- Публикувана: 1 фев. 2009, 23:24 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2009, 10:36 ч.
Бихте ли дарили яйцеклетка/и? Социално-психологически аспекти
Провокрана от темата за спермата и въпреки, че там гласувах без да пиша, се замислих за друго - дали бихме дарили яйцеклетки на хора, които нямат свои?
Имаше невремето такава тема, там пишеше, че за да дариш трябва задължително да си раждала вече и се минава през тежките процедури на стимулирането, за да се отдели необходимият за изваждане брой.
Но мен ме интересуват по-скоро психологичестките, социалните и моралните аспекти. Така че ако предположим, че няма да ни коства месеци хормонални терапии, а 5 минути при гинеколога? Кой би дарил и защо и кой не?
Опитвам се да мисля единствено от своята гледна точка , защото от чуждите не бих могла да го направя успешно. На тоз етап нямам деца - на мен ми се струва, че не е дошъл подходящият момент. Но имам познати и близки с репродуктивни проблеми и зная колко им е тежко. Моят личен морал не би ми попречил да дам от себе си, за да не страдат те. Мисля си, че детето прилича на този, които го отгледа, който го възпита и му отдели цялото си време и любов. Генетичният материал безспорно е важен, но ако трябва да съм честна, не ми се струва водещ. Така че аз бих дарила, дори и на близки хора и после бих гледала на детето като любяща леля, предполагам. Усещам обаче как има предпоставки за лоши ситуации - ревност от страна на майката към генетичния носител, или опит от негова страна да влияе на отглеждането
От друга страна в тази наа абсурдна страна, където дори на осиновяването се гледа с лощо око представям си на какъв ужасен натиск би било подложено семейството от страна на роднини и познати...
Въпросът наистина ми е интересен. Сега за сега спирам да пиша, за да не се получава ферман
Имаше невремето такава тема, там пишеше, че за да дариш трябва задължително да си раждала вече и се минава през тежките процедури на стимулирането, за да се отдели необходимият за изваждане брой.
Но мен ме интересуват по-скоро психологичестките, социалните и моралните аспекти. Така че ако предположим, че няма да ни коства месеци хормонални терапии, а 5 минути при гинеколога? Кой би дарил и защо и кой не?
Опитвам се да мисля единствено от своята гледна точка , защото от чуждите не бих могла да го направя успешно. На тоз етап нямам деца - на мен ми се струва, че не е дошъл подходящият момент. Но имам познати и близки с репродуктивни проблеми и зная колко им е тежко. Моят личен морал не би ми попречил да дам от себе си, за да не страдат те. Мисля си, че детето прилича на този, които го отгледа, който го възпита и му отдели цялото си време и любов. Генетичният материал безспорно е важен, но ако трябва да съм честна, не ми се струва водещ. Така че аз бих дарила, дори и на близки хора и после бих гледала на детето като любяща леля, предполагам. Усещам обаче как има предпоставки за лоши ситуации - ревност от страна на майката към генетичния носител, или опит от негова страна да влияе на отглеждането
От друга страна в тази наа абсурдна страна, където дори на осиновяването се гледа с лощо око представям си на какъв ужасен натиск би било подложено семейството от страна на роднини и познати... Въпросът наистина ми е интересен. Сега за сега спирам да пиша, за да не се получава ферман
Не. Не бих понесла идеята да знам, че някъде има мое дете, а аз не го познавам. При жените е доста по-деликатно. Много мъже могат да имат такива и без да са дарявали сперма 
Извинете ме за черния хумор, ама си е живата истина. Сигурно и затова е трудно да се намерят жени донори.
Извинете ме за черния хумор, ама си е живата истина. Сигурно и затова е трудно да се намерят жени донори. 
И аз не бих. Разбирам хората с репродуктивни проблеми, но мисля че подобно нещо крие много рискове. Единият е вероятността брат и сестра да се влюбят без да знаят какво са. Не одобрявам и донорството на сперма поради същата причина. Въобще генетичният материал не трябва да бъде подаряван или продаван. Иначе бих износила чуждо дете, т. е. в моята матка да имплантират чужд зародиш в случай , че жената няма възможност да го износи 
Е трябва да ми е близка, разбира се.
Е трябва да ми е близка, разбира се.
ами дарих, за сведение нямам проблеми, нито здравословни нито психологически, знам какво щастие е да прегърнеш детето си, след като имам нещо, което вече не ми трябва и ще го изхвърля, защо да не го дам на някой и да помогна, за мен това би била най-голямата помощ която мога да дам
galana_s не мисля че би могла да износиш дете на друга жена, връзката между майката и плода е много силна, съмнявам се че ще можеш да родиш дете и да го оставиш
сурогатното майчинство все още е незаконно тук
galana_s не мисля че би могла да износиш дете на друга жена, връзката между майката и плода е много силна, съмнявам се че ще можеш да родиш дете и да го оставиш
сурогатното майчинство все още е незаконно тук
Да бих.Самата аз съм се сблъсквала с репродуктивни проблеми и може би затова, незнам.Правих инвитро,но не отговарях на условията за дарител(нямах живородено дете),иначе бих го направила.
А защо го има това условие?
Интерсно ми е и затова питам.Иначе по темата.. нямам идея дали бих дарила. Може би ако имах сестра.. или за братята ми.. но не съм сигурна, че в реална ситуация така ще реагирам
има едно такова предаване по телевизията-шик мама.в една от сериите темата беше именно за жени,дарителки на яйцеклетки-как се става донор,продцедури за стимулация и тн и тн.
безспорно, за хората,които имат репродуктивни проблеми това е един огромен и може би единствен шанс да имат дете.затова подкрепям идеята за донорството и уважавам жените,дарили яйцеклетки и респективно дарили щастие на някое семейство.
лично аз мисля,че не бих дарила,обаче.някак си не ми идва отвътре такава мотивация.трудно би ми било да има някъде мое детенце,което дори не познавам.дори и за близки приятели не бих се съгласила-трудно е за обяснение,но мисля,че не би ми било комфортно..
безспорно, за хората,които имат репродуктивни проблеми това е един огромен и може би единствен шанс да имат дете.затова подкрепям идеята за донорството и уважавам жените,дарили яйцеклетки и респективно дарили щастие на някое семейство.
лично аз мисля,че не бих дарила,обаче.някак си не ми идва отвътре такава мотивация.трудно би ми било да има някъде мое детенце,което дори не познавам.дори и за близки приятели не бих се съгласила-трудно е за обяснение,но мисля,че не би ми било комфортно..
Не, не бих. И не се чувствам лоша заради това си решение. Въпрос на личен избор е.
Споделям
Така и гласувах. 