Всяко ходене в магазин с двамата за мен е кошмар. Особено настоятелен, мрънкащ и хленчен досадник е сина ми /а уж вече е голям/. Въпреки че категорично съм заявила, че купувам САМО ПО ЕДНО нещо, това не спира последващите искания за тази вафла, играчка, дъвка, абе каквото и да е, важното е да пазаруваме. Какво е това меркантилно дете, просто не знам И само мойто ли е така. Димана поне на този етап е по-склонна да се съгласява, не настоява и не тропа с краче.
Чудя се дали не е се предава по наследство, че и баща му, ако случайно влезе с мен в магазин, започва да се върти и мае: "Какво да си купя сега?" И почти винаги излиза с нещо напълно излишно и непотребно, като комплект отверки /които моментално се изгубват и никой никога не използва/, много специален нож и подобни.