Факт е, че не можем да помогнем на света! Измъчва ли Ви това ?

  • 2 489
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 592
Измъчвате ли се  когато искате, а не можете да помогнете на някого  или ако помогнете на него, то установявате че има още стотици хора в нужда, на които не можете? А съзнавате, че така светът би бил далеч по-добро място за живеене? Има ли справедливост?
Или не сте привърженик на утопичните теории!

# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
да. да. не.


# 2
  • Мнения: 15 619
Е, какво повече да добавя!?
Още едно да. За последния въпрос.

# 3
  • Мнения: 2 448
Честно казано вече не съм такъв утопист какъвто бях преди години, но се измъчвам, когато искам да помогна на хора, които са ми на сърце, независимо дали са ми близки или пък не чак толкова.
Иначе в благотворителни кампании участвам много рядко и само ако съм се убедила, че наистина не е някоя измама.
Защото добрите ми намерения да отидат в джоба на някой, който е решил да печели на гърба на нещастието на хората ми е гадно.
А на този въпрос
Цитат
Има ли справедливост?
- не, няма за съжаление.
И никога не бих правила добро с мисълта, че всичко се връща, защото не е. Само, ако самата добрина ми носи лично удовлетворение правейки я, само тогава си заслужава.
Да имам надежди, които само да се разбиват е по гадно, отколкото обезверена да правя каквото мога и кой знае, един ден може да се изненадам приятно.

# 4
  • Мнения: 1 849
Има една много популярна история напоследък:
Морето изхвърлило много морски звезди на плажа и всички щели да умрат. Едно хлапе ходело по плажа и хвърляло една по една в морето. Един мъж го попитал "Защо правиш това? Те са хиляди, така или иначе ще умрат и няма да можеш да ги спасиш. Има ли смисъл от това което правиш?". Хлапето го погледнало, хванало следващата звезда и хвърляйки я в морето казало "За тази има смисъл, и за тази и тази" и продължило да хвърля.

Ако всички мислим, че няма смисъл, никой никога няма да помага...
Но ако всеки един от нас протегне ръка към някой друг, света ще стане различен.
Хората около нас не се нуждаят само от пари, така, че винаги има с какво да помогнем.
А справедливост в смисъла който масово се влага няма. Но има една друга Справедливост, но това е друг въпрос.

# 5
  • Мнения: 3 268
"Ако си дал но бедния дори трохичка хляб от своя хляб,ако си дал на слепия дори искрица огън от своя огън...не си живял напразно"-така пееше Емил Димитров и ме е разплаквал с тази песен.

# 6
  • Мнения: 4 892
Не, не съм привърженик на утопични теории. И не, не искам да помогна на целия свят, реалист съм. Справедливост има.

# 7
  • Мнения: 4 841
Помагам където и с каквото мога да помогна. Тук и сега. На реални хора, с реален ефект.

Но отдавна престанах да си губя съня заради гладуващите в Африка, подтиснатите в Непал, експлоатацията на просещите в Индия, и т.н. и т.н.

# 8
  • Мнения: 2 401
Справедливост няма!  Знам го много добре, но въпеки това съм човек със силно изострено чувство за справедливост (такава, каквато я има в приказките), привърженик на доста утопични идеи.  По-силно е от мен, дет се вика.
Ти що питаш? Някаква утопична идейка ли ти се върти?

# 9
  • Мнения: X
Вече нищо не мисля, просто си стоя...зад ъгъла с прихлупен над очи каскет.

Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 15:54 от Анонимен

# 10
  • Мнения: 3 268
Каскетът наистина помага,но понякога се случва да видиш нещо и после с дни само за това мислиш.На мен много зле ми действа новина за болно дете,насилено дете,нещастно,гладно дете....Това ме унищожава психически.Нямам сили,намам нерви за такива неща.Чувствам се виновна.

# 11
  • Мнения: X
Понякога дори една весела усмивка, намигане или приятелско докосване вършат работа. Хората се нуждаят от помощ точно толкова колкото и от съпричастност и малко оптимизъм.
Старая се да съм добра със себе си и с хората около мен, в автобуса, в магазина, в службата, в нета, където ги срещна.
Не, не се измъчвам от световните проблеми. Измъчвах се, когато не можех да помогна на близък човек, който разчиташе на моята конкретна помощ. Не съм толкова самомнителна, за да се измъчвам от хорските проблеми.

# 12
  • Мнения: X
При мен чувството не е на вина, а на гняв.
Скоро имаше такава тема, утопична. Освен, че се скроиха шапките и се измериха  състрадателностите под формата на банички и вафли, не мисля, че се постигна кой знае какво.
От много мислене полза никаква, или вършиш каквото смяташ за правилно,или не вършиш, каквото смяташ за неправилно, иначе изпадаш  в някакви патешки състояния.

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
На света по принцип не мога да помогна и това не ме измъчва (пубертета го минах вече). Но на близък човек съм готова да помогна. Ако ми е много, много близък и съм безсилна се измъчвам.

# 14
  • Мнения: 301
Не се измъчвам за целия свят. Предпочитам да се опитам поне да помогна на хората около мен, на тези, до които мога да стигна. Карам по логиката на момчето с морските звезди. Не, че мога да променя света, но поне мога да опитам. Не се чувствам виновна за чуждото нещастие, по скоро се чувствам отговорна, ако не се опитам да помогна. Опитвам. Според мъжа ми съм капка в морето и правя напразни опити да спасявам света.  Не вярвам в утопични идеи, че всички могат да са щастливи, един огромен и щастлив свят. Наивно, донякъде, се опитвам да направя света на хората около мен и на тези, които по някъкав начин са се докоснали до моя свят, по-хубав. За колкото ми стигнат силите.

Общи условия

Активация на акаунт