независимост и лично пространство на семейството

  • 5 341
  • 97
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Какво означава за вас да сте самостоятелни, независими като семейство? В какво конкретно се изразява за вас тази самостоятелност и независимост?

Моят случай
Живеем самостоятелно с мъжът ми от около година и половина, тоест от както се роди детето ни. Преди това живяхме няколко години с неговата майка. След отделянето от нея, се получиха някои търкания. Тя искаше да идва да се грижи за детето, да готви, пере, чисти, глади, подрежда...всичко. За детето категорично казах, че ще се грижа аз, знаейки, че обича да прави всичко тя. Не се прие лесно и до сега се случва да водим борба в тази насока.
На този етап се въздържа да идва да шета, когато съм вкъщи, но идва без да се обажда да ни види няколко пъти седмично. Почивните дни прекарваме с нея в нейната къща.  Когато отсъстваме за известен период от време обаче идва и за да ни помогне, както тя се изразява, изчиства навсякъде основно, изпира всичко налично за пране(с изключение нещата на детето, тъй като знае, че искам аз да се грижа за това), изглажда, сгъва, нещата на мъжът ми прибира и подрежда по чекмеджетата, моите не - пак поради това, че знае, че предпочитам сама да си пера и подреждам, сготвя да има какво да ядем като се приберем. Прекрасно. Много е удобно наистина да се върнеш от дълъг път и да ти е чисто в къщата, сготвено и приятно. Обаче...Наред с това прави реорганизации в стаите, преподрежда играчките и книгите на детето, така че да ни е удобно на нас, преподрежда нещата в кухнята и хланилника, пак за да ни е удобно, пренарежда цветята, за да е по хубаво.
Още - взема дейно, активно участие в плановете за ремонтни дейности, поставя изисквания кое как да е в апартамента. Явно си го счита за свой, въпреки, че е оставила синът и да живее там.
Не може да приеме, че можем да живеем по начин, различен от този, който тя си представя за най добър за нас.
Освен това плаща част от сметките ни, за да не сме висяли всички по опашки, а и защото има доход, от който част е и за мъжа ми. Съответно се случва да подметне да гасим осветлението, с шеговит тон да съобщи, че ни гаси лампите, защото сметките хвърчат. Настоявам пред мъжа ми да плащаме всичко сами и ще го постигна.

За финансовата част съм наясно, че трябва да сме абсолютно самостоятелни, а ако някой иска да помогне, може и пари директно да даде по някакъв повод.

Не мога да определя обаче къде са границите на другото вмешателство. Как и до колко родителите ви се включват във вашите грижи, какви са границите на личното пространство на вашето семейство, как ги поставяте?

# 1
  • Мнения: 4 300
Не мога да определя обаче къде са границите на другото вмешателство. Как и до колко родителите ви се включват във вашите грижи, какви са границите на личното пространство на вашето семейство, как ги поставяте?

Моите са ясни. Родителите ни по никакъв начин не се включват в нашите грижи, нито с пари, нито с труд. Естествено, не броя подаръците по някакъв повод. Сметките си плащаме сами, у дома се идва на гости след предварителна покана с точен час, обикновенно това е през уикенда, за около час. Понякога ние ходим, по същия начин.
Абсурдно ми е родител да ми сготви нещо или да ми изпере.
Още като се оженихме ги съгласувахме с мъжа ми, околните постепенно ги научиха. Имаше някои колизии около раждането на детето, но с малко твърдост от моя страна всичко си остана както трябва.

# 2
  • Мнения: 293
Според мене границите трябва да ги поставиш ти и съпругът ти самостоятелно в зависимост от това как точно искате да бъде... Границите за всеки са различни. Някои хора искат да имат свекърва точно като твоята,други искат свеки да е далеч...
При нас лично,ние живеем с моята майка към момента.Но аз обожавам неговата майка и няма да имам нищо против ако има желание да е част от нашия живот ! Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 7 980
Доколкото разбирам от написаното, свекърва ти е разбран човек...Мисля, че ако изразиш желание да не се товари излишно и да ви размества нещата, тя ще те разбере от половин дума. А по отношение на самостоятелност - финансовата е задължителна, все пак сте отделно семейство. Висенето по опашки чудесно ще си го спестите с ePay или ел. банкиране. Намесата в ремонтните дейности можеш лесно да я избегнеш, като тези теми ги обсъждате насаме или с майсторите.
Относно посещенията без предупреждение - тук многократно е дискутиран този въпрос. Мен лично би ме дразнило и бих положила усилия да прекратя тези ненадейни визити. Аз лично бих ограничила нещата до помощ в гледането на детето за няколко часа, когато се налага. Но ти си човекът, който да реши кое и как му харесва. Или приемаш политика на ненамеса (финансова, домакинска и всякаква), или приемаш да ти помага и да се съобразяваш И с нейните виждания и желания...

