За ревността след раждането на второто дете

  • 11 236
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 541
Както се вижда от лентичката, отскоро нашето семейство е 4 членно. Simple Smile
Синът ми е на 3 и половина. Говорих, обяснявах, пусках филмчета, четох приказки за братчета и сестричета...е, не съм прекалила - бременността ми не е била тема на разговор номер 1, но както си пише по книгите, гледах да подготвям баткото.
Дария се роди и той не изпитва кой знае какъв интерес към нея. Любопитно му беше първите 2 дни, но не е изгарял от желание да бъде покрай нея. Т'ва да я гушка, да я целува, да и говори... - нъц, няма такова нещо, от време на време се присеща и отива да види как е, леко и плахо я погалва по главата и това е.
Ние самите му обръщаме повече внимание, стараем се да не му се караме, освен когато не прекалява зверски.. #Crazy, на изписването имаше подарък за него, прегръщаме се, казваме му че го обичаме и т.н.
Адски много се дразни като плаче - слава богу не е често, даже си запушва ушите - то и на мен ми иде така да реагирам  Mr. Green..
Спокоен е, не е агресивен към нея, не иска да я връщаме или нещо от сорта.... С две думи държи се добре на пръв поглед като че ли няма ревност и точно това ме тревожи.. Дали пък не е някаква скрита ревност и притеснение, която не може да излезе все още... По принцип с баща му се опитваме да спазваме методите на активното слушане и винаги сме го насърчавали да казва как се чувства, а не да задържа в себе си. Та ако наистина не казва как се чувства след раждането, бих го приела като провал и в тази посока.
 Ааа, забравих да кажа за 2 отрицателни неща, които ме притесняват:
1. започна да се напишква през нощта - не се бил събудил и забравил да ме извика .... Може и да е вярно, защото го намирал едва ли не изсъхнал след напишкването ... #Crazy
2. Нарисува ми планина, целият лист е плътно тъмно лилаво и черно - досега винаги е рисувал в зелено и т.н. никога не е използвал толкова тъмни цветове, а доколкото знам те са признак, че нещо не е наред. Картината много му харесва и даже е на стената закачена...
Дълго стана и вече си задавам въпросите:
Опишете как мина при вас,има ли ревност, кога се прояви ( да не би да е още рано), вие как се справихте и справихте ли се изобщо? Възможно ли е да няма ревност изобщо?
Как мислите - при нас дали ревността е скрита и ако да, как да го накарам да я изрази?
 

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 23 543
Чакай, чакай, ревността ще дойде. Още няма ревност защото не е разбрал какво се е случило. Като мине време, бебето порасне и почне да дели с него. Да дели времето с родителите, играчките, пространството - тогава ще видиш ревност.  Mr. Green

# 2
  • Мнения: 238
При нас беше точно същата разлика и нещата протекоха по аналогичен начин. Отначало ги погледна и после пълно игнориране "ела! виж си сестрите!" .... няма!   Naughty Една обща снимка успях да им направя за 3-4 месеца!  Mr. Green И така до преди 2 месеца, когато почнаха да стават по-интересни и почна да им обръща внимание.
Иначе междувременно голямо гушкане и обръщане на внимание му хвърлихме. Лигавщини от негова страна, в детската градина изреваха, че е станал неконтролируем... ама и това мина.  Tired За сега това са му проявленията на ревност, директно към малките не е имало, но и аз не спрях да обяснявам колко са малки, не знаят, ти си по-така, по-умен, по-разбираш... За сега работи пък да видим  newsm78

# 3
  • Мнения: 1 447
В началото и дъщеря ми се държеше като твоето дете.И аз си мислех,че няма ревност,но ела да видиш сега какво е положението.Постоянно се карат за играчки,за вниманието ни.Пресен случай от снощи.Вземам каката в ръцете си и синът ми идва започва да я бута и иска да взема него.Не дава тя да стои в ръцете ми.В момента в който взема него, той иска да слезе като е доволен,че кака му вече не е в мен.И обратно като взема него кака му постъпва по същия начин.Друго за което се сещам.Почвам да храня малкия и каката иска и не я да я храня.Като й кажа,че тя е голяма и трябва да се храни сама тя отговаря,че не я обичам защото храня само малкия.Винаги съм знаела,че ще има ревност между тях,но понякога това ми идва в повече и не знам как е най-правилно да постъпвам.

# 4
  • Кьолн
  • Мнения: 1 220
Разликата между двете ми дъщери е голяма и пак има ревност от страна на каката. Ядосва се като купим нещо дори от първа необходимост за бебето. Все си мислех ,че децата с по- малка разлика ревнуват само. А толкова мечтаеше за братче или сестриче. Явно при всички деца е така.

