С любов,защото въпреки,че ще се оплаквам го обичам много,влюбена съм и се радвам на същата взаимност.Чужденец,защото темата,която ще засегна според мен касае различните култури и възпитание,макар че не съм толкова сигурна,и не на последно място,за да не ми преместят темата в Семейство, 
.
Мъжът ми е горд с произхода си ирландец,много нежен,любящ съпруг и баща,който се грижи за нас всеотдайно,прави непрекъснати жертви,които малко биха направили като това да пътува всеки ден на работа от една страна в друга,само и само ние да се се радваме на хубав живот и да ни спести неприятностите и ограниченията произтичащи от това да живееш в Саудитска Арабия например.И именно поради всичките му тези качества и това колко е наблюдателен , чувствителен и състрадателен,има нещо,което не мога да си обясня и ми пречи да го почувствам 100% soulmate.И така,моят мъж мрази някой в семейството да е болен,не че има човек,който да го обича.По сто пъти на ден ме пита:"How are you?",понякога в разстояние на няколко пъти в минута,като се очаква отговорът да бъде:"Excellent", а най-добре:"Super-excellent".Да, но не винаги е възможно да си супер,и когато отговоря,че не съм толкова добре,той казва:"But u are ok?".Питала съм го защо ме пита изобщо,ако не приема други от очакваните отговори,а той ми отговаря,че е хубаво да си вечно позитивен.Това добре,но ние не сме някакви познати,за които е в реда на нещата да се правят,че всичко е ок,тогава го приемам и предпочитам пред това да седнеш и да се оплакваш и да натоварваш други с проблемите си.Обаче той живее с мен,свидетел е на моментите,когато са болни децата както в момента и въпреки всичко очаква и предпочита да не се жалвам.Той когато е болен или има проблеми,пак е супер,като го попиташ,и на мен понякога ми е смешно,а друг път се ядосвам както днес например.Децата са болни от няколко дни с повръщане и висока температура,той е в командировка и когато ме пита тази сутрин как са и аз му обясних, възможно най-пестеливо,че сме изкарали безсънна нощ с ревове и тревоги,усетих,че му стана неприятно,че се оплаквам и съжалявал,че съм го описала по-черно от ада.Ами,като имаш 3 малки деца,много ясно,че ще се разболяват и трябва да ходят на лекари.Току-що ми се обади по телефона и ми каза,че щом положението е толкова лошо,няма да заминем другата седмица за Щатите(планирана почивка от половин година) и за това разбирай съм аз виновна,че децата са болни,че лекарите са некадърни тук и въобще за всички беди на човечеството.Идва ми да променя последната дума от заглавието.
.Мъжът ми е горд с произхода си ирландец,много нежен,любящ съпруг и баща,който се грижи за нас всеотдайно,прави непрекъснати жертви,които малко биха направили като това да пътува всеки ден на работа от една страна в друга,само и само ние да се се радваме на хубав живот и да ни спести неприятностите и ограниченията произтичащи от това да живееш в Саудитска Арабия например.И именно поради всичките му тези качества и това колко е наблюдателен , чувствителен и състрадателен,има нещо,което не мога да си обясня и ми пречи да го почувствам 100% soulmate.И така,моят мъж мрази някой в семейството да е болен,не че има човек,който да го обича.По сто пъти на ден ме пита:"How are you?",понякога в разстояние на няколко пъти в минута,като се очаква отговорът да бъде:"Excellent", а най-добре:"Super-excellent".Да, но не винаги е възможно да си супер,и когато отговоря,че не съм толкова добре,той казва:"But u are ok?".Питала съм го защо ме пита изобщо,ако не приема други от очакваните отговори,а той ми отговаря,че е хубаво да си вечно позитивен.Това добре,но ние не сме някакви познати,за които е в реда на нещата да се правят,че всичко е ок,тогава го приемам и предпочитам пред това да седнеш и да се оплакваш и да натоварваш други с проблемите си.Обаче той живее с мен,свидетел е на моментите,когато са болни децата както в момента и въпреки всичко очаква и предпочита да не се жалвам.Той когато е болен или има проблеми,пак е супер,като го попиташ,и на мен понякога ми е смешно,а друг път се ядосвам както днес например.Децата са болни от няколко дни с повръщане и висока температура,той е в командировка и когато ме пита тази сутрин как са и аз му обясних, възможно най-пестеливо,че сме изкарали безсънна нощ с ревове и тревоги,усетих,че му стана неприятно,че се оплаквам и съжалявал,че съм го описала по-черно от ада.Ами,като имаш 3 малки деца,много ясно,че ще се разболяват и трябва да ходят на лекари.Току-що ми се обади по телефона и ми каза,че щом положението е толкова лошо,няма да заминем другата седмица за Щатите(планирана почивка от половин година) и за това разбирай съм аз виновна,че децата са болни,че лекарите са некадърни тук и въобще за всички беди на човечеството.Идва ми да променя последната дума от заглавието.
че ирландците не са като англичаните ама май са едни и същи:).Я се усмихни,погледни трите си съкровща и си кажи-майната му на почивката-децата да са добре.А мъжът ти си ви обича-явно манталитета му е такъв:).Абе иди ги разбери-мъжка му работа:) 
Но сам му намерила цаката не му обръщам внимание(свекървата ме научи на това)поговорката пей ли си пенке кой ли тая слуша помага поне при мен.Горе главата и да не ти пука. 
Истината е,4е той се ужасява при мисълта,4е аз или детето може да не сме добре.
Но за децата няма как да чакам толкова,той все иска да изчакаме преди да ги заведем на лекар и така правим в повечето случаи,но понякога не търпи отлагане. 
При мен пък само детето да кихне и веднага се хуква по доктори по негово настояване. Може би все пак истината е някъде по средата 