Защо се разделихте със съпрузите си?

  • 6 909
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 597
момичета,искам да ви попитам защо се разделихте със съпрузите си,каква беше причината???искам да събера малко мнения и ще ви разкрия и моята история,та да се посмеете малко,защото като нашия случай незнам дали има втори.

# 1
  • Мнения: 2 863
Може би трябва да си разшириш малко въпроса, понеже не всички са били омъжени:))
Разделих се със съпруга ми защото започна да се държи студено и имаше други жени, но най вече защото вече не искаше мен:(( Вторият път не съм живяла дори с бащата на дъщеря ми, не знам дали сме разделени окончателно, но май на такова прилича.... основната реплика е" ами не съм готов...." или  "на вас ще ви е по-добре без мен!!"та сега нито се виждаме нито се чуваме- той не ни търси и аз спрях да упорствам, щото насила хубост не става.  Рева си на порции в зависимост от това как съм започнала деня Praynig и се надявам да дойде време, в което всичко това  да спре да ме разлюлява и  да ми пречи да бъда спокойна и самоуверена майка, каквато знам, че мога да бъда.

# 2
  • Мнения: 597
е добре тогава
аз ще се престраша и ще ви разкажа моята история,пък вие дано се включите все пак...
омъжих се си на 28.07.2001 година за най-милия,най-нежният и най-любящият мъж,когото съм познавала някога...
първите две години всичко беше наред,като изключим че майка му никога не ме прие,а за съжаление трябваше да живеем заедно.тя още преди сватбата беше казала на майка ми,че аз като по-млада задължително ще го оставя някой ден.започна да прави невероятни фасони,че аз си нося от чеиза и веднъж я чух как говори със сестра си по телефона-тая иска да ми изхвърли вещите,накрая сигурно и мен ще изхвърли...стана ми много криво,но се направих,че нищо не съм чула.след време,тактично казах на съпруга ми да я успокои,че нямам намерения да я изхвърлям...но от тогава започна нашата война.вечната война снаха-свекърва.за мое щастие съпругът ми се разбираше прекрасно с моите родители и затова често ходехме при тях-там намирах успокоение-глезеха ни и двамата,даже него павечко.
за огромно мое съжаление нямаме самостоятелно жилище и така след първия скандал,който свекито направи,по повод на нещо нейно преместено от мен и казвайки ми,че това не е моя къща,аз си събрах нещата и си тръгнах.съпругът ми ревейки тръгна с мен и така отидохме да живеем при нашите,там забременях и износих бременността си.през цялото това време,той нямаше много желание да се вижда с майка си,но аз и моята майка,от човешка гледна точка,че тя е сама-вдовица,има нужда от него...го подтиквахме да поддържа връзка с нея.тая смрад го беше заплашила дори че ще иде в старчески дом,манипулаторка...и нали го е осиновила и го тъпче цял живот.
след като влади-младши се роди се върнахме там,защото това беше бащиния му дамо,по-широк,ремонтиран по наш вкус...докато един ден,точно преди погачата,значи влади беше на 1 месец,стана най-големия скандал,в който аз и до ден днешен останах като гръмната.всичко стана по повод на това кой трябва и кой не да се кани на погачата.свекито много държи на сестра си,племенницата й и нейните деца.все ги съжалява че са останали без баща и все ги спонсорира.тя няма нито една приятелка и с никой друг не поддържа връзка освен с тях.и така се скарахме жестоко,защото тя на своя глава беше решила точно кой ще дойде.майка ми и баща ми дойдоха вечерта и всички се скараха жестоко,аз не издържах и си грабнах бебето и си тръгнах.най-шокирана останах от това,че съпруга ми за първи път застана срещу мен и срещу родителите ми,каза вие ми се бъркате в семейството,окопирали сте ми къщата-а майка ми идваше да ми помага,защото бях със секцио и тя беше без работа...тогава както казват хората,погачата се пукна...и така до ден днешен,вече две години-ние сме се събирали 3 пъти,в които аз съм си тръгвала и аз съм настоявала да се съберем.но точно преди един месец,след поредния скандал със свеки,съпругът ми се обърна и за първи път ми каза,че най-добре за всички е да си тръгна...
момичета,вярвайте ми,не мога да проумея как се промени този човек и какво е това надмощие на майка му...
дали не му е направила нещо???
не мога да си обясна,както всичко вървеше добре,правехме планове и резервация за море,планове за кръщене...и изведнъж...
за друга жена-отрича,а дори и да е така,никога не съм усетила по нищо.винаги двамата сме имали прекрасни взаимоотношения,докато не се появи мама на хоризонта...
е,това е моята история,съжалявам че толкова дълго стана...

