Държавата ли ни пречи или ние сме мързеливи ..?

  • 28 609
  • 795
  •   1
Отговори
  • Мнения: 293
 Провокирана от темата за месечните разходи на едно домакинство в България и изместването и в друга насока, реших да пусна нова тема,в която да обсъдим кой как мисли по въпроса за реализацията в България.

Как живеете? Колко печелите? Какво ви е коствало?Доволни ли сте от заплатата си? Успявате ли да си покривате нормалните житейски нужди? Какво завършихте и как успяхте?
А за тия , които не са успели - защо не успявате? Кое Ви пречи? Какво опитахте?

Мислите ли,че държавата ни е добро поле за изява и предлага достатъчно възможности на младите хора за реализация? Какво очаквате от нея? От кое в държавата сте доволни?


ПС: Темата е за всички.Без значение дали вземат 500лв или 5000лв.



 Hug

Последна редакция: чт, 12 фев 2009, 11:51 от AGAPH

# 1
  • Мнения: 139
Държавата - това сме ние. И в тоя ред на мисли, ние сме си виновни. Няме гражданско самосъзнание, страх ни е, търпим...:
Пример: За детето ти пак няма място в детската градина, защото ти съвестно си декларираш всички доходи (примерно), а съседката се е писала самотна и безработна, а не е в действителност (пак примерно) и за нейното дете има място, но ти си мълчиш и още 5 като теб си мълчат, не се правят нищо....;
На кандидат-студентски изпит субектът "Х" преписва, а ти се бориш за място честно и пак си мълчиш, не казваш.
На работното си място редовно оставаш поне до 19ч., нищо че в трудовия ти договор пише: до 17 часа и още 10 като теб правят същото и мълчите, защото Ви е страх, че ще Ви изритат и няма да си намерите работа, вместо всички вкупом, дружно и без изключение да си вдигнете шапката в 17:03....
Не гласуваш, защото все няма за кого.
Никога не слизаш да почистиш около блока, защото "нали плащам данъци", да де, ама 10 около теб нито плащат, нито чистят.
Съседът ти краде парно, блокът му плаща сметките, но всички мълчите.
Станка (примерно) си е издействала инвалидна група, а е здрава като вол....
Примерно, примерно, примерно......
Аз лично мисля, че от всеки един от нас зависи много. Надявам се повече хора да мислят като мен.

# 2
  • Мнения: 4 841
Ако нещо ми пречеше или се чувствах зле в България, просто нямаше да съм тук. Щом живея тук, създала съм семейство, родила съм и отглеждам детето си - значи живея добре и съм доволна от постигнатото. Отдавна вече човек има избор - като не успява на едно място, отива на друго, и така - докато успее. Или докато не се увери, че причината е в самия него, а не в "държавата" или в световната конспирация.

На мен са ми странни хората, които само мърморят, които все са неуспяли, все някой или нещо им пречи и им е виновен... Наскоро мой приятел - психолог към полицията - ми обясняваше, ама забравих точния термин, че има такива хора, които все в нещо се забъркват, все нещо им се случва, все са жертви на престъпления - сякаш ги привличат с магнит... По аналогия, има и такива хора - вечно мърморещи, вечно неразбрани и недооценени...

Работата на държавата не е да обезпечи моят личен успех, да ми намери работа и да ми гарантира, че никоя криза няма да ме засегне, а ще взимам четирицифрена заплата докато се пенсионирам. Работата на държавата е да осигури такива икономически условия, че да има n на брой работещи фирми в моя бранш, а аз да избирам в коя да работя. Оттам насетне всичко е индивидуални качества и яко бачкане. Държавата няма как да е виновна, че някой е записал (и съответно завършил) някакво ВИШУ като например "екология на космоса", след което - полуграмотен и учил-недоучил неясно какво, очаква държавата да го дундурка. Все пак сме 2009 година.

# 3
  • Мнения: 1 896
Това, което най-напред би трябвало да направи държавата е да се погрижи за тези, които не могат да го сторят сами за себе си по обективни причини.
Иначе ми се иска  да има някакъв по-ефективен механизъм чрез който държавата да принуждава работодателите да плащат реални осигуровки, да бъдат коректни към работниците си...и изобщо да спазват кодекса на труда. В момента работещият е поставен в позицията да  сам да изисква и да търси правата си, което, особено в условията в условията на финансова криза и нарастваща безработица е доста неизгодна позиция.
Но както и друг път съм казвала, в наше време, за да успееш не е достатъчно само добро образование. Нужни са и амбиция, мотивация, усет и нюх, решителност, смелост да поемаш рискове, адаптивност...и здраво бачкане. Изобщо цял комплекс от качества, за наличието или липсата на които няма как да обвиняваме държавата.

Последна редакция: чт, 12 фев 2009, 12:41 от Ulia

# 4
  • Мнения: 4 965
muneca de porcelana, BirdsFlu, Ulia, bouquet


Иначе, за да дам конкретни отговори по темата:
Как живеете? - Нормално.
Колко печелите? - Достатъчно.
Какво ви е коствало?- Адски много (усилия, упоритост, учене, работа по на няколко места за добро cv и т.н.).
Доволни ли сте от заплатата си? - Да. Естествено, винаги може повече и затова се занимавам и с допълнителни неща, които ми доставят удоволствие и ми носят допълнителни доходи (не го правя по принуда, а от "болни амбиции").
Успявате ли да си покривате нормалните житейски нужди? - Да.
Какво завършихте и как успяхте? - Езикова гимназия, частен колеж, 2 университета (имам 1 специалност, 2 бакалавърски степени, 2 магистратури, 2 следдипломни квалификации, говоря 3 езика и разбирам още 2). Успях сама - с много опити и няколко неуспеха по пътя. Още нямам 31 г., но имам повече от 12 г. стаж в областта, в която работя...


Мислите ли,че държавата ни е добро поле за изява и предлага достатъчно възможности на младите хора за реализация? - Държавата няма нищо общо - сигурно щях да действам по същия начин. Ако в един момент реша, че някъде другаде мога да постигна повече, надали нещо би ме спряло да се преместя - в глобалния свят отдавна не признавам термини като емиграция и имиграция...
Какво очаквате от нея? - Да мога да й дам нещо от себе си (като отношение, поведение, положителна промяна и т.н.
От кое в държавата сте доволни? - Има много неща, които ме радват. Има и разочароващи такива. Но същото съм чувствала и на други места по света. Идеална Държава има само в книгите на утопистите...
Нормалната държава можем да си я направим ние, ама трябва всеки един да направи усилие, а не само да реве и да чака.
В този ред на мисли се сетих за един репортаж снощи по тв-то за група англичани, които ремонтират читалище, а българите им се чудят какво правят...

# 5
  • Мнения: 2 556
Обобщено ще кажа, че от 18 год. възраст работя без прекъсване, като междувременно съм завършила висше редовно в СУ (който мисли, че не може да се следва редовно и да се работи, бърка). Никога не съм разсъждавала особено над кусурите на държавата, дразни ме само безхаберието й към болните и нуждаещи се от специални грижи деца и към възрастните хора. Всички млади и здрави хора за мен нямат оправдание да не могат "да се реализират". Човек трябва да е гъвкав, за да си живее добре, друг начин аз не виждам.

Била съм служител над 10 години, винаги, когато съм била недоволна, съм се местила на ново място и винаги съм мислила какво по-добро мога да направя за в бъдеще. В един момент видях, че не мога да се реализирам достатъчно добре като служител и наистина няма как да постигна нещо по този начин и се отказах да градя "кариера" в големи фирми. Затова пък познавам хора, които се реализират чудесно на добри позиции, с адекватно заплащане, фирмена кола и др. екстри и за които наистина положението е ОК. Всеки сам намира формулата за себе си, но да се оправдаваме с държавата е доста странно.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 980
1. Как живеете?
Не се оплаквам.

2. Колко печелите? Какво ви е коствало?Доволни ли сте от заплатата си? Успявате ли да си покривате нормалните житейски нужди?
Да, получавам достатъчно, за да не се замислям за битовизми. Правя си сметката. Мога да си позволя нова кола, но карам 17-годишна. Карам 31, имам 9 години стаж по специалността, от които 3 на високо ниво, преди това още 3 на мениджърско и преди това още 3 като редови служител. Като студентка имам още 3-4 години като продавачка, за да се издържам.

3. Какво завършихте и как успяхте?
Езикова гимназия, а след това университет - една от най-атакуваните икономически специалности. Влезнах платено обучение в най-гладните години по Виденово време, надявах се да се прехвърля държавна поръчка, но до края си останах така. Работила съм паралелно през цялото следване (редовно), за да се издържам и завърших с висок успех. В този контекст само аз си знам какво ми е коствало това. След завършването дълго време никой не ме искаше заради липсата на опит, най-накрая започнах работа, която беше свързана с много пътувания и големи натоварвания. Беше по проект, поради което към края му ми се наложи да сменя работата, наполовина заплата в името на това да започна във финансовата сфера. Всичките ми назначения до момента са по обяви във в-к Капитал, след входящи тестове. Родителите ми работят в съвършено различни сфери, поради което постигнатото е на база собствени мускули. На 31 години съм, мин. година се омъжих, още нямам деца, зрението ми се влоши с около 2.5-3 диоптъра, откакто започнах да работя "по специалността". Това са моите жертви.
 
4. Мислите ли,че държавата ни е добро поле за изява и предлага достатъчно възможности на младите хора за реализация? Какво очаквате от нея? От кое в държавата сте доволни?
Държавата не е добро поле за изява дотолкова, доколкото нямаме особено развита икономика. Има много специалности, за които практически няма реализация и съответно "изтичат" в чужбина. Очаквам от държавата да се намеси по отношение на качеството на висшето ни образование, да редуцира бройката на ВУЗ-овете, да съкрати безумните специалности, които съществуват и по този начин да се вдигне качеството на образованието. Също така очаквам от държавата адекватна политика в социалната област, което е огрооооооооомен минус - има много нуждаещи се хора, деца, оставени на произвола на съдбата. От кое съм доволна... Може би най-много от промените през 89год., които дадоха свобода на индивида.

# 7
  • Мнения: 1 558
muneca de porcelana  Peace

# 8
  • Мнения: X
Обобщено ще кажа, че от 18 год. възраст работя без прекъсване, като междувременно съм завършила висше редовно в СУ (който мисли, че не може да се следва редовно и да се работи, бърка). ...

ето тук е разковничето
СУ
ако беше ТУ напр щеше да ти е лееко невъзможно


по темата: проблемът е дълбок - ролята на държавата е на регулиращ орган спрямо работодатели и трудещи се
дали работодателите спазват всички закони, дали осигуряват на реалното ниво
трудещите се - дали не скриват някой и друг лев от данъци

когато това се контролира и функционира без проблем тогава можете да си развивате теориите "колко сме велики"

иначе дотук темата е да "си ги мерим"
отново

# 9
  • Мнения: 2 556
В ТУ нямаше и да ме приемат, нямам знания и умения за там  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 293
Темата не е да си ги мерим  Joy

 Темата е да дискутираме относно това как може един млад и амбициозен човек да се реализира у нас.Как живеят голям процент от обществото ни, как живее останалия процент.Как едните са успели,а другите не.Какви са причините и предпоставките.До колко висшето образование ти дава и как то ти помага.За хората,които са опитали всичко и въпреки това не са успели.И за тези,които просто са се примирили.За мен държавата ни като институция е пълна 0.

# 11
  • София
  • Мнения: 971
Поздравления за темата, трябваше наистина да я изнесем самостоятелно и да обсъдим подробно.

Аз се изказах в съсъдната тема - накратко - трябва да вземем живота си в свои ръце и да не си търсим оправдание в държавата че животът ни не е какъвто искаме да е - защото така няма да го подобрим. Здрава работа, упоритост и предприемачески дух. Държавата не пречи, но и не помага.

 Peace

# 12
  • Мнения: 4 841

иначе дотук темата е да "си ги мерим"
отново


Аз поне не виждам никакво "мерене". Или трябваше всички да плюят и да се оплакват как "гадната държава смазва трудолюбивите и инициативни хора" ? Хайде спрете се вече с това "мерене". Щом някой каже, че е доволен от живота си - изхвърля се, надува се... Е не може всички да сме недоволни. Нито пък един успял (според своите разбирания) човек трябва да се срамува за това, и да се чувства виновен, че има "неуспели".

# 13
  • Мнения: 2 556
На мен висшето образование не ми е помогнало с нищо реално, което не значи че няма да държа децата ми да имат такова. За тях може да се окаже от голямо значение за разлика от при мен.

# 14
  • Мнения: 293
Добре де , нека някой успял да разкаже как е успял всъщност , както и някой неуспял да разкаже защо не е успял и кое му е попречило.
Така ще имаме нагледна представа и ще можем да обсъдим подробностите около ,,успяването,,.
Аз също не съм съгласна,че висшето е само по себе си ключа към успеха.
Работила съм на няколко места където за поста ми изискваха висше но все пак се явих на интервю и ме одобриха.И си вършех прекрасно работата.Всъщност не знам защо имаха такова изискване.Сега вече като разровя обяви за работа гледам,че да си администратор във фитнес салон ти искат два чужди езика и завършено висше.Това нормално ли е според Вас ? Струва ми се,че много се парадира с това висше,а всъщност то у нас изобщо не е на ниво.

Общи условия

Активация на акаунт