За родителските постъпки отдалечаващи децата едно от друго

  • 2 367
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 665
 Имам разни примери пред себе си, на близки и не толкова близки семейства с вече отраснали деца. Говоря за семейства, където децата са повече от едно. Вероятно и вие познавате такива....Идва момент, в който родителите се бият в гърдите че не са и не биха делили децата си по никакъв начин, но фактите говорят други неща. За едното има да кажем урудун имот, а другото седи с пръст в уста и ред такива други примери. Та поне според моите наблюдения, в подобни случаи се обтягат отношения не между прекараното обичано дете и родителите, а между самите деца.  Та въпроса ми е, не е ли някак по логично прецакания да се сърди на родителите си заради създалата се ситуация, а не на сестрите или братята си?


 Съвсем отделен факт е, че никой никому не е длъжен и че не е задължително да си стоиш и да чакаш нещо да ти капне от небето, разбирай родителите.
  Моето дете е малко още, ще имам и други здве. С подобни примери около себе си още кега се чуда кое и как ще поделя за да останат децата ми Нескарани заради материални подялби.

 Надявам се разбирате какво питам.

# 1
  • Мнения: 982
Имам наблюдения.
Но много по-лошо е, когато не става въпрос за материални блага само.
И да, за жалост, децата в такива семейства се настройват едно срещу друго.

# 2
  • Мнения: 4 665
Все си мисля, че няма как едни родител да е кьорав и да не си дава сметка прекрасно че за едното си дете дава повече. Каква е ролята на родителския цинизъм в такива случаи...да знаеш прекрасно какво правиш, но да се криеш зад думи за раздадена по равно обич?

Последна редакция: чт, 05 фев 2009, 15:13 от Kasidy

# 3
Прекрасно те разбирам. При нас не е толкова ясно изразено , защото нашите са помагали и на мен . Но с повече желание на брат ми. Но при съпруга ми баща му постоянно помага на сестра му , купува скъпи неща , каквото поискат, обаждат се и той веднага праща колкото искат. А ние никога не искаме мъжа ми е горд и иска да не се унижава да иска. Но отношенията м/у брат и сестра така се обтегнаха , защото даже в началото мъжа ми насърчаваше баща си да помага на тях, но последните няколко год. помоща се превърна направо в издържане , то ток, то да се смени мебел, да се купи електроуред. Това няма как да не дразни.Ние сме ходили сами при баща му и сме си тръгвали абсолютно празни при условие ,че имам приятелки , които като си отидат на село се натоварват със сума ти и неща. Но я вижте да отиде любимата дъщеричка , не могат да си носят торбите после. Не искам да ми дават , но ние също сме много затруднени , и всяка помощ ще е добре дошла. Баща му отива при тях ,дава им пари , плаща сметки и като мине през нашия град, даже детето не идва да види, и казва на мъжа ми ами няма пари за теб не останаха, и почва тя кака ти колко сметки има ток вода интернет, а мъжа ми му казва ами и ние ги плащаме тези неща. Отритнал ни е и това е.

# 4
  • Мнения: 1 054
Ами... нашите никога не са ни делили и винаги са парадирали с това, че гледат на всеки да има по равно. На брат ми помагаха много (той е 7 години по-голям от мен и разбираемо първи се изнесе да живее без нас, първи се ожени и си има детенце) - обзаведоха му етаж от къща, купиха много неща, когато се роди племенницата ми купуваха всичко и се стараеха нищо да не липсва на младото семейство. Кофти беше само това, че го правеха само родителите от едната страна (нашите, а не тези на снаха ми) може би и те са помагали с нещо материално, но аз поне не разбрах с какво точно. Възможностите на двете семейства мисля са горе-долу еднакви. Както и да е.. та.. когато дойде време  аз да заживея с приятеля ми отделно (апартамента е купен отдавна, но имаше нужда от основен ремонт) майка ми и баща ми явно обидени от това, че все само те правят нещо една вечер просто казаха "Ами ние не сме благотворително дружество... не можем само ние да даваме... оправяйте се!" Тогава аз не изпитах никакъв гняв към брат ми, не си помислих, че той е виновен, не бях сърдита на него, а на тях. Застанах с вдигната глава срещу тях и за първи път в живота си се осмелих да им отвърна като голям човек... казах им, че нямат право да се откажат по средата, че аз с нищо не съм виновна за случилото се с брат ми и, че и аз съм им точно толкова дете, колкото и той... Поплакахме си всички дружно и ми се извиниха... Сега и свекърва ми праща не малки суми пари и се радвам, че нашите не съжаляват, че решиха да помогнат и на мен и тоя път не се чувстват сами в помощта си към поредното младо семейство. Та мисълта ми беше, че се почувствах обидена на родителите си и тях обвинявах, а не брат ми... Чувствам много силна връзка с него и го обожавам... Наранявал ме е много пъти, но чувствата ми са си все същите и материалното от стара на нашите не е това, което ще ме накара да се скарам с него или нещо такова.

