Моята сладурана е само на годинка, а вече налага здраво. Никой не я е удрял, а само някой да се доближи до нея и пляска и дере през лицето. Какво да направя??? Знаете колко боли ако ви ударят през очите, а не е на шега, не се усмихва, а застава сериозно. Налага също ако нещо не стане по нейната воля. Пробвах с "не", със галене на нейния бой, със плач че ме боли, със пяскане по ръчичката - НИЩО!!! Ще отмине ли и как да спася децата около нея???
- Публикувана: 1 авг. 2005, 17:07 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2005, 22:27 ч.
Бие се! Какво да направя?
Е, браво на нея, брей, тя вече проговорила !!! Ами тъкмо - то ще се натрупа, като слуша от тебе. Има едни меки топчета, които знам, че им дават, като са съвсем малки, да ги мачкат и така да си изразходват отрицателната енергия. Моят големият какви главички ми биеше като беше между годинка и две, ужас!!! Целият мозък ме тресеше. Ама сега е на 5 годинки и само се гушка, и е толкова нежен и внимателен, направо не вярвам на очите си. 
Не им е лесно и на тях, милите. Естествено, и ние все напомняхме какво да прави и какво да не прави, дори май попрекалихме та гледаме вече да му даваме самочувствие: понякога другите деца, включително брат му дето е по-малык, се нахвърлят върху него, а той само мята ръце, защото го е страх да не се окаже лошо момче. 
Не им е лесно и на тях, милите. Естествено, и ние все напомняхме какво да прави и какво да не прави, дори май попрекалихме та гледаме вече да му даваме самочувствие: понякога другите деца, включително брат му дето е по-малык, се нахвърлят върху него, а той само мята ръце, защото го е страх да не се окаже лошо момче. 
Прави както е казала Бамби:
и имай търпение - след някой и друг ден ще престане. Ние сме имали и такъв период, и период с хапане, а сега сме на вълна щипане.
Винаги когато се случи със стор тон я порицавай. Обеснявай й, че така не се прави и, че хората ги боли. Но това го прави всеки път. Не оставяй без коментар такова поведение от нейна страна към когото и да било.
и имай търпение - след някой и друг ден ще престане. Ние сме имали и такъв период, и период с хапане, а сега сме на вълна щипане.
И ние имахме такъв период - биеше ни, драскаше и хапеше ако нещо не е на нейната.
Строг тон с "Не" и я държах така че да неможе да ми нанася фатални удари. Сега е с пъти по-добре, много рядко се сеща.
Педиатърката й също ни каза, че всичко друго не е добр начин, само "Не". Удряйки я неможеш да я отучиш да удря. То и смисъл няма.
Аз дори пробвах да скубя Дари когато ме е захапала - не подейства.
Строг тон с "Не" и я държах така че да неможе да ми нанася фатални удари. Сега е с пъти по-добре, много рядко се сеща.
Педиатърката й също ни каза, че всичко друго не е добр начин, само "Не". Удряйки я неможеш да я отучиш да удря. То и смисъл няма.
Аз дори пробвах да скубя Дари когато ме е захапала - не подейства.
Детето расте и се изявява, но
И я наблюдавай. Спирай и` ръчичката преди да е ударила другото дете.
Няма да отмине за дни, но след някой месец ще спре да го прави.
Винаги когато се случи със стор тон я порицавай. Обеснявай й, че така не се прави и, че хората ги боли. Но това го прави всеки път. Не оставяй без коментар такова поведение от нейна страна към когото и да било.
И я наблюдавай. Спирай и` ръчичката преди да е ударила другото дете.
Няма да отмине за дни, но след някой месец ще спре да го прави.
Скоро имахме подобни емоции - голямата се опитваше да ме хапе, когато правя нещо, което тя не иска (да й сменям памперса например). Първия път бях доооооооооста изненадана 
Обясних й уж, но след няколко дни пак се опита. Не съм се опитвала да викам, за да разбере,че боли. Казах й "Слушай какво, и да хапеш, и да не хапеш, все тая, няма да стане на твоето, така че се откажи". След няколко дни пак опита, но я изгледах лошо и й казах "Я да видя ти кого ще хапеш???", а тя се усмихна и се отдалечи. Оттогава не се е опитвала да ме хапе. Имаше един период, в който се чувствах много зле, защото започна да хапе собствената си ръка, когато искаше да ме хапе мен - навежда се към мен, но се сеща, че няма да мине, и започва да се хапе сама. Тогава ми беше много криво, но, слава Богу, това отмина. Сега си изразява агресията като удря (най-често предмети) и не съм казала нищо, защото все отнякъде трянва да избие адреналина. А не може да го изрази вербално, защото още сме с 3-4 думички...
В един момент мислих, че като налита да ме хапе, няма да си оставя магаренцето в общуването с другите деца, но се оказа, че се лъжа - стои и търпи,като я бутат
Сложна работа, но малко по малко се справяме
Обясних й уж, но след няколко дни пак се опита. Не съм се опитвала да викам, за да разбере,че боли. Казах й "Слушай какво, и да хапеш, и да не хапеш, все тая, няма да стане на твоето, така че се откажи". След няколко дни пак опита, но я изгледах лошо и й казах "Я да видя ти кого ще хапеш???", а тя се усмихна и се отдалечи. Оттогава не се е опитвала да ме хапе. Имаше един период, в който се чувствах много зле, защото започна да хапе собствената си ръка, когато искаше да ме хапе мен - навежда се към мен, но се сеща, че няма да мине, и започва да се хапе сама. Тогава ми беше много криво, но, слава Богу, това отмина. Сега си изразява агресията като удря (най-често предмети) и не съм казала нищо, защото все отнякъде трянва да избие адреналина. А не може да го изрази вербално, защото още сме с 3-4 думички...В един момент мислих, че като налита да ме хапе, няма да си оставя магаренцето в общуването с другите деца, но се оказа, че се лъжа - стои и търпи,като я бутат
Сложна работа, но малко по малко се справяме Моята сладурана е само на годинка, а вече налага здраво. Никой не я е удрял, а само някой да се доближи до нея и пляска и дере през лицето. Какво да направя??? Знаете колко боли ако ви ударят през очите, а не е на шега, не се усмихва, а застава сериозно. Налага също ако нещо не стане по нейната воля. Пробвах с "не", със галене на нейния бой, със плач че ме боли, със пяскане по ръчичката - НИЩО!!! Ще отмине ли и как да спася децата около нея???
Моята е на 1г.9 м и от 2 месеца почна да се бие. Като види някое дете да я доближава (не нейте приятели, с които се вижда всеки ден), почва да ги блъска, и да ги дере, а ако й вземат играчките- ужасссссс. Обяснявам й че така не може, че ги боли и т.н. но не ставаше. Сега имам нова тактика, като видя някое дете да я доближава и виждам изражението на Алекс готова да напада, отивам и й казвам "Виж мамо колко хубаво момченце/момиченце, виж колко е сладко", и тя почва да ги гали, да им дава играчки, даже да играе с тях. Така е от 2 седмици, и съм много доволна. Вече даже не хвърля пясък. Опитай и ти, може да мине номера!