# 3
  • Мнения: 597
незнам дали има друг случай като моя-да се разделиш със съпруга си заради майка му

# 4
  • София
  • Мнения: 39 717
В някои от случаите една от причините е тази.

В този форум пишя като дете на самотен родител. Аз малко помня (аз бях за 7, а брат ми е по-малък от мен с 1.4г).

Баба ми и дядо ми не са я одобрявали, вечните скандали снаха-свекърва, снаха-свекър и т.н. Баща ми я е биел, постоянно се поспречкваха ... докато дойде онази нощ, през която мама беше буквално изхвърлена. А ние с Иво, завити до носовете под одеялото, сгушени на едно легло ... си ревем.
Мама беше обвинена в изневери. Но за това не вярвам, мама понякога е такава "патка", влюбва се и си загубва главата. Но за баща си съм 100% сигурна, че е търсил утеха навън от сем. огнище.
И т.н. и т.н.

Така, че и заради свекърва можеш да се разделиш със съпруга си.

# 5
  • Мнения: 6 472
Мойта история е много банална. Омъжихме се на 25.04.98 година след 4.5 годишна връзка. Аз точно бях навършила 21, а той 27. През ноември се роди Виолинка - моето малко - голямо слънчице. Работата на мъжа ми беше доста натоварена и свързана с много командировки. Отсъстваше непрекъснато от вкъщи. Парите не ни стигаха за нищо и се наложи аз да почна работа, когато детето беше на 6 месеца. Учех, работех и гледах детенце без негова помощ - той беше винаги изморен и винаги на работа Cry В един момент той престана да говори, не се прибираше до към 3-4 през нощта без да ме предупреждава. Нямам нищо напротив да излиза където и да било сам, стига да ми каже, че ще закъснее, или поне да не си изключва телефона. Аз изпадах в паника и с детето на ръце почвах да звъня и обикалям по болниците. Този кошмар продължи 6 месеца и накря финишира с факта, че едни дебеловрати батковци с пищови на кръста дойдоха да го търсят в нас #Crazy Добре че не бях сама! Тогава вече се наложи да си признае какво е правил - искал да почва бизнес (честно казано вече не вярвам) и бил взел заеми от къде ли не. Прецакали го и сега не можел да върне парите. Аз изтеглих кредит от банка, смених си работата и почнах да изплащам заема (говорим за 10 000лв). Мислех, че това е края на годистите, но не беше. Той изглежда се е почувствал кофти, че се наложи аз да оправям положението. Аз не го разбирах, защото ми беше писнало от учене, работа, дете, сметки, лъжи и мълчание Sad Не стига че го нямаше по цяла седмица, ми когато си дойдеше си качваше краката на масата пред телевизора и нито с мен си говори, нито с детето. То поне пари да носеше, а то всичко си лежеше на мен - неговите отиваха за погасяване на част от дълговете Sad
И така се очуждихме.
После пак почна прекалено често да зачезва и да се държи странно. Една вечер разбрах, че си има любовница. Казах му че знам, но нищо повече. Мислех, че ще му мине. Уви точно на Бъдни вечер ми заяви, че любовницата му е бременна от него, че той вече одавна не ме обича и че сега не знае какво да прави. Рев, сълзи сополи и т.н. Любовницата му направи спонтанен аборт и след доста разговори и кошмари се разбрахме, че заради детето ще опитаме пак. Нищо не се получи и един прекрасен ден, той буквално ни изхвърли. Бяхме заминали с Ина на почивка и като се върнахме се оказа, че е сменил бравите Close Останахме на улицата и се почна голям купон - аз заплаших, че ще го съдя и ще му взема апартамента, междувременно обикалях банките за поредния креди - ваче  за собствено жилище. Накрая бившия клекна и освен, че ми отвори апартамента ми съдейства да изтегля кредита Grinning
С това моите кошмари приключиха Mr. Green Сега съм щастливо женена и чакам второ детенце. Малко нанагорно ни идват изплащането на двата апартамента (мъж ми си беше купил негов, точно преди да се запознаем), но за сега се справяме и съм щастлива Grinning

