Една от вас, но анонимна.
Та за какво иде реч. Запознах се с един невероятен човек, но проблема е че е малко черен иначе си е нормален българин, дори не знае цигански. Вероятно баща му е такъв, но родителите му са разделени отдавна и той не поддържа отношения с него, майка му си е нормална "бяла" жена при това много добър човек. Той си има престижна работа със сравнително висок пост, живее в нормален апартамент с всички удобства, не празнува Нова Година на банго Василии
, дори не слуша чалга.... има страхотни разбирания за живота, които напълно се припокриват с моите, добър и грижовен човек е, винаги е готов да помогне в беда, нежен е и помага в домакинството 
. Първо дълго време бяхме добри приятели, но неусетно се влюбихме... обаче приятелите ми като че ли го гледат малко странно особено напоследък откакто имаме някакви по-близки отношения. Неговите приятели са абсолютно "бели" хора, със семейства, някои без и доста добре ме приеха, радват ни се. Но не знам защо понякога като излизаме усещам пренебрежително отношение на хората с които се сблъскваме един вид или тая е луда, че се е хванала с него или тоя пък как се е добрал до тая жена..... Та моите приятели ме питат дали съм сигурна, че искам до себе си човек от малцинството, въпреки че 100 пъти им обясних, че той всъщност не е такъв, но те съдят по външния вид. Въпреки че общуват с него и много добре знаят, че не е от "катун".
Толкова ли е ужасно приятелят ти да прилича на циганин и защо хората съдят само по външния вид.
Ако случайно нещата помежду ни станат наистина сериозни цял живот ли ще трябва да се боря и да отстоявам любовта си пред всички.... а пък ако има и деца, какво ли ще стане тогава....
Та за какво иде реч. Запознах се с един невероятен човек, но проблема е че е малко черен иначе си е нормален българин, дори не знае цигански. Вероятно баща му е такъв, но родителите му са разделени отдавна и той не поддържа отношения с него, майка му си е нормална "бяла" жена при това много добър човек. Той си има престижна работа със сравнително висок пост, живее в нормален апартамент с всички удобства, не празнува Нова Година на банго Василии
, дори не слуша чалга.... има страхотни разбирания за живота, които напълно се припокриват с моите, добър и грижовен човек е, винаги е готов да помогне в беда, нежен е и помага в домакинството . Първо дълго време бяхме добри приятели, но неусетно се влюбихме... обаче приятелите ми като че ли го гледат малко странно особено напоследък откакто имаме някакви по-близки отношения. Неговите приятели са абсолютно "бели" хора, със семейства, някои без и доста добре ме приеха, радват ни се. Но не знам защо понякога като излизаме усещам пренебрежително отношение на хората с които се сблъскваме един вид или тая е луда, че се е хванала с него или тоя пък как се е добрал до тая жена..... Та моите приятели ме питат дали съм сигурна, че искам до себе си човек от малцинството, въпреки че 100 пъти им обясних, че той всъщност не е такъв, но те съдят по външния вид. Въпреки че общуват с него и много добре знаят, че не е от "катун".Толкова ли е ужасно приятелят ти да прилича на циганин и защо хората съдят само по външния вид.
Ако случайно нещата помежду ни станат наистина сериозни цял живот ли ще трябва да се боря и да отстоявам любовта си пред всички.... а пък ако има и деца, какво ли ще стане тогава....
