Публикувана: 13 фев. 2009, 09:28 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 10:08 ч.

Приказките от гората, нека стигнат до децата!

Гост

13 фев. 2009, 09:28 ч.

Песничка в гората

Таралежко Ежко Бежко,стъпвал тежко
по тревата и листата във гората.
Изведнъж видял, вълк който пял и спрял.
-Що пееш кумчо вълчо,
и седиш на пънчо?
-Щото викам слънчо,
че при мен не идва сънчо!
-И при мен го няма.
Чудя се, къде се дяна.
-Сигурно със други е зает.
Да попеем двама, за късмет.
И запели двама във горица,
но ги чула и една лисица.
-Вие двама що така,
будете я цялата гора.
-Кума Лисо ти заспа ли?
Ни със вълчо неможали.
-Не спа и аз, в тоз късен час съм като вас.
-Ела попей със нас.
И запели тримата във такт,
но ги чул и заека ушат.
-Какъв е тоз квартет,
сънят избяга ми на мене клет.
-Извинявай Зайо Байо за това,
сънчо идва ли при теб в нощта?
-Няма го все още, него чакам.
Да заспивам нощем сакам.
-При нас се ти включи,
песничка да пеем до зори.
И запели четиримата така,
че заспала цялата гора.
Но станало и късна вечер,
месечината изгряла вече.
Вълчо докато си пял във такт,
на пънчо си поседнал пак.
Уморил се също таралежко,
легнал на земята тежко.
Лиса пък очите си държала,
но и тя не издържала.
Легнали със зайо двама,
тук на горската поляна.
И се свили всичките така,
че заспали заедно в нощта.
Наште четиримата герои,
враждите си забравили са свои.
Поука всеки трябва да измисли,
че който пее зло не мисли.

Последна редакция: пт, 13 фев 2009, 17:18 от Dimitsvi Lenrov

# 1 13 фев. 2009, 09:33 ч.

Жадната камила

Имало навремето в гората,
била дошла от далечината.
Много жадна, и цялата река изпила,
била една, и се наричала камила.
Тя мислила е само жаждата си как да утоли,
и понякога глада си как да задоволи.
Малко след като реката във гората тя изпила,
гладно тръгнала да търси тревата де се скрила.
Обиколила гората, но имало е само плесен,
и тогава тя самата, запяла своя песен.
"где да хапна си тревичка,
поне си заредих водичка.
Да имам аз за дългия си път,
на гърба си, във големия си съд"
Обикаляла така гората,
и видяла заека с тревичка във устата.
-Чакай зайо, от къде намери си тревичка?
-наблизо беше, но съвсем самичка!
Пресъхнала е нашата река,
а заедно със нея, изсъхнала тревичката така.
Минало време, и потекла пак реката.
Гладно бреме имала камилата горката,
но като видяла сладката водичка,
и над нея как летяла пъстра птичка,
камилата била разбрала,
че не трябвало водата всичката да крала!
Трябвало освен това да е наясно,
че без нея, живота не течал е толкова бясно.
Разпространила после, и сред другите таз поука,
която после се превърнала в наука.
Че преди водата си да сме изпили от реката,
трябва да сме сигурни, че тя ще стигне за храната!

# 2 13 фев. 2009, 09:34 ч.

Царя на гората

Имало навремето в гората
разхождайки се нейде сред листата
от всичките животни той бил е пръв
на него викали са лъв
силата му е била безкрайна
смелостта пък му навред незнайна
а любовта му към животните била е всеотдайна
но често е граничила със крайна
лъвът мечтаел си гората да е в мир
от всяко дърво до всеки вир
нямал неговият сън покой
ако не наглеждал животните си свой
срещнал той един път при свойта обиколка
строяща си гнездото, млада сойка
-Как си сойко, имаш ли проблеми
-Имам лъвчо и то големи
трябва ми гнездо да си направя
а нямам материали от къде да си набавя
-Спокойна ти бъди, проблема ще оправим
само ела ми помогни, хайде да не се бавим
птицата нуждаела се е от съчки
имало е около нея обаче само пръчки
лъвчо пък никога не бил строил гнездо
знаел как да прави само неговото си место
но знаел, често правило се от дърво
и решил да занесе на птицата едно
видял тогава той дърво голямо
и започнал да го натиска със коляно
никак не било обаче лесно
и започнал да се хвърля върху него бесно
блъскал ритал и напъвал той дървото
а птицата разсмяла се над него е защото
наблизо едно дърво търкаляло се по земята
скрито то било е от цветята
но трябвало е само лъвчо да разгледа
гората своя малко да я поогледа
но когато е разбрал грешката си той
наддал в гората силен вой
и Лъвът тогава сам разбрал
и добър съвет на животните в последствие е дал
че колкото и мускулите му да са големи
не решават всичките проблеми
всеки може под техния удар да загива
умът обаче силата надвива

