Държите ли...

  • 4 316
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 575
Ако преподавател знае, че детето ви пуши, задължително ли е да ви информира?
Питам защото работя доброволно в едно училище. Преподавам на 5, 7 и 8ми клас. Знам кои от децата пушат и се чудя дали е редно да кажа на родителите.  Слава Богу в 5ти клас няма пушачи, но в 7 и 8 са поне 40% от децата. Говоря с тях на тази тема, обяснявам им, че не е полезно, особено на тази възраст, взимам им цигарите, когато ги видя под чина или да стърчат от джоб. Никога не ги претърсвам. По някога нахлувам в пушалнята им и прибирам всичко, цигари, запалки... Но не съм казала на родителите на родителската среща. Децата много ме молиха за това, а аз не исках да се конфронтираме.
Освен това си спомням как с любимата ми учителка в гимназията, която не беше отдавна, се събирахме на кафе и обсъждахме най- съкровените си тайни с нея , пушехме пред нея и тя никога не ни издаде. Имахме й огромно доверие за всичко. Сега и аз излизам с децата, пием кафе, говорим си неща , които ги интересуват, а не смеят да питат родителите си, за секса, за наркотиците, за гаджетата, за проблемите с родителите. Но не им позволявам да пушат пред мен. Скоро има родителска среща и не знам как да постъпя. Иска ми се родителите да знаят, за да могат да предприемат нещо, но не искам да предавам доверието на учениците си.
П.П. На миналата родителска казах, че в класа (визирам Sunglasses има пушачи и се надявам родителите да говорят с децата си, но нищо не се промени.

# 1
  • Мнения: 9 776
Разбирам те. Харесва ти / и е нормално/, че децата те приемат като готината, печената и т.н. даскалка /или каквато длъжност изпълняваш/. От друга страна искаш да си справедлива и отговорна. Според мен дори и да кажеш на родителите, пушачите няма да спрат да пушат. Щом не слушат теб, пък ти имат доверие. Но можеш да ги помолиш по-упорито няколко пъти и понеже те пак няма да спрат да пушат, накажи ги. Лиши ги от своята компания, промени си отношението към тях, демонстрирай резервираност. В едно сърчице, или в едно мозъче да успееш да бръкнеш и да го накараш да изпита угризения, пак ще е победа Peace. Но масово от цигарите няма да ги откажеш. Знам от личен опит колко е сладко веднага след първия час да търчим до близкото кафе за по няколко бързи цигари, хляб не яли още. Но пък се чувствахме големи. И със самочувствие. Извинявам се за лиричното отклонение.

# 2
  • Мнения: 8 999
Ох, като пушач знам, че колкото и да се говори против пушенето, никой не е в състояние да те откаже. Нито със забрани, нито с наказания, нито със заплахи, нито с поощрения. Осъзнавам категорично каква вреда ми носи пушенето, но не ги отказвам. А съм вече възрастен човек. Какво остава за едно дете.
Жалко е, че пропушват толкова рано. Жалко е, че изобщо пушат. Не мога да разбера - уж съвременните младежи приемат за модно НЕпушенето, пък повечето пушат.
Сутрин, като оставим децата на училище, група майки сядаме да пием по едно кафенце, за да обменим информация. Е, честно да ви кажа, не може място да си намери човек в 8 сутринта в кафенетата край училището. В карето има три училища и десетина кафенета, но се принудихме да подкупим една сервитьорка да ни пази масата. Влизайки в заведението, ни обгръща гъста мъгла от тютюнев дим. Стоят по масите, пушат, някои и биричка си пийват!!!,  а трябва в това време да са в класните стаи.
Просто продължавай да им говориш, да ги убеждаваш, че обществото ще ги отхвърли, ако са пушачи. В България още не е толкова драстично, но почти навсякъде в чужбина на пушачите не се гледа сериозно. Не се пуши в заведенията, навират ги като говеда в някакви ъгълчета да димят, за да не пречат на околните и аз самата, като пушач, винаги се чувствам едва ли не втора категория човек, когато съм извън България. Гледат ме снизходително, защото разбират веднага, че съм чужденец и единствено затова ми е простено.

