Аз за имена още не мога точно да избера Луиза (на свекърва ми) и Георги (на родителите ми) друго ми харесва Виктор, Филип и Спасиян
- Публикувана: 22 ян. 2009, 10:42 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 12:50 ч.
Бъдещи ЮНСКИ мами 2009! Тема № 23
Фрея, и аз много ревях след като родих - че Бобо е на системи, че са му дали мляко и не са ме изчакали да пробвам да го накърмя (още в родилното), че за зарязали Кико и другите бебета на мамите в коридора и ни чакат да си ги чуем, че плачат, че нямам достатъчно кърма, че не съм се наспала да им се порадвам и т.н. При мен си беше основно рев 
. Слава Богу мина за няколко седмици.
Моите юнаци са малко по-малки от твоята кака, но още по-малко разбират какво им престои. Разбират, че има нещо с корема ми (особено откакто стърчи
), разбират и какво е бебе и го галят. Но според мен изобщо не осъзанват какво в действителност им казват, още помалко, че скоро ще делят ласките ни с още едно човече.
Предполагам, че при нас ще е по-лесно, защото така или иначе са свикнали да ни 'разделят' по между си (има и изключения, разбира се, но рядко). За мен основното е да им говоря положителни неща колко ще е хубаво с бебето и НИКОГА, че скоро ще има отделям по-малко време и че трябва да са търпеливи и т.н. - първо няма да го разберат, второ ще им насадя подсъзнателно, че ще им липсвам. Започнах да получавам оферти от баби лели да си закарам децата първия месец някъде, докато се нагласим с бебето - категорично отказах - не искам да получат шок като се върнат да намерят бебе у нас. Искам да са част от всичко - дори и да ме изпратят до родилното, да видят после бебето, да ме посрещнат на изписването, да ми помогнат да го завия и т.н. С няколко думи, стратегията, която съм избрала е по-скоро да ги включа в цялото упражнение, а не да им обяснявам как ще им се промени живота
.
Аяс също има стратегия (снощи си бъбрихме) и ще се радвам да я сподели. Сещам се още за Петя и Муцуна с дечица на почти същата възраст
. Слава Богу мина за няколко седмици.Моите юнаци са малко по-малки от твоята кака, но още по-малко разбират какво им престои. Разбират, че има нещо с корема ми (особено откакто стърчи
), разбират и какво е бебе и го галят. Но според мен изобщо не осъзанват какво в действителност им казват, още помалко, че скоро ще делят ласките ни с още едно човече.Предполагам, че при нас ще е по-лесно, защото така или иначе са свикнали да ни 'разделят' по между си (има и изключения, разбира се, но рядко). За мен основното е да им говоря положителни неща колко ще е хубаво с бебето и НИКОГА, че скоро ще има отделям по-малко време и че трябва да са търпеливи и т.н. - първо няма да го разберат, второ ще им насадя подсъзнателно, че ще им липсвам. Започнах да получавам оферти от баби лели да си закарам децата първия месец някъде, докато се нагласим с бебето - категорично отказах - не искам да получат шок като се върнат да намерят бебе у нас. Искам да са част от всичко - дори и да ме изпратят до родилното, да видят после бебето, да ме посрещнат на изписването, да ми помогнат да го завия и т.н. С няколко думи, стратегията, която съм избрала е по-скоро да ги включа в цялото упражнение, а не да им обяснявам как ще им се промени живота
.Аяс също има стратегия (снощи си бъбрихме) и ще се радвам да я сподели. Сещам се още за Петя и Муцуна с дечица на почти същата възраст
Фрея, аз откакто съм забременяла и обяснявам за бебето в корема ми и тя само си рецитира, как като дойде бебето ще го гушка, люлее, целува и бута с количката. Със сигурност не разбира, какво е да има живо бебе в къщи, но проявява от два месеца подсъзнателна ревност. Залепила се е само за мен, нервничи много често, изпада в истерии, не иска да остава с никой, освен с мен. Със сигурност като дойде бебето ще е още по-зле, но се надявам бързо да премине. Категорично не съм съгласна да се разделям за по-дълго с нея като родя. Свекърва ми живее до нас и каза, че тя щяла да си я гледала. Абсурд, ти представяш ли си как ще преживее това детето? "Мама си роди друго бебе и няма да ме гледа вече". Смятам да я приобщавам във всички грижи за бебето, да го гушкаме и храним заедно, да ми помага да го преобуваме и да го къпем и да сем винаги заедно. За сега сме и взели кукла Аморе, която най-много доближава визията на истинско бебе. Старая се да я науча да не го хвърля, да не го "храни" с друго освен със шишето, да не му бърка в очите и т.н, за да не го прави и с брат си.
mil_kuzmanova,
кухнята която ползвам е държавна за район "Витоша", кухнята майка се намира в Павлово /София/. Тя е за деца над 10 месеца.
