дадоха ли ви отговор "Защо"

  • 10 665
  • 92
  •   1
Отговори
  • Мнения: 32
Здравейте!Аз съм писала какво стана в една друга тема,но сега искам да попитам има ли и други майки като мен които не са получили отговор от лекарите защо е станало така.На кратко ще разкажа че без никакви други симптоми ми изтекоха водите в 26 г.с. и една седмица по късно загубих момченцето си.Приеха ме в болницата заради това че шийката на матката ми била по мека и само половин см., но нямах разкритие ,плацентата ми беше наред и уж и околплодните води.Гледаха ме на видеозон нищо не видяха което да покаже че нещо не ми е наред с околоплодните води и ме приеха в болницата само за да ми влеят магнезий  за да не получа контракции и.. 2 часа по-късно ми изекоха водите.Никой не можа да ми даде някакво обяснение защо се получи така.Бебчето ми до последно си беше живо и се бори до край издържа една семица така ,но накрая докторите казаха че не  може да се чака повече за да не получа инфекция и предизвикаха раждане.До последно го чувствах как риташе ,но явно накрая при контракциите се е оплело в пъпната връв и го родих мъртво.Било е мн  малко и е нямало шанс да оцелее ,но аз не мога да спра да се питам какво стана,защо ми изтекоха водите,трябва да има някаква причина-бебето си беше добре и аз също.Как така изведнъж.Докторите ми казаха че можело да е от всичко но не могат да ми дадът някакъв конкретен отговор.А аз искам да знам защо стана така,защото не съм се отказала въпреки случилото си да имам второ детенце. PraynigИма ли някой с подобен случай или чували ли сте нещо по въпроса?
П.С.От сърце благодаря на всички за подкрепата ако ви нямаше сигурно щях да полудея.Единствено тук мога да говоря за това ,защото знам че ме разбирате Благодаря ви

Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 22:40 от ili_29

# 1
  • Мнения: 493
 HugСъжалявам,моето почина в 9 месец,и пак неми обясниха зашто.Всеки даваше различно мнение Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Roseза твоето АНГЕЛЧЕ вече невярвам на никои

# 2
съжалявам или29!аз миналата година м.май родих в 26г.с.живо бебе,което живя в кувиоз 14дена.бях получила разкритие 4см.и лежах 5 дена за задържане,но уви.всичко ми беше в  норма.това ми е втора бременост.първата завърши във 22г.с.,като водите ми изтекоха бавно 2-3 седмици преди това(аз си мислех че е урина),вследствие на което бебето се роди мъртво.все още не знам при4ината,но за всичко си има причина.в момента ходя на прегледи и правя изследвания,защото не искам пак да се получава така.моят съвет е да се консултираш с гинеколог и да направиш необходимите изследвания.носи си и епикризата с теб,ако док.иска да я види.давай спокойно,ще успееш.ще се пазиш повече следващия път и ще искаш да ти се обърне по-голямо внимание.УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ!

# 3
  • Мнения: 3 016
Съжалявам, Или!Аз родих сина си нормално. Износено бебе ,но със сърдечна малформация ,която наблюдаващата лекарка не видя когато трябваше. Детето ми почина на 5-тия ден от раждането. Причината я знаехме ,но защо се е случило така -просто докторите казваха -случва се .

# 4
  • Мнения: 199
На епикризата която ни дадоха пишеше без външни и вътрешни малформации.Имах и една безпроблемнна бременност до 7месец в който бебка просто спря да рита.И аз питах защо,но отговор нямаше.

# 5
  • Мнения: 319
Никой не можа да каже с точност. Обиколих сумати лекари. В резултатите от аутопсията пише "внезапна смърт на плода". Тоновете му изчезнаха, когато раждането вече беше започнало. Всички лекари изказват само предположения. Единственото, което съвпада е че ако бяха направили секцио нещата щяха да са други и сина ми щеше да е жив. Реално на контракции през 10 минути имах само половин сантиметър разкритие, до момента на самото раждане получих 8 см. за това и се наложи да смачкат главата на бебо, за да могат да го извадят. Следващия път задължително ще си искам секцио.

# 6
  • Мнения: 1
Аз изгубих дъщеря си когато бях бременна в 28 г.с., просто прокървих и след 2 дни тя вече не риташе. Случи се докато бях в болницата на задържане, но лекарите даже не си направиха труда да ме прегледат на видеозон, убеждаваха ме че ТЯ спи...
Последва раждане, а 5 дни по-късно и кюртаж. Единственото, което ми даваше сили да живея бе мисълта за 10 годишния ми син. Това се случи на 20.12.2006, но така и никой не беше в състояние да ми каже причината каква е #2gunfire
Побързах да се върна на работа за да не се побъркам от мисли, направих си купища изследвания и познаите... Всичко си е в нормата, каква ирония

# 7
  • Мнения: 319
И аз минах през много изследвания и само дадох една бала пари на разни доктори и нищо всичко ми е като по учебник. Всъщност така твърдяха че протича и бременността ми - като по учебник.  Никакви генетични анумалии, никакви инфекции, нищо, нищичко. Мисля, че ми е време да спра да се питам защо и да се оптам да си подсигуря спокойствие, за да може да си имаме и друго бебе. Надявах се че този месец ще стане, но май не е защото нямам никакви признаци, а още ми е рано за тест. Мисля че стреса си оказва влияние, така че се опитвам да се успокоя и да си наложа да не се притеснявам.

