ИСКАМЕ бебе, но само аз ИСКАМ брак..

Хмм. не знам какво да мисля.И аз винаги съм си мислела,че като се намерим с човека,И ДВАМАТА ще искаме сватба и това ще е най-естественото нещо на света.
Ако не искаше да е с мен, нямаше ли въобще да не ми споменава дете, което си е много по-серизоно от самия празничен ден..
Хем никой около него-приятели, сестра му-нямат брак и той си го приема за нещо нормално, хем като съм му споделяла за моята представа какъв е редът на нещата (сватба,дете), той изхожда от финансите. Или не е сигурен в избора си (въпреки че поне аз усещам че държи на мен) , или просто ме лъже и наистина сватбата за него е глупаво нещо..

Остава си и варианта наистина да  го притесняват финансите - ти имаш ли представа наистина колко струва едно такова нещо.....
Обикновенно при много млади хора светбете се поема от родителите им.....ако трябва вие да си я плащате е малко по-иначе...

Вие имате ли собствено жилище??? Ако нямате - може би по-добре за това да отделяте пари, а не за един ден тумца-лумца.....
И да, ако не е с твърди и високи доходи и планувате скоро бебе - и за мен е по-добре да се отделят за това пари....
Просто за мен трябва да се подреждат приоритетите - за теб явно най-важна е сватбата....за него може би семейството и спокойният живот.....човекът като гледам може би просто мисли в перспектива....
За мен също това са пари на вятъра....при все, че деца без брак не бих раждала.....


Явно е, че нито ти ще ме разбереш , нито аз теб )))
Но по-добре намери начин да се разберете с половинката и се приготви за компромиси.....

Chris_379, едва ли си бил без работа, без пари, учащ и на 23 години...Човек трябва да мисли малко и с главата си. За да заживеем заедно, трябва да имаме къде. Такова място ние нямаме. Остава квартира. Аз само работя ( той чака да дойде пролетта, защото работата му е сезонна). Учителка съм и то от 5 месеца. Колко ли съм спестила!? Той почти нищо няма възможност да пести, защото си плаща образованието и личните разходи сам. Аз все още уча (макар и дистанционно, на семестър ми отива 1 хилядарка за такса). Обичаме се, искаме да сме заедно, но просто това няма кака да стане сега. Е, има-у тях или у нас, но за мен това не е вариант.

Към авторката: Когато сестра ми се омъжи преди 6 години, родителите ми са отделили същите пари и за мен, за моята сватба. В нашия край сватбата се поема от родителите, а не от младоженците.
Въпреки всичко изписано, ако аз не знаех за този фонд, заделен настрани, щях да се примиря с подпис. Много по-важно за мен е да имам бебе и да мога да го отгледам спокойно. Ако ми се случи ненадейно забременяване ( даже в момента имам подобни притеснения), ще предпочета да дам всичко за бебето си, но поне от сватба с 20-30 най-близки няма да се откажа. А и честно казано хората от моя страна, които държа да присъстват са...по-малко от 20 човека, като част от тях са общи приятели. Щом въпросът е пари за бебе или пари за сватба, ще предпочета бебето естествено. Ако обаче нямам заделен някой лев настрана, сериозно бих се замислила дали ще мога да гледам бебе.

всеки се има мнение по въпроса и всеки човек е различен и реагирва по различен начин на дадена ситуация.
Ние като се оженихме бяхма само двамата, беше много романтично, този ден си беше само за нас, беше в чужбина. След това бяхме на свадбено пътешествие, една седмица.
Но това беше решение и на двамата.
Ако тя ми беше казала, че иска сватба , ако се наложи щях да си намеря втора работа или да работя събота и неделя,
или заем, но щях да и изпълня желанието, радостта която щях да видя в очите и, би било най голямата награда за мен.

  

Аз пък съвсем не мисля по този начин, че детето се ощетява от родителите си с това, че са направили сватба.
В крайна сметка с този човек веднъж ще направиш сватба, няма всеки месец, или година да правиш такова грандиозно събитие. А това е страхотен спомен, който ще ти остане през годините.

Дете се гледа цял живот и пари за него човек винаги ще намери.
Да се оправдаваш с бъдещо, неродено дете....ми се струва измъкване от въпроса.

 krem4et0 аз откакто съм на 18 се издържам сам, не съм учил висше,
но жена ми също от 18 годишна се издържа съвсем сама, през цялото си следване е работила на цял работен ден, въпреки че е била редовно, след лекции веднага на работа. Никога не сме получавали нищо от родителите си, всичко сме си постигали съвсем сами.
Ако аз имах сезонна работа, през другото време веднага бих работил нещо друго, няма значение какво.
Но както казах всеки човек е различен.
Но в едно нещо си права, докато двамата не могат да се оправят сами, не бива да се създава семейство и деца,
защото това си е отговорност, както материална така и морална. Никога не съм могъл да разбера например имам няколко приятели, които даже и бебета имат и постоянно се очакват от родителите си помощ, за мен това си е направо безотговорно.

