Сама, излъгана, без надежди.
Пиша с наеждата че ще ми стане по-леко, въпреки че знам че това е невъзможно, но като няма друг начин и това е нещо.
За пореден път бивш. До кога се питам?
Колко трябва да станат за да разбера че не трябва да допускам никого толкова близо до себе си
Колко болка трябва да усетя за да се науча, че не трябва да им вярвам.
До вчера те обича безумно, днес вече не те чувства така, и за няколко дни вече е преспал с друга за да няма връщане назад. Направо да му се възхитиш.
Много е тсжко. Вече не искам да се загледам дори. Във всеки виждам поредният бивш. Не искам да чувам за мъже.
Е хайде стига съм ви занимавала с мойте глупости. Дано при повечето от вас не е така и благодаря на всички че сте тук и че намирате време за такива хленчещи чудовиша като мен