# 3
  • Мнения: 2 829
аз лично бих искала да знам
имам тийн на почти 14 години в къщи

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
За себе си не знам дали държа да знам . Още не съм мислила по темата.
 Колкото до това дали да кажеш - според мен не бива. Явно децата имат проблеми с контактуането с родителите си , и ти се човекът, с който споделят. Ако им изгубиш доверието , те няма да говорят и с теб. А точно в тази възраст може да се наложи да се намесиш при по-сериозна ситуация от пушенето.
Ох, като пушач знам, че колкото и да се говори против пушенето, никой не е в състояние да те откаже. Нито със забрани, нито с наказания, нито със заплахи, нито с поощрения. Осъзнавам категорично каква вреда ми носи пушенето, но не ги отказвам. А съм вече възрастен човек. Какво остава за едно дете.
Точно за това става въпрос! Затова е по-важно да запазиш доверието на децата! Peace

# 5
  • Мнения: 2 110
Да! Бих искала да знам ! Смятам ,че мога да направя нещо !

# 6
  • Мнения: 24 467
Като родител- да, твърдо държа да знам това от учителите и децата ми никога не биха узнали от къде съм разбрала.
Ако съм учител, обаче, е твърде рисковано- ако съобщиш на родителите /а те не са един- двама/, не се знае кой как ще разговаря и действа след това с хлапето си, почти сигурно е, че децата ще разберат източника на информация и тогава е свършено с доверието им.

# 7
  • Мнения: 2 803
Като родител- да, твърдо държа да знам това от учителите и децата ми никога не биха узнали от къде съм разбрала.
Ако съм учител, обаче, е твърде рисковано- ако съобщиш на родителите /а те не са един- двама/, не се знае кой как ще разговаря и действа след това с хлапето си, почти сигурно е, че децата ще разберат източника на информация и тогава е свършено с доверието им.

Абсолютно на същото мнение съм. Много зависи какви са родителите и как биха реагирали за да не се загуби доверието между учител и дете.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 559
Мотивация, това е морална дилема. Всеки сам си решава моралните дилеми според собствената си съвест, принципи и мироглед. Аз например съм приела ролята си на родител по сериозния начин. Имам приятелки, които се държат с децата си по съвсем различен начин. Например една майка пише на 6-окласничката си следния смс: "Хайде да се чупиш от следващия час и да ходим да се мотаем по магазините." Детето се кефи и съученичките й й завиждат, че има такава майка... Е, аз не съм такава. Така че ако бях педагог, щях да се държа сериозно също. Определено смятам, че родителите имаме право да знаем какви са наблюденията на преподавателите върху децата ни. Особено в тези времена, в които живеем, на толкова голяма заетост на родителите, свързана със служебни ангажименти... Това ми е мнението, но то си е мое. Ти постъпи, както намериш за добре.  Peace

А това наистина ли е твой принцип: "Мъжът на моята приятелка не е мъж,но ако мъжът на моята приятелка е хубав, моята приятелка не ми е приятелка!!"?  ooooh!

# 9
  • Мнения: 575
Мотивация, това е морална дилема. Всеки сам си решава моралните дилеми според собствената си съвест, принципи и мироглед. Аз например съм приела ролята си на родител по сериозния начин. Имам приятелки, които се държат с децата си по съвсем различен начин. Например една майка пише на 6-окласничката си следния смс: "Хайде да се чупиш от следващия час и да ходим да се мотаем по магазините." Детето се кефи и съученичките й й завиждат, че има такава майка... Е, аз не съм такава. Така че ако бях педагог, щях да се държа сериозно също. Определено смятам, че родителите имаме право да знаем какви са наблюденията на преподавателите върху децата ни. Особено в тези времена, в които живеем, на толкова голяма заетост на родителите, свързана със служебни ангажименти... Това ми е мнението, но то си е мое. Ти постъпи, както намериш за добре.  Peace

