Съвет: развод; второ дете

Засега ще кажа само,че желанието ти ми се струва странно...

Може би е странно... но животът е един и човек трябва да направи избора си...
Кое е най-необяснимото според теб?

Вероятно ще се объркат много неща. В момента не мога да видя всичко, затова помолих за съвет

На мен също ми е странно. Развода-добре, щом мислиш че това е изхода, но за второ дете.......Може да срещнеш мъжа който ще те направи щастлива и да си родиш второ дете когато Господ е рекъл.

Възможно е, но може би ще отнеме много време, а възрастта ми не ми дава много шансове.

Марти_бебе, предполагам, че имаш предвид инсеминация с генетичен материал, различен от този на съпруга ти. Предполагам не визираш онова класическо ин витро, при което има тежка предварителна подготовка? Разбирам желанието ти за второ дете, но прецени всички плюсове и минуси от историята. Дали второто дете е самоцел, понеже трябва задължително да не си с една дете? Как точно ще обясниш на второто дете защо точно няма баща и как така е станало...и ред такива въпроси, за които сега не мислиш, но после живота ти поднася. Успех и късмет каквото и да решиш.

Благодаря за отговора
Точно тези въпроси искам да обмисля.
Не знам какви точно ситуации ще трябва да решавам в бъдеще.
Да, нямам предвид инвитро, освен ако не се налага по мед. причини

marti bebe,не прави грешка поговори с мъжати може да се съгласи на второ дете

Говорили сме много... въпрос на характер, лично пространство, приоритети... Насила хубост не става...

marti_bebe, аз пък те разбирам.

самотна майка съм. във всеки смисъл на думата - няма да влизам в подробности.
на 34 съм. тази година 35.
родила съм на 30.
не вярвам, в щастливите приказки и финали - те си остават на големия екран и в детската литература.
не искам синът ми да е сам. да си няма брат или сестра.
не защото ще израстне "егоист", а защото съм родила в напреднала възраст (при все, 4е сега възрастта се измества по-нагоре при първи раждания), и някак ми се иска докато расте да има адекватен възрастово и мисловно роднина.
моя доктор Вальо, дето ме изражда (проведе ми секциото), за мое най-голямо съжаление по4ина миналата година, а той беше - смея да твърдя - най-добрия лекар инвитро, и про4ие инсеминации. по4ти бях се навила, да имам още едно дете, този път от "светия дух", а при друг не бих отишла.
за сега ми е отпаднало като вариант, но те разбирам.
* даже баба ми, която е на 74 години, ме пита дали съм склонна на изкуствено осеменяване, но да имам поне още едно дете.
баба ми!
така, 4е това е не странен въпрос.
поне за мен.

проблема при теб оба4е не е, това 4е искаш второ дете, а съпругът ти не иска.
липсата на равностоен партньор и незасоволителен семеен климат за теб е проблема.
като компромисираш - пак ще имаш две деца - детето и съпругът.
като изрежеш проблема - ще имаш друг проблем - 24 от 24 - ти, ти, ти и само ти.
ако те тревожи възрастта - това не бива да е тревога - вкоп4ваш се в нещо относително.
имаш време.
само си отговори на въпроса, защо и какво то4но искаш. ама 4естно, без да се криеш, зад 4ужди откази и решения.
защото за мен - не искаш второ дете толкова непреодолимо - ако си искала до сега да си го имала ве4е, или да е на път, а искаш съпругът ти да е по-друг. или по-предишен или такъв какъвто не е бил.
* да ти кажа и двете са невъзможни.
** като им мине влюбването от което ги познаваме и си стават отново кавито са си, такива каквито не ги познаваме.
и тогава запо4ват драмите.
не за тях. за нас. те са си ок.
природа. не можеш да вървиш срещу нея, и колкото по рано ти стане ясно - толкова по-добре. на мен ми се изясни в последствие и следвалително. ако съм знаела, да не съм губила толкова време и сега дете ми да е пълволак, вместо "градинар4е".
така, 4е попремисли си нещата.
идеална връзка няма, има хора, които правят компромиси, и такива които не правят.
обикновено компромисира единия.
дойде ли му холан от компромиси - няма връзка, ве4е.
успех ти желая.

milk, благодаря за отговора. Много неща от него съвпадат с моята ситуация.
Да, права си, че проблемът е отношенията ни с мъжа ми. Да се разведа са ме карали много неща, но винаги ме е спирало това, че детето има нужда от собствения си баща. Ако, обаче, трябва да преценя кое ще е по-важно за него - брат/сестра или баща до него... Трудно мога да видя кое би било по-ценно за него, а и той е много малък, за да ми подскаже. Не искам да израстне затворен иднивидуалист като баща си, а нашата възраст с мъжа ми (39-40) ще оставя все по-голяма разликата в мисленето, разбирането... Ясно е, че всичко е относително, че зависи от конкретната ситуация и хора, но... решението, за което съм написала също е вариант. Още повече, че животът в това съжителство все повече заприличва на живот със съквартирант. Но дали после детето ми няма да ме обвинява, че съм направила избор, в който то не е участвало, а този избор го касае и него? За съпруга си не се притеснявам, той е заявил ясно какво иска от живота - и това не е непременно семейството.

Марти, не се притеснявай дали ще бъде индивидуалист или не. Това си е характер и ако ще и 10 братя и сестри да има, ако му е такъв характера нищо не можеш да направиш! А и какво лошо има в индивидуализма?! Моята дъщеря също е сама,(и е страшно контактна и раздаваща се и аз даже й се сърдя понякога за това!) аз съм на 40...ама с нея правим такива щуротии, че не знам дали мамите на по 25-30 правят с децата си! И никак не ми е трудно да се превърна в 5-годишна...а и да раста с нея! Но сигурно аз някак не съм порастнала... Така, че от теб зависи дали ще си близо или далеч в разбиранията с детето си. А ако ти се отдалечиш от дедето си, няма брат или сестра, които да направят връзката помежду ви.
Колкото до това искаш ли да живееш с мъжа ти или не - преценяваш кое ти изнася повече и така.