Дъщеря ми е на 2 години и един месец вече. Не мога да реша дали да я пусна на детска градина тази година (пролетта или есента) или да си я оставя вкъщи още известно и неопределено време.
Искам да кажа, че засега, надяваме се и занапред, не ни се налага аз да ходя на работа. Можем да си позволим аз да си остана вкъщи и да се гледаме с Деси.
Това, което ме притеснява с тръгването и на детска градина, е най-вече времето, което ще прекарваме заедно. Знам, че порастването е неизбежно, но все пак... Каква ще бъде действителността, ако тя тръгне на градина? Да кажем, че ще прекарва 10 часа там или толкова, като включим и пътя до там и обратно. Още 10 часа, през които ще спи през нощта. Остават 4 часа от денонощието, в които ще можем да общуваме с нея. След двете години прекарани постоянно заедно, това ми се струва, изключително недостатъчно за сегашната и възраст
Положителната страна на детската градина за мен е, че ще контактува с деца на нейната възраст. Ще се занимава (надявам се) с педагози, които (в някаква степен) ще я подготвят за училището и живота по-натам, в което разбира се няма как да съм сигурна. Отрицателната - ще боледува, ще бъдем заедно по-малко време.
Да отбележа, че засега баща и работи вкъщи, т.е. ние досега не сме били двете вкъщи, а тримата вкъщи, по цял ден заедно.
Тя е много контактно дете според мен. Въпреки, че се гледаме само вкъщи, обожава да ходим на гости на други деца, при бабите, на клубче. Когато не сме вкъщи, тя прекарва цялото време с другите хора, не стои при мен изобщо. Мисля, че знае, че това и е разнообразие и го използва максимално. Всички са възхитени как тя с часове не се сеща за мен. Просто играе и общува с другите хора.
Т.е може би е готова за детска градина, но ние с баща и не сме. Ясно ми е, че никога няма да бъдем Знам и че повечето деца в детската градина се чувстват добре, че това е полезно за тях. Интересно ми е дали има и други такива, които не им се налага да си дадат детето на детска градина и докога биха отлагали или по-точно до кога можем да отлагаме това порастване
Мислите ли, че ако я оставим вкъщи още, това ще и повлияе по някакъв начин зле?