Публикувана: 2 фев. 2009, 21:50 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2009, 09:56 ч.

когато....

3 057
36
1

Гост

2 фев. 2009, 21:50 ч.

Когато всичко тръгне надолу......
Когато си на половината от половината на едни 100 години.....
Когато за един месец преживееш загубата на родител, и след това всичко тръгва надолу....всичките ми близки са с някакъв здравословен проблем сега.....и най- много се притеснявам за майка си....Струва ми се че измъкване няма....
Особено след като ми казват че...:" едно зло никога не идва само"...
Как да се справя????? Не издържам. Имам чувстото че лошото ни повлича.....Има ли измъкване...

# 1 2 фев. 2009, 21:52 ч.

Мнения: 25 550

Има. Ако искаш, обаче.

# 2 2 фев. 2009, 22:01 ч.

Linz
Мнения: 11 619

След дъжд винаги изгрява слънце.

# 3 2 фев. 2009, 22:03 ч.

София
Мнения: 2 840

Ако това е тема за магии, просто нека бъде уточнено, за да не си занимавам съзнанието!

Ако е сериозен вик за помощ, всички ще кажат, че има измъкване.

Лично аз съм на мнение, че когато стане особено мрачно в живота ни, най-добре е да затворим очи и да помълчим сами в тъмното. Сред чудовищата си. И да се помирим с тях.

В такива мигове, други препоръчват занимания, отвличане на вниманието, намиране на хоби, надяване на усмивка и много срещи с хора. Не и аз. Аз лягам и си ближа раните. Сама. Докато намеря сили да стана и да понеса раните си без грим. Тогава отварям очи и виждам, че въпреки всичко, въпреки мен, е красиво.

# 4 2 фев. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 589

Така е-едно зло никога не идва само. Но има и "Всяко зло -за добро".
Загубила съм родител едва на 18 години.На 32 загубих едновременно съпруг, дом и работа. Хващаш се за косата здраво и дърпаш...докато се издърпаш като барон Мюнхаузен.

# 5 2 фев. 2009, 22:06 ч.

Мнения: 2 196

Цитат на: КЛОНКА в пн, 02 фев 2009, 22:03

Лично аз съм на мнение, че когато стане особено мрачно в живота ни, най-добре е да затворим очи и да помълчим сами в тъмното. Сред чудовищата си. И да се помирим с тях.

Това е и моето ''лекарство''.
Лошото, колкото и да е лошо, винаги свършва.

# 6 2 фев. 2009, 22:12 ч.

Ако се отдам на страховете си, ще потъна още повече....
Наистина незнам какво да правя, и напрежението което чувствам просто ме кара да...гръмна...да се пръсна......и всички не спират да повтарят че ще си докарм "нещо". Е неможе да не ми пука затова че загубих баща си толкова рано....че майка ми е наръзник за болести и в момента ме притеснява здравето и много, че детенцето ми неможе да тръгне на градина постоянно от някакви болести....притеснявам се за себе си, за съпруга си...за всичко....Всяко кихане ме плаши....всяка подутина ме изнервя и паниъосва....чувствам се безпомощтна, сякаш живота ми се изплъзва по някакъв начин и в някаква степен и аз немога да променя нищо.

П.П. Написах подробна тема в здравния, което и причина да пусна тази тук......, казва се " помагайте със съвети.." Ако някой желае, нека прочете за да знаете какво точно ме притеснява....

# 7 2 фев. 2009, 22:15 ч.

София
Мнения: 2 840

Консултирай се със специалист, който ще ти предпише терапия и съответните медикаменти.

На 20 и аз бях хипохондричка, впрочем Mr. Green

Оправих се без лекарства, обаче. И без бой.

# 8 2 фев. 2009, 22:20 ч.

Linz
Мнения: 11 619

проба, баща ти да не е починал от рак? Ако е така страховете ти са разбирами, но не и основателни.

# 9 2 фев. 2009, 22:24 ч.

Мнения: 473

Аз също съм изгубила баща си, когато съм била на 2. Даже не си го спомням. Скоро откриха на брат ми същата диагноза, той е на 33, най-добрия човек на света, с дете на 4. Има измъкване, не трябва да се страхуваме и да мрънкаме, а трябва да се стегнем и да направим най-доброто, на което сме способни.