# 5
  • Мнения: 542
при вас е нищо!нашата кака беше много радосна че ще имаме бебе през цялата бременност беше на корема ми и като се роди малкато постоянно искоше да я държи!и хубавото свършва до тук!
започна да изяжда това което приготвях за бебето скришно,като я питаме защо не каза че си гладна казва или незнам или забравих!
удряше я,уж без да иска!когато започна малката да и взима играчките започна да ги крие !вечер като ги сложа да спят на няколко пъти я сварвах да натиска бебето в кошарата и това много ме уплаши!
аэ си обяснявам неината силна ревност от това,че когата нейната биологична майка е починала/тя е била на 2 седмеци/са я гледали баба и дядо и малко или много всичко и се огаждаше и не знаеше какво е не пипай или не може!
когато се съберът с други деца гони сестра си да не играе стях!
но все пак се надявам това да мине!говорим говорим но вече не знам!

# 6
  • Мнения: 800
Въоръжи се с много търпение. При нас разликата е точно 3 г. и половина, каката бе едно слънчице, което много искаше братечто, много искаше да помага на мама докато братчето не се появи в къщи. Точно когато трябваше да го кърмя, тя измисляше че й се ака или нещо друго, което изисква помощ, започна нощем да се напишква, не искаше да ходи на градина - стигали сме до истерии и т.н. Но ревността си прояви към мен, не към малкия, чак сега когато той вече е почти на 2 и е пряк конкурент за играчки и вещи, е към него и го поплясква, а той само ходи след нея и  й взима всяко нещо, което тя е хванала да играе. когато са двамата все съм нащрек, кой ще изпищи, когато пък единия го няма другия все го търси. Връзката между тях е много силна, но това не им пречи да се скубят, хапат и попляскват ... Не насилвай нещата, поговори си с баткото, може още да не знае как да изрази чувствата си и го остави да си изживее нещата, бъде внимателна, но не го лигави много, че после ще ти още по-трудно... Успех ти желая и ги нацелувай и двамата

# 7
  • Мнения: 1 547
Аз мисля, че разликата от 3-4 години е най-деликатна, защото при по-малко първо дете нещата не са все още напълно осъзнати, при по-голямо пък са поставени на съвсем друга основа.

Ревността е неизбежна, защото ние, хората, сме индивидуалисти и инстиктивно се грижим за нашата си територия. Това, което влошава нещата, е родителската постановка. Има случаи, в които родителите толкова много искат да приобщят голямото дете към грижите за малкото, че прекаляват и постигат обратен ефект. Няма нужда във всяка една секунда да слушаш, че да имаш брат/сестра е най-прекрасното нещо на света, че трябва обезателно да ги обичаш, че трябва да ги пазиш и толерираш. Противоположното е също коварно - чакай, че мама трябва да нахрани бебето; чакай, че мама го къпе; да, да, ще четем, но като се върна от разходка с бебето и т.н.

За мен балансът е най-добър тогава, когато двамата родители си разпределят роли за известно време след раждането на бебе вкъщи. Майката спи с него, бащата отива при голямото дете. /много често обаче родителите не желаят да си развалят рахата/ Оттам нататък територията на голямото дете се определя и пази - върху неговото легло, например, не се повива бебе, не се редят ританки и т.н; неговите играчки не се дават на бебето, колкото и да иска да ги плюнчи и разглежда. Кърменето е желателно да не се извършва пред голямото дете /много майки обаче настояват точно за това, незнайно защо/ и изобщо, то да не се превръща нито в безмълвен наблюдател, нито в слуга. Вечер семейните задължения могат също да се разпределят - докато майката слага бебето да спи, например, таткото и голямото дете приготвят вечеря. Такива неща... трудно е да се изброят всички. Важното е да се подходи естествено и с уважение към чувствата на първото дете, защото проблемите тръгват от него - когато реагира с агресия, незаинтересованост, апатия или дори инат, трябва да се знае, че то всъщност е много изплашено и вероятно се чувства изгубено, самотно и необичано.

# 8
  • Мнения: 798
При нас разликата в годините е почти същата, както и половете.
И ние подготвяхме юнака за бебето, четохме книжки и т.н. Малко преди да родя той започна непрекъснато да пита дали го обичам  Rolling Eyes и това продължи няколко седмици след раждането. След това явно се успокои, че отношението ми към него е същото и вече не пита.
Обаче! Безумно обича сестра си  Mr. Green Непрекъснато я целува, гали, иска да я гушка и само й обяснява, че много я обича. То много любов - май не е на добре. Освен, че я зарази с вирус от детската още преди да е станала на един месец, редовно я буди с целувките си и мечешкото си галене.
Не знам как ще се развият нещата по-нататък. За сега сме на това положение и просто споделям  Laughing