# 3 13 фев. 2009, 09:36 ч.

Красивия елен

Имало навремето навътре във гората,
извисявайки над всички си рогата,
обикалял всеки слънчев ден,
той казвал се елен.
Красотата му била огромна,
а гордостта му никак не била е скромна.
Обичал той пред всички да се хвали,
и поздравявал ги, че красотата му били видяли.
Имал песен, пеел я на глас,
но само той я слушал във захлас.
"колко много аз съм си красив,
вир като погледна, чак съм завистлив.
Всеки трябва на мене да слугува,
и никой друг не ме интересува".
Разхождал се така, той важно във гората,
и изобщо не поглеждал надолу към листата.
Минал през на бобъра дома,
който за малко не искарал си ума.
Помощ бобъра поискал, къщата си да поправи,
а той веднага му отказал, без изобщо да се бави.
Нататък елена сам си продължил,
но попаднал на капан изгнил.
Не успял да направи елегантен скок,
въже го дигнало на клон висок.
Отчаяно завикал за помощ той,
и за късмет видял приятел свой.
Друг елен минавал бил отдолу,
помолил да го свали на земята отново.
Но другия на красотата си се възхищавал,
и му казал, че не искал с това да се е занимавал.
Оставил го да си виси той на въжето,
а бобърът си минал отдолу със детето.
Искал бил помощ и от него ношия елен,
бобърът замислил се какво направил този ден.
Поискал от елена на него да бил се извинил,
после без проблеми на земята го свалил.
Елена даже къщата му бил поправил,
и полезна поука от деня си той направил.
Видял накрая как стоят нещата,
че истинската красота била е във душата!

# 4 13 фев. 2009, 09:37 ч.

# 5 13 фев. 2009, 09:38 ч.

Мечтата на мечето

Имало навлемето в гората
красиво място под върбата
минавала наблизо и реката
на мечето то било мечтата
особено през зимата когато
мечето си мечтаело за лято
небето от лъчи на слънцето залято
и в реката рибките се гонели на ято
но зимата била е вън
смущавала му хубавия сън
вятърът фучал му над главата
мечето се мотаело във пещерата
мислело си то и щяло
навънка да покаже свойто тяло
но погледнало за миг и то видяло
че всичко там било е бяло
нямало я даже и реката
а само сняг се сипел във гората
не се е виждало никъде зелено
и изведнъж му станоло студено
побягнало тогава навътре в пещерата
към свойта майка и сестрата
натопличко при тях се свило
и със козината им се е завило
макар за лято да мечтало
при тях на топло то заспало
и сънувало пчелите във гората
излизали навънка във зората
и обикаляли били полята
събудило го изведнъж уханието на цветята
и побягнало веднага вън от пещерата
отишло веднага във гората
там точно под върбата
и наблизо до реката
видяло тези хубави неща
изпълнило си своята мечта
и докато сърцето на мечето весело туптяло
то изведнъж било разбрало
дори да минало през тежко бреме
че за всичко имало си време

# 6 13 фев. 2009, 09:38 ч.

приятеля на котето

Имало навремето в гората,
котенце, разхождало се по тревата.
Макар и да било сънливо,
търсило си то приятелче игриво.
Да има някой който да го пощи,
в студените и тъмни нощи.
Да не е самичко търсило си дружка,
да има някой с който да се гушка.
Търсило така горкото,
но тъмно станало и се качило на дървото.
Високо от своите проблеми,
високо от опасните хиени,
но високо и от своето другарче.
Видяло на земята весело глухарче.
Любопитството във него взело връх,
котенцето затаило дъх.
Скочило на мократа земя,
отгоре точно на една змия.
Уплашила се тя във този миг,
котенцето стреснала със силен вик.
Подскочило то до небесата,
и избягала змията нейде във листата.
Отдолу криела се мишка,
който змията искала да гриска.
Но котенцето я спасило,
а мишлето му благодарило,
и приятел да му стане, то се съгласило.
В мишката доброжелател,
котето намерило добър приятел.
Всеки трябва сам да разбере,
че не всички са заклети врагове!

