За стереотипите и смелостта

  • 2 572
  • 42
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Случвало ми се е да се возя в асансьора на финансова институция, държавна, с момиче, облечено в готик стил. Зачудих се какво прави там, и си помислих че може би е дъщеря на някой от служителите. За моя огромна изненада се оказа юрисконсулта Shocked. Излишно е да казвам, че си имах едно наум за работата, която ще свършим.

Т.е. ако правилно те разбирам,  считаш, че в определени случаи бягството от утвърдения стереотип във визията може да породи съмнения в останалите качества на даден човек?
Клото, защо да не признаят? Макар и далеч не всички, но доста хора имат реална самооценка.
За останалото съм напълно съгласна с теб.
Myriad Canaan, че си уникална и неповторима, казано от любим човек също е така стереотипно и предсказуемо. Със сигурност е приятно, но в никой случай не е задължителнно да има истинност в него - чисто обективно, макар за вас двамата / и особено за човекът, който го изрича/ със сигурност да е абсолютно реално. Но при положение, че единствено в тази посока се интересуваш от уникалността си в своята и относителност, разбирам те какво казваш.
Аз не съм срещу стереотипите, те носят удобство и сигурност, а в определени случаи са и полезни. И следването на определени от тях не винаги изключват индивидуалоността. Човек може да бъде стандартен като цяло, но да има едно единствено нещо, което да го отличава - дали в поведение или във визия - все едно, което да му придава индивидуализъм.

# 16
  • Мнения: 6 617
Естествено ,че следването на стереотипите особено в работно време не пречи на човек да е смел в нещо друго/по-важно/.

# 17
  • Мнения: 12

Myriad Canaan, че си уникална и неповторима, казано от любим човек също е така стереотипно и предсказуемо. Със сигурност е приятно, но в никой случай не е задължителнно да има истинност в него - чисто обективно, макар за вас двамата / и особено за човекът, който го изрича/ със сигурност да е абсолютно реално. Но при положение, че единствено в тази посока се интересуваш от уникалността си в своята и относителност, разбирам те какво казваш.
Аз не съм срещу стереотипите, те носят удобство и сигурност, а в определени случаи са и полезни. И следването на определени от тях не винаги изключват индивидуалоността. Човек може да бъде стандартен като цяло, но да има едно единствено нещо, което да го отличава - дали в поведение или във визия - все едно, което да му придава индивидуализъм.

Реално? Истинност? Това също са относителни понятия. Всяка гледна точка неизбежно е субективна. Въпросът е чия гледна точка има значение. 

Всяко нещо в абсолютната си стойност е неутрално. Единствено поставено в контекст (на дадена ценностна система например, която обаче не е универсална), то бива ситуирано някъде по оста "плюс-минус". Няма резон нещата да бъдат разглеждани по друг начин освен в тяхната относителност.


# 18
  • GYM
  • Мнения: 814
Не се замислям.Обичам себе си и живота си, както сме Grinning Опитвам се да не съдя за хората по тхния външен вид. Да си част от масата е клише. Да се опитваш да си различен- също. Всъщност за кого има значение?

# 19
  • London, baby
  • Мнения: 800
Мисля, че Клото е права.
Индивидуализмът понякога се гради на добре заучени стереотипи.
В болезненото си старание за различност понякога ужасно си приличаме, хората.
Подкрепям. Знаем, че всеки си мисли, че е модерен и неповторим.
 Аз не се интересувам от модни тентенции, разчитам на някакъв си мои индивидуализъм, като винаги заимствам идеи от интернет.

# 20
  • Мнения: 4 300
Додо, да кажем, че сък скептична към хората, които разбиват стереотипи с външността си ( не говоря за хората, постигнали абсолютната хармония).
Колкото повече напредва времето- разбирай помъдрявам и остарявам- толкова по малко време отделям да разгадавам хората, да откривам че там някъде, в абсурдна опаковка се крие нещо неподозирано. Дори бих казала, че ме изнервят в известна степен, особено когато не ги срещам пред чаша алкохол.

# 21
  • Мнения: 5 370
А не е ли "излизането" от стереотипа налагане на друг вид стереотип?
За мене това е игра на думи. И една безконечна матрица.
Ти си мислиш, че си уникален, като излизаш от НЕуникалното, но, всъщност, вече някой друг преди тебе го е сторил. Ерго, отново влизащ в стереотип.
(не знам дали ме разбрахте, ако ли не, виновно е червеното вино).

П.С. За да стана по-ясна, ще се хвана за примера на Рокс-юрисконсулт в готик стил. Някак си сякаш този човек крещи тихо на останалите "вижте ме колко съм различен и какъв бунтар (непукист)".

# 22
  • Мнения: 2 448

П.С. За да стана по-ясна, ще се хвана за примера на Рокс-юрисконсулт в готик стил. Някак си сякаш този човек крещи тихо на останалите "вижте ме колко съм различен и какъв бунтар (непукист)".

Да, на пръв поглед сякаш това крещи. Но пък напълно вероятно е да се облича така просто защото и харесва.  Thinking

# 23
  • Мнения: 2 401
Мразя да се отличавам с външния си вид, винаги съм мразела.  Пълна консерва съм по отношение на облекло, грим и пр.  Модата въобще не ме вълнува.  Това е.

