Минават ми и още как. Опитвам се да мисля позитивно, но имам периоди, в които въображението ми натрапчиво връща най-големите ми страхове и чувствам, че колкото повече се насилвам да не мисля за това, толкова по често го правя.

# 9
  • Мнения: 2 110
Има едно правило: "сходни мисли се привличат" т.е. когато мислим ,че нещо лошо ще се случи с нас/или наши близки/ всички лоши мисли от обкръжаващия ни свят се присъединяват към нашите и обратното важи с положителните мисли.
Другото нещо е: "Една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина" т.е. когато си повтаряш че си некадърен, неспособен, за нищо не ставам, след много повтаряния на такива мисли човек започва да вярва в тях и те наистина се превръщат в реалност. Защото при негативно мислене мозъкът работи срещу самия човек а не за него. Когато човек мисли позитивно, той се чувства добре, умът му работи по-добре, намира по-добри решения и прави по-малко грешки.

# 10
  • Мнения: 3 294
В началото на бременността ми много чест ме спохождаха черни мисли и притеснения , не можех да спя добре от страх да не се случи нещо с бебчето . С течение на времето станах по-спокойна тъй като така вредях на само на себе си , а и на бебчето .
Колкото и да е трудно увадей емоциите и мислите си , защото съм сигурна че ако ти не си спокойна бебчето ти го усеща  Peace

# 11
  • Мнения: 1 477
Избягвай подобни мисли.Те няма да ти помогнат.Всяка майка са стреми да осигури най-доброто за детето си.Но това не трябва да се превръща в панически страх.

# 12
  • Мнения: 325
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото? Praynig Praynig
amal,браво че си пуснала темата ,всичко това все едно аз съм го писала. Чувствам се точно като теб, а и с баткото бях така-и той сега е на 9год. Дори не си спомням кога точно отминаха тогава тези гадни мисли.Дано и сега да не продължат дълго,че ще се побъркаме.Надявам се да се оправи вече това време,да защъкаме навън с количките,пък дано се разсеят лошите ни мисли.

# 13
  • Мнения: 388
Аз никога не си мисля за лоши неща, които могат да се случат с детенце. Имам си една приказка "да не дърпам дявола за опашката". Дори близки и роднини се чудят как съм толкова спокойна и не се притеснявам - е, притеснявам се, но в умерени граници. Изпадайки в паника не помагаш на детето. Между майката и детето връзката е много силна и мъничето усеща нервното напрежение. Когато те налегнат такива мисли се опитай да мислиш за някоя весела случка с децата, за последния път когато с баща им се смяхте от сърце, помечтай за деня когато децата ще са пораснали големи и уверени в себе си хора (благодарение на това, че ти си им вдъхвала смелост да откриват света и преследват мечтите си, а не си ги дърпала назад преследвана от своите страхове)

# 14
  • Мнения: 9 814
Първите дни след раждането на дъщеря ми ме налягаха едни такива мрачни мисли- дали детето диша, дали не е гладно и за това не плаче....Абе ей такива простотии.
Нормално е, хормоните играят.

Общи условия

Активация на акаунт