Записах Вики като беше на 4м и чаках близо половин година, защото има много желаещи и се чака много.
При мен родителите и свекърите много ми помагат, ще се справя с гледането на две деца. Те ми помагат и в момента защото имам забрана да вдигам дъщеря ми.
Това което ме притеснява е ревността на каката към бебето, която неминуемо ще възникне на даден етап, болестите които може да пренесе по-голямото дете на по-малкото такива неща.
кухнята която ползвам е държавна за район "Витоша", кухнята майка се намира в Павлово /София/. Тя е за деца над 10 месеца.
Записах Вики като беше на 4м и чаках близо половин година, защото има много желаещи и се чака много.
При мен родителите и свекърите много ми помагат, ще се справя с гледането на две деца. Те ми помагат и в момента защото имам забрана да вдигам дъщеря ми.
Това което ме притеснява е ревността на каката към бебето, която неминуемо ще възникне на даден етап, болестите които може да пренесе по-голямото дете на по-малкото такива неща.
Леле, едва смогнах да ви изчета 
И разбира се, с моята маймунска напоследък памет, половината от нещата, които исках да казвам, ги забравих 
Почвам отзад напред, т.е. с имената. Мъжки, имам няколко варианта, но на кой ще се спра още и идея си нямам. Дори като се знам каква съм, ще взема да харесам още някое и съвсем да се чудя на кое да се спра. Нищо чудно накрая и с чоп да го определям. Та: Боян, Виктор, Крум, Калоян. За женски имам също 4 варианта: Ния, Мия, Яна, Виктория. Но съм 99% сигурна, че ще се спра на Ния
ЗА справянето не знам, честно казано не съм от най-оправните иил поне не ми се е налагало да разчитам най-вече на себе си. В някои отношения съм си малко мързеланка - ако може някой друг да го направи вместо мен, ще е най-добре. То затова като заживяхме с приятеля ми, не знаех нито как да пера с пералнята, нито как да пускам фурната (вече ги умея идеално де, ама просто защото няма мърдане). Но признавам, че все още ми е трудно да зашия копче, например
Та да се върна на темата - много ми се иска сама да се справям с бебето, първите дни може и да искам някоя от бабите да ми помагат, но ме е страх, ако и по-натам продължат с грижите и съветите, да не стане "много баби, хилаво бебе". А и съм сигурна, че ще ми е много по-сладко, ако всичко си правя самичка.
Имаше и други неща, за които щях да пиша, но ми хвръкнаха от акъла
И разбира се, с моята маймунска напоследък памет, половината от нещата, които исках да казвам, ги забравих Почвам отзад напред, т.е. с имената. Мъжки, имам няколко варианта, но на кой ще се спра още и идея си нямам. Дори като се знам каква съм, ще взема да харесам още някое и съвсем да се чудя на кое да се спра. Нищо чудно накрая и с чоп да го определям. Та: Боян, Виктор, Крум, Калоян. За женски имам също 4 варианта: Ния, Мия, Яна, Виктория. Но съм 99% сигурна, че ще се спра на Ния
ЗА справянето не знам, честно казано не съм от най-оправните иил поне не ми се е налагало да разчитам най-вече на себе си. В някои отношения съм си малко мързеланка - ако може някой друг да го направи вместо мен, ще е най-добре. То затова като заживяхме с приятеля ми, не знаех нито как да пера с пералнята, нито как да пускам фурната (вече ги умея идеално де, ама просто защото няма мърдане). Но признавам, че все още ми е трудно да зашия копче, например
Та да се върна на темата - много ми се иска сама да се справям с бебето, първите дни може и да искам някоя от бабите да ми помагат, но ме е страх, ако и по-натам продължат с грижите и съветите, да не стане "много баби, хилаво бебе". А и съм сигурна, че ще ми е много по-сладко, ако всичко си правя самичка. Имаше и други неща, за които щях да пиша, но ми хвръкнаха от акъла
Когато се роди Бобо и двамата с мъжа ми заявихме на бабите, че ще се оправяме сами... издържахме точно 24 часа 
. След това се редуваха 1 вия месец, най вече за да мога да се наспя. Аз изпитвах ужас от това да не се задави докато спя и бях спокойна само, ако има някой буден... Дано сега не съм така, защото със свекърва ми отдавна не се разбираме много добре и хич не я искам вкъщи точно когато ще съм ревлива и кисела. Не смятам и да отделям Бобо за да не се почувства изоставен. Той за сега чака бебето с нетърпение и твърди че много ще помага, но ще видим после. На мен възпитанието и грижите по едно поотраснало дете не ми тежат толкова, колкото ревовете и въобще гледането на бебе до към годинка. За мен 1вите 4 месеца от раждането на Бобо бяха най кошмарните и после все казвах, че за второ се навивам само ако някой го гледа до 4 месеца вместо мен.