# 24
  • Мнения: 5 370
За да и харесва, пак си има крушка-опашка. Мое лично мнение- когато човек иска да подчертае индивидуалността си чрез външността, то той може би не намира друг начин да се самоизрази. Тук включвам нестандартни прически, виолетови/зелени/оранжеви цветове на коса, прекомерно количество пиърсинги и татуута, както и гореупоменатите "нестандартни"стилове на обличане. Обикновено това са младежки периоди, както вече е подчертала Додо.
Сега ми идва наум едно сравнение, дано някой не се засегне само. Обикновено в животинския свят чрез красиво оперение/кожа/нестандартен цвят се изразява настроение, знак другите да внимават или се използва като оръжие в размножителния период.
Да, но животните не притежават словесност, нали?

# 25
  • Мнения: 5 370
Офф топик-с цялото ми уважение към Додо, но тази тема предполага едни, хм, доста сериозни разсъждения и психологически разрези, не в тон с КМ. Mr. Green На мене ми лично ми е много приятна, но.....точно тук едва ли би се радвала на голям интерес.
То не е като да питаш за номер лак или червило, да речем. Whistling

# 26
  • Мнения: 2 448
Само предполагам, не знам какво кара хората да се обличат така. Аз се сливам с масата и то не защото толкова много се стремя да получа одобрението на околните за външния си вид, а просто така се харесвам. Не знам дали бих била смела да се обличам различно, ако харесвах нестандартния стил. Наистина не знам.
Ама ето на, в една друга тема за обувките изказаха мнение, че щом не съм имала перфектни пръсти на краката нямам право да ходя с открити обувки , а трябвало лятото да ги тикам в затворени такива , дори с риска да ги вмириша, само защото не било допустимо подобно нещо. Е, ами абсурдно е да се съобразя с подобно нещо. Още повече, че като дадох сравнение, че ако на мен не ми харесват жени с дебели глезени или паласки те как да си го прикрият ми се отговори, че това било друго.   33uu

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Офф топик-с цялото ми уважение към Додо, но тази тема предполага едни, хм, доста сериозни разсъждения и психологически разрези, не в тон с КМ. Mr. Green На мене ми лично ми е много приятна, но.....точно тук едва ли би се радвала на голям интерес.
То не е като да питаш за номер лак или червило, да речем. Whistling

Е, като сме блондинки, да не сме лишени от размисли Grinning
Баш за тука си е темата, не е казано, че всички постоянно присъстващи в подфорума, трябва да се изкажат, я! Интересни са ми коментарите, за това, моля, продължавай Simple Smile
А по повод предният ти постинг - за оперението и начините за самоизразяване.
Тук темата мисля, че вече намира допирна точка с крилатата фраза, че по дрехите посрещали, по ума изпращали. Не може да отречеш, че първото впечатление, което изграждаме за някого е именно резултат на визията му. Словото идва по-късно...или изобщо не идва.
Ако не бе така нямаше на никой да му пука как изглежда, да има модна индустрия, така много пари да се харчат за козметики, гримове, изобщо за стайлинг.

# 28
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Додо, да кажем, че сък скептична към хората, които разбиват стереотипи с външността си ( не говоря за хората, постигнали абсолютната хармония).
Колкото повече напредва времето- разбирай помъдрявам и остарявам- толкова по малко време отделям да разгадавам хората, да откривам че там някъде, в абсурдна опаковка се крие нещо неподозирано. Дори бих казала, че ме изнервят в известна степен, особено когато не ги срещам пред чаша алкохол.

Може би те изнервят защото видът им поражда несъзнателно съмнение в тяхната предсказуемост. Човек, който няма задръжки да руши наложените норми в облеклотото си, може би е също такъв и в отношението и поведението си спрямо останалите. И в този смисъл не знаеш какво би могъл да очакваш от него. Това на свой ред те държи нащрек и те кара да се чувстваш несигурна, от там изнервена.

# 29
  • Мнения: 5 370
Додо, аз имах предвид онова оперение, което е с някаква цел. Например има една муха с окраска на....оса. И знаеш ли каква е целта? Ми много проста-да плаши, без да е страшна.
Съгласна съм за декоративната козметика, за прикриващите слабости на тялото дрехи, за козметичните процедури, за индустрията, наречена "направи ме по-красива".
Обаче.
Ето, ти сама каза "По дрехите посрещат". Пак ще прибягна до Роксиния пример, но той е христоматиен.
Отивам, да речем, при адвокат, имам сериозен проблем. Същият ме посреща с тениска с надпис "I'm too sexy for you" или нещо от типа плюс нарочно съдрани дънки тип "аз отивам на концерт на Металика".
Добре....той може да е много добър специалист и да си владее перфектно кодекса и алинеите. Обаче....мене точно първото впечатление ще ме постави в състояние на ступор и отттам нататък е възможно комуникацията да не тръгне. И пак , значи, опираме до психологията.


Охххх, почвам да става дълга и досадна, изгони ме да спя вече.. Но отдавна не бях попадала на тема, която да ми хареса.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт