Останал ми е само споменът ...крехкото и телце, красивите и очички и спокойната и усмивка. Протяга ръчички и се усмихва...сякаш за да ми каже...Мамо...това е съдбата ни...някой ден ще се прегърнем отново, но не сега...
Не мога нищо да и подаря за рождените и дни...мога само да изкрещя на света, че такава болка не се преживява и че непорасналите деца са най-трудния и нечовешки урок...
Мога да се опитам да я докосна с музика и стихове...правя го от години и като че ли понякога успявам...Рисувам я...опитвам се да гадая как точно биха се развили чертите на личицето и, ако не беше ...станала ангелче...
Една част от сърцето ми остана завинаги пуста...
Мили майки, чета този форум и много, много трудно изразявам с букви съчувствието си...но знайте , че съм прегръщала всяка една от Вас в мислите си...
Моята Пенка остана завинаги малко детенце...
Минаха толкова години...
Днес не мога да я докосна, макар да помня аромата и...не мога да я целуна, макар да сънувам често очичките и...Много ме боли...
Споделям болката си и клипчето което направих за моята Пенка...дано гледа от Небето милата ми и я докосна макар и за миг ...
Прегръщам Ви мили майчета от този форум и ви поднасям нелекия поздрав който сътворих...
http://vbox7.com/play:9a893dea