За имената - за момиче имахме много, но сега за момче, ще е пак драма. На мъжа ми нищо не му харесва и предния път решихме малко преди да отида да раждам. Този път обаче го натискам от сега Имената на които съм се спряла са Ясен, Стефан и Йоан, като клоня най много към Йоан.
. След това се редуваха 1 вия месец, най вече за да мога да се наспя. Аз изпитвах ужас от това да не се задави докато спя и бях спокойна само, ако има някой буден... Дано сега не съм така, защото със свекърва ми отдавна не се разбираме много добре и хич не я искам вкъщи точно когато ще съм ревлива и кисела. Не смятам и да отделям Бобо за да не се почувства изоставен. Той за сега чака бебето с нетърпение и твърди че много ще помага, но ще видим после. На мен възпитанието и грижите по едно поотраснало дете не ми тежат толкова, колкото ревовете и въобще гледането на бебе до към годинка. За мен 1вите 4 месеца от раждането на Бобо бяха най кошмарните и после все казвах, че за второ се навивам само ако някой го гледа до 4 месеца вместо мен. За имената - за момиче имахме много, но сега за момче, ще е пак драма. На мъжа ми нищо не му харесва и предния път решихме малко преди да отида да раждам. Този път обаче го натискам от сега
Имената на които съм се спряла са Ясен, Стефан и Йоан, като клоня най много към Йоан.
Имената:
за момче ми харесват Филип, Георги, Петър, Тома, Кирил, Александър -> обаче все имах/м причина да не ги ползвам (оказа се, че съм сложила 7 критерия, на които трябва да отговаря името и вече се мразя за това)
за момиче - Ем(м)а, Мик/хаела - установих, че отпреди две години съм си променила вкуса, така че тепърва започвам да си градя мнение - може би защото много ми се иска момиченце, ме е страх да си харесам име, докато пак не превъртя 10 сайта за имена 
.
за момче ми харесват Филип, Георги, Петър, Тома, Кирил, Александър -> обаче все имах/м причина да не ги ползвам (оказа се, че съм сложила 7 критерия, на които трябва да отговаря името и вече се мразя за това
)за момиче - Ем(м)а, Мик/хаела
- установих, че отпреди две години съм си променила вкуса, така че тепърва започвам да си градя мнение - може би защото много ми се иска момиченце, ме е страх да си харесам име, докато пак не превъртя 10 сайта за имена .
Моята стратегия към приобщаването на голямото дете към бебето от една страна е по-лесна на този етап.
Дъщеря ми вече достатъчно добре осъзнава, че ще имам бебе.
Всъщност инициатора за второто дете е именно тя. Много искаше да има братче или сестричка.
Кати сама без да я карам говори на бебето, дава му да яде чрез мен и винаги се чуди не му ли е гадно да лапа сдъвкана храна
Караме да му купуваме разни неща. Винаги като я заведем в магазин за играчки иска да купим нещо и на бебето, събира нещата в една кутия и чака да му ги даде. Разпитва ме с какво и как ще се храни като се роди, знае че като стане на 6 месеца ще започне да яде пюрета.......
Просто очаква да се включи в грижите за бебо наравно с мен. И честно казано не смятам и за момент да й секвам ентусиазма.
Дъщеря ми вече достатъчно добре осъзнава, че ще имам бебе.
Всъщност инициатора за второто дете е именно тя. Много искаше да има братче или сестричка.
Кати сама без да я карам говори на бебето, дава му да яде чрез мен и винаги се чуди не му ли е гадно да лапа сдъвкана храна
Караме да му купуваме разни неща. Винаги като я заведем в магазин за играчки иска да купим нещо и на бебето, събира нещата в една кутия и чака да му ги даде. Разпитва ме с какво и как ще се храни като се роди, знае че като стане на 6 месеца ще започне да яде пюрета.......Просто очаква да се включи в грижите за бебо наравно с мен. И честно казано не смятам и за момент да й секвам ентусиазма.