# 6
  • Мнения: 597
да,знам че може би не съм единствената участвала в такава война,но със съпруга ми никога не сме имали личен конфликт,от това най-много ме боли.той не пие,отговорен е към семейството си,работи много и изкарва добре.никога не си е позволил дори да ми повиши тон,да ме обиди или пък да ме удари.дори изневери не е имало помежду ни,или е бил толкова етичен,че никога не съм усетила...
просто незнам какво му стана

# 7
  • Мнения: 1 366
Преди всичко искам да ти честитя рожденият ден на Владко!!!   ura Да ти е жив и здрав.

По темата - сама вероятно се досещаш, че причината далеч не е в майката на съпруга ти, а във вашите отношения. Никой не може да го накара да направи нещо, което той НЕ иска. Той все пак е достатъчно голям, нали??? А имам и друго впечатление - това, че след скандал си събираш багажа и си тръгваш в моите очи е меко казано липса на зрялост.

Няма да добавям моята история със съпруга ми, защото тя не е актуална, но ще ти кажа, че след развода си имах едногодишна връзка с момче, което беше 7 години по-малък от мен. Живяхме 8 месеца заедно, но майка му дори не знае как изглеждам. Аз бях за нея абсолютно неприемлива, поради факта, че съм по-голяма от сина й и имам дете. Така или иначе той се раздели с мен и до скоро ми се обаждаше по телефона. По никакъв начин не мога да обвинявам майка му за случилото се, защото съм убедена, че ако той държеше на връзката - тя щеше да просъществува...

# 8
  • Мнения: 597
може и да си права,но...човек се учи от грешките си.признавам,че не решавах проблема си като си тръгвах,но това го разсъждавам сега...
и затова се върнах последния път,защото исках да е завинаги,а не да се разделяме и никога нямаше да си тръгна ако той не ми беше показал вратата.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 6 885
може и да си права,но...човек се учи от грешките си.признавам,че не решавах проблема си като си тръгвах,но това го разсъждавам сега...
и затова се върнах последния път,защото исках да е завинаги,а не да се разделяме и никога нямаше да си тръгна ако той не ми беше показал вратата.
Ани, мисля, че твърде много пъти си блъфирала с раздялата и това ти е изиграло лош номер. "Подготвила" си мъжа си за нея, а и бягството не е решение на семейните проблеми. Дано този път той да е блъфирал и да се съберете! АКо искаш да сте заедно, покажи му, че държиш на семейството си, а не , че всеки миг можеш да си вдигнеш чукалата и да зарежеш!
ПИша ти го, защото в съседната тема видях, че искаш да се съберете.

Последна редакция: пн, 01 авг 2005, 16:25 от Karen

# 10
  • Мнения: 1 343
О въобще не съм съгласна че родителите немогат да се винят.
Все пак тя го е отгледала и знае как да го манипулира даже да изкара така нещата че все едно на него му е дошла идеята.
Аз не съм омъжена но за 7 години толкова пъти сме се делили че вече багажа си го стягам за час и половина  Wink А един път баща му който бог да ми прости но е най - големия виновник за нашите отношения / не само зарадиу съветите но и заради възпитанието/ му беше казал Само ако още един път отидеш да я прибираш ...!
Мъжа ми се отказа от брак пак заради него. И двамата сме деца на разведени родители ... преди да забременея се говореше за сватба детето е планирано но след третия месец ми заявиха че няма смисъл. Бих го приела ако знаех отначало и ако не беше манипулирано решение.
Аз много държа на здраво семейство и много рядко се отказвам лесно от нещо ... Но мъжа ми е много наплашен да не се случи както при тяхните и подсъзнателно повтаря техни грешки, а скъпия му баща не минава ден през който ако се видят той да не му покаже някой пример за разведени ... било то ако минат по улицата край къща на някой познат който е разведен или ако кажат нещо по телевизора за скандал м/у съпрузи. Ей вярвайте ми скъсява ми живота ама аз съм упорито магаре и съм се заклела че ще покажа истинското му лице на сина му. Слава богу сега ставаме родители и мисля че по ясно ще вижда грешките и използването когато той самия почне да трепери над собствения си син.
Стискайте ми палци.