     

Мисля, че щом сключването на брак и сватбата са твоя съкровена мечта, трябва да я осъществиш. По стечение на обстоятелствата родителите ми не са имали сватба и майка ми казва, че години наред, когато е минавала покрай булка, сълзите й потичали сами. Поговори с мъжа си и му обясни как се чувстваш. Ние също имаме бебе и не сме сключвали брак, но аз никога не съм имала подобна мечта, иначе финансови съображения не биха ме спрели.

Ами,а ко толкова много искаш да сте женени- оженете се без сватба, така и двамата ще сте доволни (поне според това, което прочетох в поста ти).

прочети и следващите й постове....не е до брака...момичето си иска сватба с  всички екстри - 3 дни, яли пили и се веселили 

Chris_379, той работи от 19 годишен, въпреки че учи. На тази работа е от около година и изкарваше доста. Просто 2 месеца вече няма работа, а от другия ще има пак. За къде да си търси? При все, че през това време беше и на очни по 13 часа на ден. Когато има работа-изкарва. Но 2 специалности се плащат трудно, макар и задочно

Аз от своя страна работя за първи път. Висшистка съм (Информатика). Не съм имала нужда да работя, не съм искала да се откъсвам от ученето и просто да завърша. Това е специалност, при която без редовни посещения трудно ще изкреташ. Последните 2 години учих и педагогика...Работя и по двете си специалности и обожавам работата си. Но както знаем учителския труд не е много заплащан, а работата така ме изморява, че само с нея ( и магистратурата) съм изцедена и се чувствам като парцал. За мен има време за учене и време за робота. Откакто завърших не съм стояла без работа-бях на 1 стажантска програма и започнах тази. Но съм максималист и искам да съм истински отдадена на това. Реално за заживяване заедно помислих след като завърших семестриално. Прсто живота ми тогава се промени. Преди врем ми беше леко фикс-идея. Сега...........не съм доволна от статуквото, но съм толкова заета с мисли за изпитвания, контролни, заседания, изпити и.......нямам особено време да го мисля.
колкото по темата. Лятото бях на 1 сватба на дъщерята на приятелски семейство. Бяхме всичко на всичко 23 човека (ние единствените нероднини, освен кумовете). Имаше си всичко: тъпани, хора пред блока, ритане на менче, крадене на булка, хвърляне на букет (аз го хванах). Стана много весело и се забавлявахме страшно много. Нещо подобно искам и за мен. Да има ритуали, но не повече от 40 човека гости.

 

Според мен не се разписват само страхливците и така се оправдават- "То, подписа не прави  брака."  Така е , не го прави подписа, а това, което ти дава свободата да заявиш, че това е човека за когото  слагаш тоя подпис.И така нататък.Но , ако човек сам не е достигнал до това и  3-ри тома изписани по въпроса няма да го убедят.Освен това  винаги една сватба може  да мине  тънка лайсна, ако парите са проблем.
  Имам богата братовчедка, която се  омъжи, а гостите на тържеството бяха само  двете родителски семейства и бабите.И пак си беше с рокля, а после  купонясваха с кръстници и приятели на дискотека.Пак си има спомен от тоя ден .
  Лично аз не бих родила  дете на мъж, който не желае да сложи подписа си  до моя.А то не струва много.

Ясно,ама от 1-я й пост човек остава с др. впечатление. (че той не иска заради парите, а тя едва ли не е съгласна на всичко само и само да му нови фамилията).................но въпроса е,че той щом не иска едва ли е редно пък и голяма сватба да го кара да поравят....тя си знае де. Най- хубавото нещо, което аз помня от моята сватба е купона вечерта, когато приключиха ангажиментите в ресторантите,в ритуални зали и т.н. Мисля,че единия от тях трябва да отстъпи, освен това смятам,че той иска да поеме много по-голямата отговорност (която е детето), имам приятелки които точно това не могат да накарат половинките си да пожелаят- така че за мен това е по-малкото зло.

Офффф, виждам,че не съм само аз с този проблем.... А при нас даже нямаме финансовото оправдание-имаме си жилище, изкарваме достатъчно и дете си имаме, ама не иска да ми предложи  . На моменти и аз започвам да мисля като Chris_379 и после преосмисляйки живота ни се убеждавам, че едва ли би направил онова, което е направил, ако не ме обичаше... А относно самото събитие нямаме разногласия, но факт е, че нямам и пръстен на ръката си! Засега съм го оставила да "узрее" за идеята, обаче се чудя дали ще има такъв момент?

Да, ужасна отживелица е това. Аз не те разбирам, разбирам него. Кумувала съм на сватба, голяма глупост е всичко това. Лицемерие, фалш, усмивки през зъби, кичено хоро, хоро на кръстника, клюки, обсъждане на този и онзи, и като капак - развод след 2 години.

Това е основно предимство - избягваш развода. Дали някой се жени с мисълта за развод.