# 8
  • Мнения: 20
Здравейте,мили момочета!Мъката е огромна,понякога непоносима,но нокога няма да се преодолее поне малко,за да се продължи напред,ако сте потънали в нея.Напълно съм съгласна с ТЪЖНА МАМА,че стреса оказва огромно влияние и за съжеление понякога има и необратими последици.За това искам да пиша сега за -за едно младо момиче,като повечето от вас,на което скоро видях никролога.Беше само на 24г,а ето и историята,на която лично бях свидетел:2004г роди 3 месеца след мен-напълно здраво,нормално бебе,раждането мина без усложнения.2дни след това бебето почина,без никакви логични обяснения от лекарска страна.Майката самата следваше медицина,отчая се,потъна в скръб,не искаше срещи с приятели,плачеше непрекъснато.Майка й ми сподели,че се опитвали да я откъснат от това състояние,като отидат на почивка,с разходки и пазаруване-нищо не помогна.Лекарите предупредиха,че трябва да мине малко време,докато пак забременее,тя не се вслуша в съветите.Роди здраво и хубаво момченце,по-щасливи родители и баби не съм виждала.Есента както четяла за изпити,изведнъж припада,веднага изследвания-и тумор в мозъка.Свръх напрежението явно е оказало влияние и то много бързо .Един млад живот прекъснат в началото,едно детенце без майка за цял живот!Какво ли не направиха,но уви...Знам,че много от вас няма да се съгласят с мен,загубата на дете е жестока и остава травма за цял живот.Но помислете за напред,за малките ръчички,които ще ви прегръщат,за малкото същество,което ще дойде и ще има нужда цял живот от вашата грижа,подкрепа и обич.Защото се случват рядко такива лоши неща,но никой не е застрахован.Млади сте,здрави сте,помислете за себе си,за своето здраве,за да дадете здраве и на бъдещите си деца.

# 9
  • Мнения: 3 016
Това е ужасно !Съжалявам  много за това момиче, което е нямало късмета да види как расте, как се смее, как прохожда и още много неща от живота на своята рожба .Нека почива в мир, милата ............... smile3518

 

# 10
  • Мнения: 1 586
Да. Днес ни дадоха отговор "Защо"...
"НЯМА НИКАКВА ПРИЧИНА"
Никаква причина?!? А аз намирам хиляди и всичките са в нас... Не се обвиняваме. Просто си мисля ... няма значение какво си мисля.
Лекарите бяха изключително внимателни и загрижени. Моля се да са прави Praynig макар че знам че няма болка без причина...

# 11
  • Мнения: 319
За съжаление някои неща просто се случват и без причина. Не трябвада се обвиняваме, въпреки че всички ние най вероятно сме потърсили причината първо в себе си. Трябва да съберем сили и да продължим напред, колкото и трудно да е, а търсейки вина в себе си някакси се изгубваме в лабиринта на мъката и забравяме да живеем реалния живот. Забравяме колко важни сме ние самите и хората около нас. Колкото по-бързо се изправим и продължим, толкова по-добре. А трябва да продължим - дължим го на нас, на близките си, на бъдещето...

# 12
  • Мнения: 366
На мен ми дадоха отговор на въпроса - Защо е починало бебчето ми? - множество инфаркти на плацентата, нулев кръвоток, т.е. до бебето не са достигали нужното количество хранителни вещества и кислород.
Но отговор на въпроса - Каква е причината за тези инфаркти, какво ги е причинило? - така и не получих. Резултатите от последвалите изследвания (антикардиолипинови антитела) не показаха никакви отклонения от нормалните стойности.
Факт - следващата бременност, година по-късно, беше без проблеми, като изключим постоянния ми страх, че отново може да се случи нещо лошо.

# 13
  • Мнения: 533
Аз също съм за това да не се вглъбяваме в мъката си на мен психиката ми пречеше да забременея получих хормонален дисбаланс впоследствие поликистозни яйчници като резултат от всичко това и тогава си наложих вътрешен мир и спокойствие още повече че никой док не може да помогне в това а и моя ме заплаши че ще се откаже от мен като пациентка само и само да се съвзема и да двз месеца по-късно се зарадвах на  EFP а колкото до 'защо' ами азбях химик и се оправдаха с това или дежурното просто се случва но за мен остава въпроса защо пък точно на мен  та какво аз ли само съм химик смених си работата добре че съм с две специалности иначе кво правя #Cussing out

# 14
  • Мнения: 1 170
Загубих първото си дете в 32г.с. след предизвикано раждане заради малоформация. Единственото, което получих като отговор бяха разни статистики: колко често се случва при момченца, колко никога при момиченца, колко деца като цяло се раждали с малоформации. Просто ме вкараха в статистика и това е. След това ми изрецитираха една камара възможни причини, от които никоя нямаше как да важи за мен, защото никое от изброените не беше се случвало като събитие.
Никога не съм обвинявала и не съм се сърдила на докторите, че не ми дават отговор. По мое мнение самите те са безсилни: мисля, че са на светлинни години от момента, в който ще разгадаят на 100% как функционира човешкия организъм.
Сестра ми има два спонтанни аборта преди трета, повече от успешна бременност. Първия път беше:"Случва се на всяка втора бременна". Втория път почнаха да се чешат по главите, 'щото не им влизаше в статистиките ("тоя проблем не повтаря"). На третия път попадна на докторка, която установи, че има нужда от разреждане на кръвта, за да износи бебето. Хубавото е, че отвреме-навреме някои получават просветление. Лошото е, че го получават след горчивия опит на майките.
И накрая да споделя единствената логична причина, която чух тогава (не от лекар, а от мой близък): "С тия всичките ла*на, където ги ядем, пием и дишаме, какво друго да очакваме?!?"

Общи условия

Активация на акаунт