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
Слънчо гледа,

Намерили, та премерили! Направо сте неблагодарни. Не стига че жената ви прави всичко, гледа ви като писани яйца, ами и недоволни! Като не искаш да ти прави реорганизации можеш много лесно да решиш въпроса - казвате на бабата, че нямате нужда от нейната помощ или пари, вземате си детето, стягате си задните части, запретвате си ръкавите и си гледате семейството. А нея можете да я каните на гости да види детето и вие да и пренасяте и отнасяте, а тя да си седи на дивана и да се радва на внучето.  Но се съмнявам да ви хареса. Вие хем искате да ядете торта, хем тя да е цяла. Е, не става!

# 5
  • Мнения: 672
Не мога да определя обаче къде са границите на другото вмешателство. Как и до колко родителите ви се включват във вашите грижи, какви са границите на личното пространство на вашето семейство, как ги поставяте?

Моите са ясни. Родителите ни по никакъв начин не се включват в нашите грижи, нито с пари, нито с труд. Естествено, не броя подаръците по някакъв повод. Сметките си плащаме сами, у дома се идва на гости след предварителна покана с точен час, обикновенно това е през уикенда, за около час. Понякога ние ходим, по същия начин.
Абсурдно ми е родител да ми сготви нещо или да ми изпере.
Още като се оженихме ги съгласувахме с мъжа ми, околните постепенно ги научиха. Имаше някои колизии около раждането на детето, но с малко твърдост от моя страна всичко си остана както трябва.

Така е и при нас. Рокси е описала перфектно какво значи независимост.
Обаче, ако бабето е напористо ще ти е трудно да тропнеш с крак. Още повече, че е минало доста време, през което сте си живяли в зависимост. Не разбрах, защо част от доходите на свекърва ти са за мъжа ти.

# 6
  • Мнения: 672
Слънчо гледа,

Намерили, та премерили! Направо сте неблагодарни. Не стига че жената ви прави всичко, гледа ви като писани яйца, ами и недоволни! Като не искаш да ти прави реорганизации можеш много лесно да решиш въпроса - казвате на бабата, че нямате нужда от нейната помощ или пари, вземате си детето, стягате си задните части, запретвате си ръкавите и си гледате семейството. А нея можете да я каните на гости да види детето и вие да и пренасяте и отнасяте, а тя да си седи на дивана и да се радва на внучето.  Но се съмнявам да ви хареса. Вие хем искате да ядете торта, хем тя да е цяла. Е, не става!


А, мерси за такава помощ.  Stop Момичето пита къде са границите. Демек трябва ли заради тая натрапена помощ да целува гъза на свеки или може с чиста съвест да и покаже вратата, без това да се изтълкува като най-големия смъртен грях.

# 7
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
И аз мразя да ми се месят и бъркат, обаче така както си го написала ми се струва, че жената си е в пълното право. Това е неин апартамент, тя плаща част от сметките, тя го чисти и поддържа. Според мен трябва да кажете на жената, че тя е много желана гостенка във вашия дом и да я третирате като такава, когато дойде. Също да престане на плаща вашите сметки, и така малко по малко ще свикнете всички. Обаче в никакъв случай не бъдете груби с нея, защото имам чувството, че е много разбран и грижовен човек и го прави за да ви помага и гледа.

# 8
  • София
  • Мнения: 62 595
Границите са там, където всяка домакиня (най-общо казано) си знае къщата и децата и семейството се справя със собствени сили. Всяко нещо си има цена, включително и помощта. Сигурна съм, че бабата ще има по-голямо уважение към младите, ако  те се справят сами. Едно е бабата да гледа детето един път на седмицата, за да могат родителите да излязат някъде, друго е да се разчита на нея за всичко. При положение, че на практика тази жена върти цялата къща тя се чувства и в правото си да се разпорежда. Ако младата госпожа иска никой да не й се бърка или да се оправя сама, или да си наеме прислужница.