# 9
  • Мнения: 636
Не смятам, че сте се разминали с ревността, а доказателство, че детето не я"задържа в себе си", е фактът, че се изпуска през нощта Simple Smile Може би това е неговият начин да ви я покаже. Не очаквай от него да говори за ревността си, струва ми се твърде малък, за да я осъзнае, пък и е минало малко време, откак имате бебе. Що се отнася до рисуването в тъмно, това би могло също да е израз на "тъмни" емоции, но не мисля, че на тази възраст могат да са толкова потиснати и заовалирани, че ти да не усетиш нищо. Пък и за тъмните цветове може да има и други, много по-прозаични обяснения. От това, което пишеш, излиза, че се справяте доста добре и не ми изглежада да  имаш повод за безпокойство.
Дъщеря ми също беше добре подготвена. Още преди да се роди малкият, редовно ме питаше "Мамо, може ли да не го обичам?", а аз й казвах "Човек е свободен да обича, когото си поиска, но към бебето сме длъжни да се държим внимателно." Намираха се, обаче, роднини и други, които й разправяха, че трябва да обича брат си, да ми помага и т.н. глупости, които доста я дразнеха, както, впрочем, и мен. След като се роди бебето, често ни информираше, че не го обича, а като ревеше, му викаше "истерик" Simple Smile Ние реагирахме с пълно безразличие. Както и вас, се опитвахме да й обръщаме повече внимание, получи чехли с висок ток и детски парфюм на изписването и т.н. В началото се държеше горе-долу добре, после започна да безобразничи - просто се държеше кошмарно с нас, не с бебето, и често се налагаше да бъдем повече от строги с нея. Това като че ли попремина, бебето започна да й става интересно, пък й той толкова й се радва и я харесва, че започна да става все по-колеблива в изказванията си, че не го обича,  а сега напоследък казва "Мамо, аз вече обичам Жорко". Започна с голямо желание да ми помага /даже преголямо, бих казала Mr. Green/, радва му се и пищи весело около него.
От краткия си опит мога също да споделя, че с тактиката да се държим внимателно с голямото дете и да му обръщаме много внимание трябва да не се прекалява, защото то започва да се чувства като някакъв много важен и чуплив предмет и да злоупотребява с нас.

# 10
  • Мнения: 421
Разликата между двете ми дъщери е голяма и пак има ревност от страна на каката. Ядосва се като купим нещо дори от първа необходимост за бебето. Все си мислех ,че децата с по- малка разлика ревнуват само. А толкова мечтаеше за братче или сестриче. Явно при всички деца е така.

и нашта разлика между синовете е голяма,но пак има ревност.явно е нещо което си е в реда на нещата и с времето го надрасват ,както се казва.а колко много съм говорила ,обяснявала ..ама нъц.накрая пак чувам"за всичко е виновен малкия " и тн

# 11
  • Мнения: 3 367
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=340099.msg9174116;topicseen#msg9174116

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=349548.msg9336882;topicseen#msg9336882

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=325440.msg8455724;topicseen#msg8455724

http://www.biberonbg.com/info/revnost.htm

Писано по темата има доста,дано намериш каквото търсиш.
Децата са изкл.индивидуални,аз лично се пазя да не обяснявам всяко неприемливо поведение с "ревност"(тази дума не се употребява у дома,има доста писано че  "лепенето на етикети",например лошо дете г прави да се вживява в ролята си и  дастава такова)

# 12
  • Мнения: 8 999
Ревност винаги има. Просто различно се проявява. Понякога е пряка агресия към новодошлия натрапник, друг път е към родителите, а може да се насочи към външни лица.
Моята дъщеря не е наранявала брат си, нито го е нападала открито, но след като той се появи сред нас, стана много сприхава, нервна, опърничава.... С една дума - изкара си го на нас, родителите й.
На моя приятелка пък голямото момче стана изключително конфликтен с приятелчетата си, с които беше почти неразделен преди да се роди сестричката му. Вкъщи всичко беше нормално, но събере ли се с други деца, започваха драмите.
И знам също, че колкото и да убеждаваш по-голямото дете, че го обичаш и колкото и да му обръщаш внимание, няма да потушиш тази буря в сърцето му. Вероятно преодоляват ревността след години съжителство.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 804
В началото никакво внимание не обръщаше на бебето, но когато бебето започна да иска повече внимание, да се заиграва с неговите играчки стана страшно  ooooh!. На ден милион обяснения, че тя му е сестричка, че и тя иска да се гушка, да си играе и т. н., но ревността си е ревност и има моменти, в които се чудя кога ли ще премине. А напоследък и малкото започна да проявява ревност, когато гушкам баткото и както се казва у нас е весело  Laughing.

# 14
  • София
  • Мнения: 114
И при нас разликата е 3г и половина. В началото се радваше за братчето си, помагаше... Нещата се обърнаха в момента в който малкият навлезе в неговото пространство, т.е започна да пълзи и да пипа неговите играчки. Оттогава е военно положение в къщи. ooooh! Малкото се опитва да го копира и имитира във всичко, но баткото не дава играчки, не го иска, пищи, сърди се... Не става с разговори. Опитваме се да ги заиграем в отделни стаи, но мъника търси батко. Thinking  Ревността се изразява и в малко подлото подмамване да направи нещо нередно малкият, може би за да се скараме на малечко. Надявам се, че някой ден ще го преодолеят, но до тогава... Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт