Като се роди бебо, преди 4 седмици, преди да ни изпишат от болницата, педиатърката като гръм от ясно небе ми изръси, че имала съмнения за ненормалност. Чаках няколко часа да дойде втори лекар, но него го извикаха набързо за спешен случай, и той само набързо каза, че той не смята така, но ако се притеснявам, да съм говорила с джи-пито...
Е, опитах се една седмица "да не се притеснявам", но колко сайтове за даун синдром изчетох...И някой от физическите признаци ги виждах в бебо-не класическите, но все пак. Акушерката, която идваше в къщи, и тя видя някой друг признак дето може да е, може да не е, свързан, а и като ме видя с какви сенки под очите съм, ни изпрати за кръвни тестове. Значи 3 седмици дишах дълбоко и се подготвях психически, че ако е лош резултата да не взема да се срина, че това хич няма да помогне на децата...
Днес ми казаха, че не са открили абнормалност в кръвните тестове! Трябва след месец пак да ходим на преглед, за всеки случай, но добра е новината.
Искаше ми се, но нямам сили да се заяждам сега с лекарката, която ни изписа с такава непотвърдена диагноза и ме остави да се пържа на бавен огън.
Та за това ставаше въпрос в странния ми постинг преди време.