АЗ имам проблеми, свързани с прилагането на програмата в Пловдив. На 30,01,2009 окончателно подадохме всички необходими документи към Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, и на 09.02.2009 година документите ни вече бяха прехвърлени в съответното БТ, където на съпруга ми са му обяснили много много да не разчитаме на програмата, защото имало 100 човека преди нас, процедурите били много сложни, нямало пари, от декември месец чакали хора и т.н. Ние сме си намерили жена за гледане на детето, която не е баба и отговаря на всички необходими условия, даже и необходимите документи си е подготвила жената.
Надявам се да ми помогнете с информация дали наистина бройките са ограничени, все пак сме началото на годината, ако сега няма възможности за майките, какво остава за тези, които искат да се възползват от програмата в края на годината, когато бюджета може и да не достигне, за което честно казано малко се съмнявам.
Имам и още няколко въпроса:
1. Аз планувам да се върна на работа на 16.03.2009г., а искам детегледачката да започне работа на 02.03.2009 г., за да прекараме две седмици заедно и детето ми да свикне с нея. До края на февруари тя е ангажирана и не може да дойде по-рано. Възможно ли е тя да бъде назначена от гореспомената дата на работа и аз да се върна две седмици след като това стане на работа без социалните да ми създават проблеми защо две седмици ние сме заедно. Просто не виждам как иначе детето ми ще свикне с нея. Другата опция е тя да бъде назначена директно от 16.03.2009 и аз да си й платя за целия месец, но незнам дали договора се сключва от дата, която майката посочи. Не виждам какъв е проблема на социалните при положение, че аз се отказвам от майчинството си в нейна полза и финансово не ощетявам държавата.
2. Има ли възможност да се върна за един ден на работа и след това да си пусна примерно 8 дена отпуск и така да съчетая съвместното гледане на детето без да нарушавам условията по програмата.
Предварително много ви благодаря за отговорите, защото наистина съм в затруднено положение, а искам като тръгна на работа поне да знам защо.
До скоро!