ИСКАМЕ бебе, но само аз ИСКАМ брак..

Извинявай, но тези изказвания са ужасни! А, ако, недай си Боже, и "вие" не успеете да "забременеете" веднага, въпреки че не подпишете!? И 'що ти насажда чувство за вина пред приятелите ви?
Не споделям вижданията ти за сватбен ден, но това са си твоите мечти и обичащият те мъж би трябвало да ги уважи. Или поне донякъде.

Ами можете просто да подпишете без тържества и харчалъци.. никой не ви задължава да се охар4ите за сватба.... макар 4е сватбата си е интересно събитие..

а ина4е аз по лични убеждения дете без брак не бих раждала....

Това, че в момента нямате пари не е оправдание (за мен де). Аз също съм от консервите, които държат на сватбата (дори при положение, че веднъж вече се жених и се разведхоме, аз продължавам да вярвам в брака).
Приятелят ми знае, че това е важно за мен и макар да му казах, че за мен е важен брака, а не сватбата, той каза, че не иска да ме лиши от празника, за който си мечтая, така че събираме пари за сватбата, която искаме.

Съгласна съм на 100% с Крис, ако мъжа иска да се ожени, светът ще обърне, но ще намери начин да го направи. Другото са извинения и оправдания.

това с взимането на булката с музика ми е толкова противно!и плямпането на ди-джея:
Хайде сега младоженеца да вземе с уста жатриера на булката, и т.н. Не ми е по вкуса и това е!!!

Искрено съчувствам на авторката... защото в нейната ситуация няма печеливш ход Или тя ще се чувства излъгана, или той - насилен.
Обаче не вярвам, че е възможно някой от вас да промени възгледите си.
Гледам го вкъщи същия филм. Моят хубавец е очевадно, че ме обича. Ние минахме през ада, за да си имаме детенце (оказа се, че има проблем при нас  ) и си останахме все така влюбени. И въпреки това и през ум не му минава за сватба. Понякога ми харесва да дълбая по темата, защото ми е интересно, чисто психологически, откъде идва това негово недоверие към брака. Той просто не вярва в тази институция 
Аз от своя страна, си признавам, че изпитвам страх. Ирационален, необясим страх от обвързване, от каишка... По същия начин, по който ме тресва клаустрофобията и започвам да се потя и да се задушавам, ако установя, че примерно, съм заключена вкъщи, макар до преди минута да съм се чувствала прекрасно на същото място, без да знам, че вратата е заключена и не мога да изляза. Може би е глупаво, но ме е страх, че на сутринта след сватбата ще се събудя с усещането, че съм прикована и ако в някакъв момент поискам, не мога да си тръгна.
И понеже не искам да развалям магията, а и той никак не държи, положението ни устройва идеално. Иначе и аз като малка си мечтаех за булчинската рокля и т.н. Мина ми. След цирка, който си спретнах за абитуриентския бал, който по същество е същата дандания, само че роклята е друг цвят и няма младоженец, който да ти оспорва главната роля, установих, че никак не държа на мероприятието сватба...
Всичко това го казвам само като един малко по-различен поглед по въпроса за брака. Колкото хора, толкова и мнения. Но може би мъжът на авторката мисли по сходен начин.

След толкова много години бракувана/почти 4/, започвам да си мисля, че първо трябваше да е бебето, а после сватбата.Защото при нас сватба има, но бебе няма.Преди години шеше да ме е срам от това,че съм бременна булка, но сега не мисля така.

Подкрепям това. Да обичаш една жена и да не й доставиш радостта да се види булка ?

А знаете ли колко мъже познавам дето са се оженили без изобщо да са сигурни, че го искат. Щото като ти мрънка приятелката ти по цял ден и всичките роднини и в един момент ти писва. Да не говорим, че ако забременее, обикновено натиска е още по-голям. Четох една статистика, че 30% от двойките се женят по някакава причина извън любовта и взаимното съгласие - заради роднини, заради бебе, заради зелена карта, заради имущество и т.н.

А колкото до това "да доставиш удоволствието на една жена за се види булка", което се среща през два, три поста тук, останах с впечатлението, че жените се омъжват не защото обичат мъжете си, а да се видят булки.

подкрепям те напълно, и на мен ми става много смешно, когато някой жени насилват положението, само защото им се омъжва,
това е нещо което и ДВАМАТА горещо трябва да искат, а не единия да настоява докато другия се съгласи.

     

Е хайде сега, по тази логика хората учат 12 години, за да се видят абитуриенти! Ти не би ли се почувствала ограбена от емоции, ако вашите бяха казали сори дъще, ама абитуриентските рокли са много скъпи, тъй че ще ти се размине? И аз исках да се видя булка. И бих се почувствала ограбена, ако не го бях преживяла. Това няма нищо общо с чувствата ми към мъжа ми и с желанието ми да се омъжа за него.

ОК. Приемам забележката, Месечинка виторога.
По-скоро имах предвид това, че ако обичаш някого истински би трябвало едното ти виждане като булка да не е определящо за отношенията. Има много, които не са били булки и даже изобщо не са се омъжвали, а си живеят с половинките си до дълбоки старини. Някак си не ми харесва ултиматума "ако не се оженим, край", това не ми прилича на много истинска любов.

При нас беше първо забременяването ми - не искахме и двамата да се женим. После се роди бебето, като стана на 3 г се бракувахме, тогава вече и двамата го искахме и бяхме готови, беше много хубаво, сега си имаме и второ детенце.

Според мен - за всичко има време, само трябва търпение. Пък и така като стават нещата едно по едно, човек има време да се концентрира и да изживее всичко пълноценно.

И на мен. А и ако успея да го накарам да се оженим, най-вероятно непрекъснато ще съм на тръни дали няма да се осъзнае, че не той го е искал, а аз съм го натискала, ще му писне да ми играе по свирката, и ще си дигне чуковете 
Не го ли искат и двамата, не виждам смисъл. А едното "Трябва, щото искам, щото така съм решила", си е просто детински инат 

О, тук напълно споделям мнението ти Имах предвид случаи, когато и двамата искат брак или нямат нищо против него, но се разминават във вижданията си как да протече събитието. За мен например да отида и просто да се разпиша в общината беше крайно неприемливо - като сме решили да се женим, нека поне да отбележим някак този ден, да си имаме емоциите и спомените.

А само да попитам, това ,че един мъж иска да имаме общи деца, дали не подсказва, че знае какво иска? По-лесно е да се разведеш, отколкото да върнеш обратно едно родено дете.