# 11
  • Мнения: 5 593
Съчувствам ти, но и аз мисля, че вината е повече у съпруга ти. Ние живеехме с родителите на баща ми и бях достатъчно голяма, когато станах свидетел на скандал, в който баба и дядо директно заявиха на майка ми да се маха. Но баща ми каза, че се маха с нас и така направиха. Създадоха собствен апартамент, беше им много трудно, но се справиха. Най-важното е, че останаха заедно. Така че проблема не е толкова в свеки, колкото в съпруга ти.
Моят съвет е да разговаряш с него и да му обясниш, че за добро и лошо вие сте семейство и че трябва да опитате пак. Най-добре опитате да се отделите, ако ви е възможно. Стискам палци за благополучно развитие на нещата.  Praynig

# 12
  • София
  • Мнения: 77
Знаеш ли... мисля, че вината е и в двама ви - на мъжът ти, който така му е по-удобно и се опитва да запази статута без да се съобразява с теб, но и на теб - защото вече си му показвала, че колкото лесно си тръгваш, толкова лесно се връщаш. А има и нещо друго - може просто и на него да му е писнало това лашкане. Дори, извини ме, смятам че твоята вина е по-голяма.
Бягството от една връзка без наистина да си готов за това по-скоро би предизвикало обратната реакция - в даден момент на отсрещния просто ще му писне и има вероятност сам да те изгони (имам такива примери с приятели).
Човек трябва да си тръгне само и единствено, когато е изпробвал всичко възможно за да запази отношенията, вече не вижда друг изход от ситуацията, нещата са стигнали далеч и няма връщане, и най-вече - да е ГОТОВ да си понесе последствията от решението.
Това е нещо от типа на насочването на пистолет - ако не си готов да стреляш и да убиеш - по-добре не вади пистолета.

Но, разбира се, ако пък мъжа ти беше на място, след като знае какви са отношенията ви с майка му, мисля че не би трябвало да позволи да се стигне до това положение.

Желая ти успех и много, много разум - прецени кое е най-важното за теб и как да го постигнеш.  Hug

# 13
  • Мнения: 597
благодаря на всички за написаните отговори.
осъзнавам,че и аз съм допускала множество грешки,но няма връщане назад.
явно ще се наложи все някак да свикна с мисълта,че вече нямам съпруг и да се опитам да не го обичам толкова.
само,че ще ми е доста трудно,защото се виждаме много често покрай детето-решихме,че трябва да имаме нормални взаимоотношения и бъдем приятели заради детето.
но всички тези срещи....мисълта,че той е до мен,а всъщност не мога да го имам,дори не мога да го докосна....ауууууууу ужасно е.
а той пък изведнъж реши,че ще взима детето от ясла,преди не е изявявал желание?дори сутринта дойде рано,рано да го представя на учителките...иска да бъде повече време с малкия и аз знам,че не мога да му отнема това право...но защо изведнъж стана толкова заинтересован???или се опитва да ме дразни???защото знае,че срещите му с детето са свързани и със срещи с мен???
обажда се да ме информира-заминавам командировка,после-прибирам се от командировка???защо го прави?какво цели???

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 6 885
Обича ви и иска да е близо до вас. Ако не го интересуваш няма да ти казва къде ходи. Сигурно се чуди как да признае , че е сбъркал. Детски работи, седнете и се изяснете кой какво иска, ама за мен се обичате и ще се съберете.  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт