Какво ви накара да се усмихнете днес?

  • 2 418
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 820
Това ми е темата  HugНе знам защо,но все си мисля че в забързаното ежедневие,начина на живот и проблемите който ни затрупват -ни карат да се усмихваме и смеем от сърце,все по рядко.Или поне аз съм така....

# 1
  • Мнения: 2 448
Днес се посмях от сърце в ДиС.  Laughing

# 2
  • Мнения: 6 274
Форумът...  Wink

# 3
  • Мнения: 444
Гледката от терасата ми... И не само днес... всеки ден се усмихвам на това, не мога да й се нарадвам... всеки път е различно- облачно, мъгла, дъжд или пък слънце.. и всичко се променя.

# 4
  • Мнения: 17 401
Две хубави новини- дълго чакана бременност и току-що родени близнаци.
Ама аз и иначе си се усмихвам, де Simple Smile

# 5
  • Мнения: 6 039
усмихнах се днес като се сдобих с нов часовник, а се смях с глас, като гледах снимки на стар приятел:)

# 6
  • Мнения: 2 084
Децата ми. Ако продължават да повтарят колко съм хубава ще взема да им повярвам. А може и огледалото, че и мъжа ми да повярват...
Аз се усмихвам много. И се смея на глас. И това е чудесно.
Пожелавам ви да започнете новия ден с усмивка!  bouquet

# 7
  • Мнения: 2 475
Всяка сутрин има едно същество,което ме кара да се усмихна още докато отворя очи-детето ми!
И през деня пак с него се смеем с глас!

# 8
  • Мнения: 3 611
На коментарите 11 и 15 от новината от днес.бг (за съжаление не мога да дам link, че не ми го отваря в момента) "Пържен картоф под микроскоп". Железни  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 1 813
Ето ви линк към една подобна тема,но не се задържа дълго за жалост :

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=325500.0

# 10
  • Мнения: 465
Синът ми е влюбен.Дъщеря ми може да скача на едно краче.Приятелката ми стана баба.Смених ботушите с маратонки.Радвам се на вашите радости.  bouquet

# 11
  • Мнения: 1 447
За съжаление много рядко ми се случва да се смея от сърце. Sad

# 12
  • Мнения: 2 161
Днес много рано се усмихнах заради дъщеря си.Направо се смях.

# 13
  • Мнения: 4 068
За жалост напоследък нямам много поводи да се усмихвам пък камо ли да се смея. Освен детето разбира се. Жалко, защото иначе съм изключително лъчезарен човек и обичам да се смея. От едно известно време обаче усмивката вече не е неизменна част от мен и това е адски тъжно. Дано успея да се върна в старото си амплоа така да се каже.

# 14
  • София
  • Мнения: 395
Събудих се щастлива.

Общи условия

Активация на акаунт