Прекрасна тема, Касиди, радвам се да те "видя" и на лентичката ти се радвам ужасно много!  Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 395
Имам нагледен пример.Знам за какво говорите.
Аз лично съм едно дете, но при майка ми положението е вече истерично.
Няма да изпадам в истории да четете, нещо по - различно от вашите или тези на близките Ви.
А дойде ли време за наследствени имоти, пари, земи - хората обезумяват.Забравят се родствени връзки, близки и т.н.
Ролята на родителя е до колкото може да уеднаквява тези придобивки, но защо така все единия е слаб и има нужда от повече, докато другия ще се справи.Типично и за нас,( като беден народ )е да очакваме от родителите си да ни оставят някакво наследство,че да си подобрим положението си

# 6
  • Мнения: 690
Все си мисля, че няма как едни родител да е кьорав и да не си дава сметка прекрасно че за едното си дете дава повече. Какво е ролята на родителския цинизъм в такива случаи...да знаеш прекрасно какво правиш, но да се криеш зад думи за раздадена по равно обич?
О, това е често срещано явление. Самия родител не може да гледа на себе си непредубедено.
Вината или съвестта тук ги изключвам, нямат място в такива взаимоотношения.
Не всички деца се отдалечават от братята или сестрите си. Лицето, което имам за пример и което е низвергнато от родителите си обича страшно много брат си.
Не веднъж сме говорили на тази тема и отговорът му е, че с времето е надрасъл тази несправедливост. Колкото до материалната страна, явно, не го вълнува. По-скоро го амбицира да постигне всичко сам.

# 7
  • Мнения: 4 665
с времето е надрасъл тази несправедливост
А с родителите си продължава ли да бъде близък? Вероятно е идеалния вариант човек да надрасне и преглътне, но да забрави съвсем...малко трудно.

# 8
  • Мнения: 1 367
Докато децата са малки и не става дума толкова за материални придобивки,а за внимание и обич от страна на родителите,е възможно онеправданото дете да обвинява другото /Защо на теб ти купиха еди какво си,а на мен не?Теб те обичат повече и по-малко ти се карат....и т.н/Но когато вече стане въпрос за възрастни хора,може би всеки трябва да си прецени на какво се дължи различното отношение на родителите.Всичко опира до човека.Ако например по-обгрижваното дете /вече пораснало /по някакъв начин манипулира родителите и те се поддадат,тогава другото има пълно право да се сърди и на брата или сестра си,освен на мама и татко.Но ако няма нищо такова и разделението е по вина на родителите,не виждам защо трябва да има кавги между децата.Честно би било облагодетелстваният да настоява другото дете да получи същите придобивки.Много отвлечено се изразих,но според мен нещата принципно стоят така.

# 9
  • Мнения: 690
А с родителите си продължава и да бъде близък? Вероятно е идеалния вариант човек да надрасне и преглътне, но да забрави съвсем...малко трудно.
Е, близък  едва ли може да е, защото е на 32год и си има семейство, но ги уважава достатъчно.
 Интересното е, че винаги ще им помогне, никога не би ги оставил, но според мен това е от етична гледна точка. Тук не говоря за обич, по скоро за безразличие от негова страна.

# 10
  • Мнения: 2 211
Все си мисля, че няма как едни родител да е кьорав и да не си дава сметка прекрасно че за едното си дете дава повече. Каква е ролята на родителския цинизъм в такива случаи...да знаеш прекрасно какво правиш, но да се криеш зад думи за раздадена по равно обич?

Родителите обикновено обясняват такъв тип поведение, с това, че помагат на детето което не е толкова оправно, умно и талантливо, че да е способно само да се издържа и да си купи жилище. Да му мислят оправните и кадърните!

# 11
  • София
  • Мнения: 53
А може би помагат на този, който има нужда в момента. Аз имам по-голям брат, който по време на следването си живееше в къщи, аз пък следвах в друг град. Познайте на кого са давали повече пари? Като говорим за имоти обаче, всичко е разделено на половина между двамата.
П.С. Много сме близки, и никога не сме спорили за пари, или на кого дават повече.

# 12
  • Мнения: 982
Много неща могат да накарат едно дете да се чувства по-малко обичано!
И това не са само имоти и пари.
Защо само в тая насока са ви примерите?

# 13
  • Мнения: 4 665
Защо само в тая насока са ви примерите?
Пешке, в темата споменах като пример семейства с вече големи деца...да не кажа направо поели собствения си път. Тогава материалното се намесва, колкото и тривиално да звучи. И от примерите е видно, някои вече големи деца се задоволяват само с обич, а други с обич в комбинация с допълнителни родителски екстри.

  Ако темата беше за емоционална подялба на деца в ранна възраст щеше да е повече от тъжна...

# 14
  • Мнения: 817
Каси, понякога чисто материално нещата са наред, но има една по друга подялба. Може би е рядко срещано и на нас, като на вече големи и самостаоятелни хора, поели своя си път, не би трябвало да ни прави впчетление, но има хора, на които им се случва и им е кофти, и им е мъчно, и ги боли.
Аз познавам такъв човек. Чисто материално всичко е 50:50, но останалото, останалото винаги тежи на семейсните сбирки. Личи си и тежи някъде из въздуха.

Обърка но е, но не е мое лично, че да го споделя.

Общи условия

Активация на акаунт