И аз все повтарям на моята малка дъщеричка Матилда (хамстерчето), че скоро ще си има братче или сестричка (съвсем сериозно ги говоря тези неща). Дори я питам дали има предпочитания, но като я гледам как продължава да си върти колелото, докато я питам, май й е все едно за пола
Звучи смешно, но си я приемам като детенце и тренирам с нея как ще говоря по-натам на бебето
Звучи смешно, но си я приемам като детенце и тренирам с нея как ще говоря по-натам на бебето
Gydelichkova 
За втори пък ужасно много ме разсмиваш днес.
Преди да се роди Кати ми подариха морско свинче- невероятна животинка!
Щом бебето се разплачеше Мишо /така се казваше/ започваше да издава специфичните за свинчетата звучи.
Почина преди година, Кати беше свикнала доста с него и много плака, но решихме да не вземаме ново животинче.
За втори пък ужасно много ме разсмиваш днес.
Преди да се роди Кати ми подариха морско свинче- невероятна животинка!
Щом бебето се разплачеше Мишо /така се казваше/ започваше да издава специфичните за свинчетата звучи.
Почина преди година, Кати беше свикнала доста с него и много плака, но решихме да не вземаме ново животинче.
Франческа, мани,мани. Хамстерите също живеели много кратко - максимум до 2 години. Аз толкова си го обичам нашето, че не знам как бих го преживяла, когато умре. Дори тези дни, като се оказа, че има доста кражби около нас, първото нещо, за което се притесних, е да не направят нещо лошо на мишлето, ако влезнат крадци.
Иначе не съм я чула да изадава нито един звук.
По-добре не взимайте никакво животичне - аз много обичам и кучета, но като знам колко много човек се привързва към него, а и какъв ангажимент си е, предпочитам да не си го причинявам.
Ооо, излъгах за звуците. Върти колелото с такава бясна скорост, че пушек се вдига. И самото колело, разбира се, се разбрицва по някое време. не искам да ти казвам каква шумотевица става вкъщи, а хамстерите са активни и предимно през нощта. През седмица Жоро й смазва с машинно масло колелото, едва й смогва направо. Та спя с тапи за уши и заради нейните шумове, и през 2 врати ги чувам
Иначе не съм я чула да изадава нито един звук.
По-добре не взимайте никакво животичне - аз много обичам и кучета, но като знам колко много човек се привързва към него, а и какъв ангажимент си е, предпочитам да не си го причинявам.
Ооо, излъгах за звуците. Върти колелото с такава бясна скорост, че пушек се вдига. И самото колело, разбира се, се разбрицва по някое време. не искам да ти казвам каква шумотевица става вкъщи, а хамстерите са активни и предимно през нощта. През седмица Жоро й смазва с машинно масло колелото, едва й смогва направо. Та спя с тапи за уши и заради нейните шумове, и през 2 врати ги чувам
Да бе, много се забави вече, и аз я чакам с нетърпение.
След малко отиваме на кръчма (пицария по-точно) целия офис. Нещо не ми се ходи, от скоро време като стане 17,30ч мнооого ми се доспива и съм супер неадекватна, все едно са ме ударили с чук по главата.
А нашата бебка явно е заякнала в крачетата, защото снощи не успях да заспя от ритници. как ли не се местих в леглото, ходих 3 пъти до тоалетна, но тя така се беше разриткала....
Имената - не сме мислили сериозно по въпроса. Милото само ме бъзика с разни имена от рода на Пенка и т.н. и хич не е сериозен.
Аз искам детето да има имен ден, който да е през зимата, името да е кратко, за да може да се научи да го пише до 6-ти клас, да се чете нормално и на други езици.... Милото все ми казва, че нещо май май се замисля за акъла ми.
След малко отиваме на кръчма (пицария по-точно) целия офис. Нещо не ми се ходи, от скоро време като стане 17,30ч мнооого ми се доспива и съм супер неадекватна, все едно са ме ударили с чук по главата.
А нашата бебка явно е заякнала в крачетата, защото снощи не успях да заспя от ритници. как ли не се местих в леглото, ходих 3 пъти до тоалетна, но тя така се беше разриткала....
Имената - не сме мислили сериозно по въпроса. Милото само ме бъзика с разни имена от рода на Пенка и т.н. и хич не е сериозен.
Аз искам детето да има имен ден, който да е през зимата, името да е кратко, за да може да се научи да го пише до 6-ти клас, да се чете нормално и на други езици.... Милото все ми казва, че нещо май май
се замисля за акъла ми.