Публикувана: 20 ян. 2009, 13:32 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2009, 18:26 ч.

Ражданнето наближава а мен ме е страх все повече!Помощ!

4 181
86
1

20 ян. 2009, 13:32 ч.

Мнения: 46

Здравейте мили бъдещи и настоящи мамчета!Надявам се да ми помогнете с някой друг съвет как да се успокоя преди раждането да настъпи!Вече съм в края на 7-мия месец и бременността ми беше напълно желана!Колкото по малко остава толкова повече страхът в мен говори!Цялата бременност я прекарах с усложнения ... то не беше разлепяне на плацента то не бяха бактери в бъбреците то не бяха лекартства изследвания и инжекции!И сега ще раждам секцио първата причина е плацентата която е на входа на матката а втората е защотот аз самата немога да се реша на сериозната крачка - нормално раждане!Също така болниците не са моята стихия както и на повечето сигурно и незнам и незнам как ще мине всичко сигурно като останат броени дни ще взема да припадам от притеснение .. Помогнете ми newsm45

# 1 20 ян. 2009, 13:35 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 334

Спокойно, не си изключение. Ето подобна скорошна тема

# 2 20 ян. 2009, 13:37 ч.

Мнения: 542

не знам как да те успокоя защото аэ самата не се успокоих докато не си гушнах бебка!мисли за детето което чакаш,а не за трудностите!
желая ти леко и спокойно раждане и живо и здраво бебче! Simple Smile

# 3 20 ян. 2009, 13:40 ч.

Мнения: 46

даже не съм питала лекарката какво ще е детето защото след всичките тези проблеми просто няма значение само то да е добре

# 4 20 ян. 2009, 13:48 ч.

Мнения: 4 070

Аз съм в 9 месец и хич не ме е страх- по принцип съм голяма бъзла, страх ме е от всичко Embarassed

, но пък прага на болка ми е голям и не ме е страх много от болката- просто когато трябв ада я издържа знам ,че няма др. изход- аз съм човека, който трябва да я изтърпи. Освен това знаеш,че има обезболителни инжекции и може дори да ти мине раждането почти (или напълно) безболезнено- незнам как е. Освен това в 9 месец в един момент ти става много тежко и трудно, аз до сега нямах много проблеми (освен болежки в таза и изтръпнали ръце и др. много дребни малки проблемчета)....но сега особенно нощем едва ставам, бебчето доста ме притиска на моменти и е малко дискомфортно, появиха се хемороиди и др. такива и вече ми се иска да раждам и да му се радвам.
Спокойно и успех!!!!

# 5 20 ян. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 31 090

Въобще не се притеснявай, ама хич разбери. Раждах планирано секцио с пълна упойка и нищо не усещаш, никакви болки, контракции, разкрития, прегледи, нищо. Само абокат и катетър ти слагат, което не боли. После боли като се събудиш и то много, но тогава си гледаш бебето и не ти пука за болката. За нормално раждане не знам, но иначе не мисли такива неща само да се натоварваш. Нищо няма да усетиш.

# 6 20 ян. 2009, 14:01 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Много добре те разбирам!
В края на 8- ми месец и мен започна да ме обхваща, меко казано, паника. Направо не исках да раждам, предпочитах да си стоя все бременна. Laughing

Сега съм бременна 6- те месец с второ, изключително желано дете. Хем знам какво ме чака (пак ще съм секцио), хем знам че няма абсолютно нищо страшно, хем след първата операция имах изключително бързо възстановяване, хем УЖАСНО ме е страх. Отсега.
Опитвам се да не мисля за всичко това, но не мога да "изключа" напълно.

# 7 20 ян. 2009, 14:05 ч.

Мнения: 46 478

Нормално е да те е страх. И аз съм много страхлива, гледах да си запълвам времето с работа, за да не мисля за това, по тази причина работих до самото раждане Laughing

# 8 20 ян. 2009, 14:09 ч.

BG
Мнения: 1 900

Нормално.Май всички минаваме през този период.Споко.Успех. Peace

# 9 20 ян. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 263

Спокойно! И аз бях така, но в 9-тия месец те наляга едно спокойствие и примирение, че няма къде да бягаш, трябва да излезе бебето и това е Peace

Още повече че ще си секцио. Леко бременеене до края и здраво и красиво бебче на финала Hug

# 10 20 ян. 2009, 14:24 ч.

София
Мнения: 932

Да успокой се колкото се може повече и вярвай , че всичко ще е наред. Болката минава и се забравя и не е толкова страшна - не знам как е при секцио де , но пак не вярвам да е страшна болка. Мисли си , колко ще е хубаво, когато си гушнеш бебчето.
Успех , бързо възстановяване и живо и здраво бебче да гушкаш Hug

# 11 20 ян. 2009, 14:24 ч.

Мнения: 4 496

И аз бях така, но в деветия месец страхът отстъпи място на желанието колкото може по-скоро да родя, че вече толкова ми тежеше...Чувствах се ужасно тромава, блъсках се във всичко... Rolling Eyes

# 12 20 ян. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 476

И мен ме беше страх. Още повече, че с кой акъл не знам в последните месеци изгледах една поредица филми с раждания и съвсем луднах. Даже, преносвайки 3 дни като започнаха контракциите и мъжът ми ме караше да тръгваме към болницата аз му казах: Чакай, може да ми мине ooooh!

Истината е, че като прекрачих прага на болницата се успокоих и всички притеснения ми изчезнаха.

# 13 20 ян. 2009, 14:32 ч.

Plovdiv
Мнения: 547

Не мисли, опитай се да не мислиш. Посрещай нещата по реда на появяването им, ако ме разбираш. Стъпка по стъпка. И знай, че с всичко ще се справиш. Бъди уверена в това. Усетиш ли, че задълбаваш в негативни мисли и "пишеш романи" за това какво може да стане, просто спри да мислиш. Hug