Незнам какво да правя, освен да потърся вашето мнение тъй като вече започвам да мисля че съм луда.
С мъжът ми сме женени от 8 месеца, познаваме се от две години и 8 месеца и имаме бебе на три месеца. Първата година от връзката ни изкарахме в различни градова, виждахме се през уикендите, от самото начало решихме, че сме един за друг.Преместих се при него ...по-точно при тях- той живееше с родителите си и адът започна. Те си имат семейни проблеми - поне аз мисля че не е нормално примерно жената да крие от мъжа си е си е купила апартамент и да се напива стабилно през вечер. Чух и видях неща, каквито не пожелавам на никого...единия ден бях виновна, че искам да го скарам с брат му, на другия - че майка му иска да напусне баща му....а останалото време, че нямам апартамент и пари(явно не се вписах в образа на идеалната снаха).И досега немогат да проумеят, че сина им вече не е тяхното детенце и трябва да го оставят да живее свой живот. Изкарах така 6 месеца и въпреки, че бяха най-кошмарните в живота ми, бяха и най-хубавите...чувствах се толкова обичана и толкова го обичах, че намирах сили да продължа и след поредния панаир от тяхна страна. Изнесохме се в отделно жилище - тяхно, на което направихме основен ремонт- част от парите бяха от мои и негови спестяванния , другата от кредит, който той изтегли.Майка му неможе още да преживее факта, че удръжките са от неговата заплата, а не от моята и не проумява, че ние не делим парите си на мои и твои.
Попита ме как съм когато бях бременна в 7-мия месец, преди това чувах реплики от рода "Щом искаш тишина взимай си бременната жена и си отивай" или "Детето ти ще е по-голям боклук от теб". Откакто малката се роди са вкъщи през вечер, че понякога и всяка вечер и ядат и пият като за световно,действително вече не правят панаири, но се чувстват като у тях си ( апартамента е на името на майка му)- не звънят, а директно си отключват, идват когато те преценят без да питат, празнуват си празниците у нас, "за да сме заедно" и си мислят, че аз някога ще забравя...немога .
Най-лошото - мъжът ми вече ме нарича злобна и злопаметна и се опитва да изкара положението напълно в реда на нещата. Нищо неможел да каже и незнам си какво.Само, че днес баща му за пореден път ми заяви, че утре щели сме да празнуваме три месеца на детето дето аз износих и родих и аз изпуших...немога повече. Миналия месец, докато аз им режех салата на метър от масата те вдигнаха тост и честитиха на сина си сякаш е единствения родител на това дете, а той прие поздравленията и хич не се сети за мен.
Сега докато съм в майчинство продължавам да работя и моят мил мъж само прави сметки кога ще имаме достатъчно пари за тоя велик кредит и ме притиска да го върнем ....само че аз не искам...защо след всичките приказки, че не съм си у дома , че съм дошла на готово и незнам какво да дам всичките си спрестявания за чуждия апартамент. Ако утре ми писне и реша да се махна оставам на улицата с дете на ръце...нека поне да имам спестявания, не мислите ли....незнам вече кое е правилно и кое не .....не искам да живея така , немога просто , останах без нерви вече. Какво да правя...................................