Случва се, обаче с предварително записване майка ми да дойде у дома, и ние с мъжа ми да излезем за час-два /случва ни се веднъж на 4-5 месеца да излизаме, и то ако имаме празник. Но, ако това е уикенд, и брат ми искат да излязат и тогава предлагат да доведат племенницата у нас за да може майка ми да пази и двете деца, и двете семейства да излезем /по отделно/.
Но, честно да си призная аз не искам да ни я оставят по много причини, дълго е да обяснявам.
Чувствам се виновна, че не я искам, и затова се чувствам длъжна да приема, въпреки , че искам да откажа.
Знам, че много от вас ще ме нарекат лоша и егоистка, но наистина имам голяма съпротива да правя услуги, улеснения или каквото и да е на братовото семейство, включително и за племенницата.
Исками се да не беше така, но така го чувствам за съжаление.
Как трябва да постъпвам - да приемам лицемерно /защото не искам/, или да отказвам, но да съм честна към себе си и към тях?! Измъчва ме това..