# 9
  • Мнения: 672


 След отделянето от нея, се получиха някои търкания. Тя искаше да идва да се грижи за детето, да готви, пере, чисти, глади, подрежда...всичко. За детето категорично казах, че ще се грижа аз, знаейки, че обича да прави всичко тя. Не се прие лесно и до сега се случва да водим борба в тази насока.
На този етап се въздържа да идва да шета, когато съм вкъщи, но идва без да се обажда да ни види няколко пъти седмично. Почивните дни прекарваме с нея в нейната къща.  Когато отсъстваме за известен период от време обаче идва и за да ни помогне, както тя се изразява, изчиства навсякъде основно, изпира всичко налично за пране(с изключение нещата на детето, тъй като знае, че искам аз да се грижа за това), изглажда, сгъва, нещата на мъжът ми прибира и подрежда по чекмеджетата, моите не - пак поради това, че знае, че предпочитам сама да си пера и подреждам, сготвя да има какво да ядем като се приберем. Прекрасно. Много е удобно наистина да се върнеш от дълъг път и да ти е чисто в къщата, сготвено и приятно. Обаче...Наред с това прави реорганизации в стаите, преподрежда играчките и книгите на детето, така че да ни е удобно на нас, преподрежда нещата в кухнята и хланилника, пак за да ни е удобно, пренарежда цветята, за да е по хубаво.
Още - взема дейно, активно участие в плановете за ремонтни дейности, поставя изисквания кое как да е в апартамента. Явно си го счита за свой, въпреки, че е оставила синът и да живее там.
Не може да приеме, че можем да живеем по начин, различен от този, който тя си представя за най добър за нас.
Освен това плаща част от сметките ни, за да не сме висяли всички по опашки, а и защото има доход, от който част е и за мъжа ми. Съответно се случва да подметне да гасим осветлението, с шеговит тон да съобщи, че ни гаси лампите, защото сметките хвърчат. Настоявам пред мъжа ми да плащаме всичко сами и ще го постигна.

За финансовата част съм наясно, че трябва да сме абсолютно самостоятелни, а ако някой иска да помогне, може и пари директно да даде по някакъв повод.

Не мога да определя обаче къде са границите на другото вмешателство. Как и до колко родителите ви се включват във вашите грижи, какви са границите на личното пространство на вашето семейство, как ги поставяте?


За мен помощта е натрапена. Ако иска да помага, да го прави така, че семейството да не се чувства зависимо и да не поставя условия.

# 10
  • София
  • Мнения: 62 595
Като чета така, не намерих някъде да пише "недей, майко, да помагаш, ние със сина ти ще свършим всичко, пък ти ела да пием по едно кафе". А мъжът на авторката направо си е паднал на пъпа, защото не му се налага да си помести и малкия пръст. Брей, мързелив народ! Laughing

# 11
  • Мнения: 2
 Simple Smile Може би неясно съм обяснила.
Многократно и е казвано, че се оправяме сами. Най ми е добре като не ми пипа нищо вкъщи. Прави го, когато сме далеч. По собствена инициатива и след това казва - Знам, че ще ми се карате, ама аз така и така.

Детето не съм оставяла нито веднъж до сега да гледа. Идва да играе с него, когато си реши. Може да стигам до крайност с това, че не и оставям детето, но се притеснявам, че ще обсеби грижите и по него. И въпреки, че сме и казвали и показвали, продължава да прави неща, които не искаме от нея, в името на нашето добро.

За сметките мъжът ми е опитвал веднъж да говори, но веднага започват въпроси - Ама защо, ние сме едно семейство. Каквото сте вие, това съм и аз...

Иначе жената е свястна. Именно заради това не искам да създавам разправии с лоши чувства, постъпки и думи.
Тя е баба на детето ми и майка на мъжа ми и искам добри и цивилизовани отношения, изградени на уважение и обич, с нея.

Търся границата. Търся и начинът да я поставя.

# 12
  • Мнения: 2
Притеснявам се от това, че се обижда от факта, че отхвърлям помощта и. Същевременно, когато ни няма, не се съобразява с това, че не искаме да ни шета. И го прави защото вярва, че ни помага и с това се чувства полезна.

Притеснявам се от идеята, че може би съм твърде крайна като отхвърлям помощта и. Но тя не се отказва при положение, че я отхвърлям. А, ако кажа Добре идвай и прави това и това...какво ще стане? Едва ли ще се съобрази с рамките, които поставям...

# 13
  • Мнения: 672
Слънчо, разбрах те отлично още от първия пост. Хубавото е, че съпругът ти е на твоя страна. Поговорете пак със свекървата относно помощта. Опитай се да извъртиш нещата, така все едно си загрижена да не се претоварва. И случайно, по някакъв повод сменете ключалката. Знаеш, тия новите ги правят само с два ключа  Mr. Green

# 14
  • Мнения: 25 441
Слънчо, разбрах те отлично още от първия пост. Хубавото е, че съпругът ти е на твоя страна.

Мислиш ли?
Щом не е очертал границата на действия на майка си и допуска тя да продължава да го дундурка, съвсем не мисля, че е на нейна страна. Напротив.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт