Работещ ум - празно сърце.
- Публикувана: 12 фев. 2009, 15:22 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2009, 23:31 ч.
Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?
Е,моят ум е с реле.
Всяка забрана води до конфликти, дискомфорт.
Имам два вида мечти. Постигането на едните води до удволетвореност на душата, постигането на другите задоволява умът ми.
Не знам пред каква дилема е изправен героят ти, за да си зададе този въпрос, но така извадено изречението ти, не ми говори нищо. Оставам с впечатлението, че той е обичан, но умът му забранява да се възползва от тази обич.
Може и да греша, но аз така го разбрах.
Имам два вида мечти. Постигането на едните води до удволетвореност на душата, постигането на другите задоволява умът ми.
Не знам пред каква дилема е изправен героят ти, за да си зададе този въпрос, но така извадено изречението ти, не ми говори нищо. Оставам с впечатлението, че той е обичан, но умът му забранява да се възползва от тази обич.
Може и да греша, но аз така го разбрах.
Колкото му позволиш, толкова ще понесе. Въпросът е защо да "понася" любов? Мога да отговоря само за себе си - ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми? Любовта подчинена само на инстинкти, изпепеляваща страст и компромис с ума е временна - дали ще са 9 седмици и половина, дали ще са 5 години, ако в главата нещата не са подредени няма да е завинаги.
Потребностите на сърцето се задоволяват бързо и често от по-малко, отколкото би трябвало, непретенциозно е сърцето. В един прекрасен ден захранването тип "ама нали истинската любов е сляпа" вече не върши работа, тогава се намесва умът и те спасява от пускането на тема в ДиС
.
Потребностите на сърцето се задоволяват бързо и често от по-малко, отколкото би трябвало, непретенциозно е сърцето. В един прекрасен ден захранването тип "ама нали истинската любов е сляпа" вече не върши работа, тогава се намесва умът и те спасява от пускането на тема в ДиС
.
Въпросът ми звучи латино, затова ето ви една латино песен по темата:
http://www.youtube.com/watch?v=cRNmA70EteM
http://www.youtube.com/watch?v=cRNmA70EteM
... ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми?
Не считай участието ми в темата за отговор на въпроса ти. Ще го използвам като въдица за интерпретацията ми. По-скоро ще цитирам по памет реплика на една от отчаяните съпруги от едноименния сериал, която много ми хареса.
"Обратното на любовта не е омразата. Обратното е безразличието. Ти ме мразиш, значи не съм ти безразлична. Щом ме мразиш това означава, че ти пука за мен."
Нямам спомен дали репликата продължи с "Щом ти пука за мен значи ме обичаш." Не съм и убедена в това. Може би омразата е в резултат, че бившата любов не е била докрай и лично задоволена или е била наранена до изродясване. Вероятно умът не е успял навреме да забрани на сърцето да понася изродената любов, за да се стигне до омраза.
Много мрачно стана, но няма да го трия.
Харесвам подобни теми, ако не са лигави.
Умът е най-добрия приятел на Сърцето ми. Сърцето е по-мъдро,Умът е по-предпазлив. Сърцето често пъти рискува да се нарани,Умът е този,който ближе раните му. И двамата,като добри партньори,правят компромиси. Може би Сърцето прави повече компромиси от Ума,но това е,защото винаги по-мъдрият отстъпва.
Умът не би могъл да забрани нищо на сърцето,
защото цитирам:
"Сърцето си има свои закони, които разумът не познава !"
Това си го пишехме в лексиконите
И все пак, понякога е по-добре умът да надделее.
Тогава бихме си спестили куп неприятности и драми.
Да, можем и да загубим, но кой знае ???
защото цитирам:
"Сърцето си има свои закони, които разумът не познава !"
Това си го пишехме в лексиконите
И все пак, понякога е по-добре умът да надделее.
Тогава бихме си спестили куп неприятности и драми.
Да, можем и да загубим, но кой знае ???
Въпросът е, че в повечето случаи умът се манипулира по лесно от това какво би казало обществото и още куп други неща, дали е редно или нередно, докато сърцето се съобразява единствено с нас. То не ни предава. Така, че не се знае от гледна точка на индивида кое е по съхраняващо и по добро.