А това наистина ли е твой принцип: "Мъжът на моята приятелка не е мъж,но ако мъжът на моята приятелка е хубав, моята приятелка не ми е приятелка!!"?  ooooh!
Хахаха, относно принципа- пише By Madison, т.е. не е мой .Един приятел го измисли  на много алкохол, когато му обяснявах как се кефя на Прад Пит, ама той е гадже на "приятелката ми" Джоли , с която си пием кафенцето. Адски се зарадвах на остроумният му отговор. После го постнах тук, за да видя реакции. И не, не крада мъжете на приятелките си, по много причини, една от които е, че си имам мъж и дете и за любовник няма капка време Simple Smile

А доверие с децата имаме. Споделят какви ли не неща.. но те са в онази трудна възраст 12-15г. Успях с много разговори да убедя момичетата, че ходенето с гол кръст и деколтета до пъпа не означава задължително , че са секси. Че слагането на грим с баданарка не ги прави красиви..Че не е нужно да се целуват с всеки, само защото ги е страх да останат без гадже. На момчетата доказах нагледно , че ако искат да свалят момиче не е нужно да я обиждат и че една роза прави чудеса... От началото на ноември съм с тях и колегите казват , че има промяна като цяло в държанието и дисциплината на класа.

И аз съм пушачка. Но не пуша пред тях. И това е странното, че ги разбирам. И че помня как аз не исках да се казва на родителите ми.  Мисля да лавирам. Ще кажа на родителската на родителите да следят децата си отблизо, защото има пушачи, но няма да назовавам имена.

# 10
  • Мнения: 25 568
Ще кажа на родителската на родителите да следят децата си отблизо, защото има пушачи, но няма да назовавам имена.

Аз самата бих постъпила точно така. Информираш родителите, че много от децата пушат. След това проблемът става лично техен. Тежко и горко на този родител, който чака учител да му каже, че детето му пуши!
В случая по-важно е да се запази доверието на децата, отколкото да се върши работата на родителите. Всеки може да размаха пръст назидателно, малко могат да спечелят сърцата и умовете им. Безсмислено е да се предава това доверие  за нещо сравнително безобидно като пушенето (все пак не става въпрос за кражба, изнасилване или убийство, нали?). Така или иначе който иска, ще намери начин да си пуши, независимо от забраните и следенето.

# 11
  • Карлово
  • Мнения: 4 617
Аз, преди години бях учителка по заместване. Преподавах на 8 клас. Като капак трябваше да си допълвам часовете с екскурзии в планината и не ми беше приятно, че учениците пушат ,  не и пред мене, разбира се. Не ми е и минало през ума да информирам индивидуално родителите. И на кого бих направила услуга - на учениците или на родителите? Най-много да обтегна отношенията и задълбоча противоречията между поколенията. Ако възрастните са се интересували достатъчно от децата си, няма начин да не са наясно с това им залитане по цигарите.
Мама, като залови брат ми, пак в 8 клас, с цигара в джоба и ми сподели, аз и казах, че сигурно някой от съучениците му я е пъхнал в джоба, за да я разстрои. А той и казал "Ами тя сестра ми ме научи."-което беше пълна лъжа, понеже аз мразех цигарите. Та и от тийновете може всичко да се очаква.

# 12
  • Мнения: 575
Благодаря за помощта. Вече знам как да процедирам.
Днес децата много ме зарадваха. От седмица съм в болнични и днес са намерили телефонът ми от секретарката и ми се обадиха за да ми пожелаят скорошно оздравяване. Много мило ми стана. Казаха, че се държат добре със заместничката ми, въпреки , че била много строга с тях.

# 13
  • Мнения: 3 367
Бих казала на родителите, поименно. Ролята на учителите (както и на родителите)не е да са приятели, според мен.Ако знаете че дете се друса-ще си замълчите ли?
Доверие-разтеглива категория. Как аз пък да имам доверие на у-щето че се грижи за децата ни ако ми се спесява такова инфо?
Съгласна със съм Сийка че ако чакат на у-щето да ги уведоми не е особено добър признак на заинтересованост.

# 14
  • Мнения: 25 568
Ако знаете че дете се друса-ще си замълчите ли?


Не. За мен има разлика между тютюнопушене и дрога, колкото и принципът на привикване да е един и същ, както и веществата подобни. Фактът, че бившите пушачи са много повече от бившите наркомани, ми е достатъчен.

Общи условия

Активация на акаунт