# 7 13 фев. 2009, 09:39 ч.

Влюбения зайо

Имало навремето в гората,
излизал още с поява на зората.
Весел заек и събирал си тревичка,
за неговата зайката самичка.
Имали те среща, уговорена от предния им ден,
точно под бора вечнозелен.
Тревичката обаче, не срещала се толкова често,
и да я набави заека, изобщо не било му лесно.
Въпреки това, доста той си понабрал,
и отишъл на срещата, и песничка си пял.
"Весел заек съм си аз,
и имам среща със оназ,
коят не е далече, а е в моето сърце,
как искам вече, да видя нейното лице".
Докато се срещнали обаче, бил се доста уморил,
и от зайката напълно бил се запленил.
Притеснил се той, не казвал нищо,
а на зайката започнало да става скучно.
Отишли били на горската поляна.
От чудни песни тя била заляна.
Зайката започнала да си танцува,
а зайо сякаш че сънува.
Изведнъж му се било приспало,
помислил си, че днеска нищо не вървяло.
Натъжил се и помислил, че за нея не е достоен,
но нещата той премислил и останал бил спокоен.
Събрал сили и отишъл при свойта зайка,
осъзнал че искал на децата му да бъде майка.
Започнал заедно със нея да танцува,
и нежно той да я целува.
Поука си извадило зайчето тогава,
че лесно тъй не бива то да се предава.
Дори и нищо да не ти върви,
горе главата си вдигни,
посрещай проблемите си смело!
Някъде дори било го чело.

# 8 13 фев. 2009, 09:39 ч.

Веселото слонче

Слонче се разхождало в гората
весело въртяло си главата
пеейки любимата си песен
сега било е пъстра есен
събирали се птички, отивали на юг
пеели си всички, на вятъра напук
загледало се слончето във тях
да политне искало без страх
да гледа то земята от високо
да кръстосва небесата на широко
нямало обаче то крила
но взело че направило една бела
изправило се то на задните крака
и тръгнало нагоре по едно дърво така
с предните крака се хващало по клони
бързало нагоре, както ако някой го подгони
държало се с хубота си по ствола на дървото
но почнал да се клати той защото
доста тежичко било е нашто слонче
и когато стъпало на едно високо тънко клонче
политнало надоло към земята
за късмет, минавала отдолу тук реката
паднало във вира й дълбок
отстрани се чуло пльок
излязло на брега й невредим
но разнесло се откъм гората дим
чуло се викът на няколко животни
излезли са били и пламъци страхотни
запалила се пъстрата гора и слончето във този миг
напълнило хубота си с вода и тръгнало натам със вик
Огасило пламъците от запалилите се дървета
втори трети път вода изляло върху гората клета
станало герой на цялата гора
всички пляскали и викали ура
тогава нашто слонче е разбрало
че чужди занаяти се опитало да крало
и че всеки трябва да се занимава
със това коет му се отдава

# 9 13 фев. 2009, 09:40 ч.

Старото дърво

Имало навремето в гората,
там нейде близо до върбата,
дърво високо старо и зелено,
от мъдра мисъл веднъж било е озарено.
Високо оглеждайки гората,
то се замислило за самотата.
Че имало навремето гора висока,
във която и да е посока.
Зелено е било навсякъде в света,
и се срещали навред цветя.
Имало обаче странни животни,
чувствали се те навсякъде самотни.
За да правят свойте магистрали,
навсякъде строели електроцентрали.
Изсичали гори наред.
Изпомпвали вода навред.
Замърсявали си своя дом,
и във гората влизали със взлом.
Нанесли те навсякъде щета,
и започнали да стават куп неща,
с климата навсякъде в света.
На вода и въздух променил се е цвета.
Много боледували и техните чеда.
И тогава започнали да осъзнават своята вреда.
Навсякъде започнало да става мръсно,
предприели действия за да не стане късно.
Започнали отпадъците си разделно да събират,
и нуждите си от вода разумно да подбират.
Замърсяването те започнали да ограничават,
и нови дървета навсякъде да се засяват.
Здраво работели са тези хора,
и на лицата им четяло се умора.
Сетили се те тогава,
че природата не се продава!
Тез неща са можели да ги избегнат,
и звездите през небето чисто да погледнат.
Оформили тогава тази мъдра мисъл,
за която не един човек е писал,
че всеки във живота ще сполучи,
ако сам от грешките си той се учи!

# 10 13 фев. 2009, 10:08 ч.

гр.София
Мнения: 4 151

Ох, много трудно се четат.
Отделно виждам доста грешки и не мога да се абстрахирам от тях.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: