Здравейте всички.
Да пишеш в раздела "Родители преживели загуба" е една тъжна привилегия.Никога не съм мислила,че това ще ми се случи точно на мен,но като чета тук в този раздел-за съжаление констатацията ми е-тези случаи са твърде много уви!
Това ми се случи през 2005год.Имахме дъщеричка на 6г и половина и решихме,че е време за второ дете.Вече имахме нов дом и много желание да напълним бебешката стая.Всичко вървеше по план.Реших да раждам нормално.Вече бях раждала и не се боях.В краят на 9-ия месец получих контракции които се засилваха и тръгнах с голямо нетърпение към родилното.Постъпих,приеха ме с 4 см.разкритие,подготвях се за радостното събитие....но после всичко се обърка и плода загуби тонове.Лекарите се събраха и вече знаех,че това не е на добро!Съобщиха ми по най-деликатният начин(ако има такъв за такава новина),че плодът е мъртъв!!!!Но понеже раждането е започнало вече,ще трябва да го родя.Стоях така вцепенена още около 6 часа в болки и не ги усещах толкова,само ума ми кънтеше,че няма да прегърнем нашето бебе, няма да можем да го целунем...
Когато всичко свърши и ме изписаха, минах през коридора на болницата и от всяка стая се виждаха майки гушкащи новородените си бебчета,а аз плачех и не можех да спра.Дъщеричката ми и съпругът ми много ми помогнаха да не се побъркам и да продължа напред.Живота е труден понякога,но бог праща изпитания само на тези които могат да ги понесат.Не знам дали аз съм такава-но след това отново забременях и живеейки в страх още 9 месеца,през лятото на 2006г,съвсем скоро след тежката ни загуба-се роди нашият син-Антоан.Той вече е на 2г и 6мес,а каката е тинейджърка на 12г.Много ги обичам,не мога да живея без тях,те са смисъла на всичко което правим с татко им!Понякога нощем си мисля за моето момченце-ангелче!Тъжно ми е,но знам че е на по-добро място и ни гледа от небето.Никога няма да го забравим и ни липсва...Почивай в мир,ангелче мое.
Да пишеш в раздела "Родители преживели загуба" е една тъжна привилегия.Никога не съм мислила,че това ще ми се случи точно на мен,но като чета тук в този раздел-за съжаление констатацията ми е-тези случаи са твърде много уви!
Това ми се случи през 2005год.Имахме дъщеричка на 6г и половина и решихме,че е време за второ дете.Вече имахме нов дом и много желание да напълним бебешката стая.Всичко вървеше по план.Реших да раждам нормално.Вече бях раждала и не се боях.В краят на 9-ия месец получих контракции които се засилваха и тръгнах с голямо нетърпение към родилното.Постъпих,приеха ме с 4 см.разкритие,подготвях се за радостното събитие....но после всичко се обърка и плода загуби тонове.Лекарите се събраха и вече знаех,че това не е на добро!Съобщиха ми по най-деликатният начин(ако има такъв за такава новина),че плодът е мъртъв!!!!Но понеже раждането е започнало вече,ще трябва да го родя.Стоях така вцепенена още около 6 часа в болки и не ги усещах толкова,само ума ми кънтеше,че няма да прегърнем нашето бебе, няма да можем да го целунем...
Когато всичко свърши и ме изписаха, минах през коридора на болницата и от всяка стая се виждаха майки гушкащи новородените си бебчета,а аз плачех и не можех да спра.Дъщеричката ми и съпругът ми много ми помогнаха да не се побъркам и да продължа напред.Живота е труден понякога,но бог праща изпитания само на тези които могат да ги понесат.Не знам дали аз съм такава-но след това отново забременях и живеейки в страх още 9 месеца,през лятото на 2006г,съвсем скоро след тежката ни загуба-се роди нашият син-Антоан.Той вече е на 2г и 6мес,а каката е тинейджърка на 12г.Много ги обичам,не мога да живея без тях,те са смисъла на всичко което правим с татко им!Понякога нощем си мисля за моето момченце-ангелче!Тъжно ми е,но знам че е на по-добро място и ни гледа от небето.Никога няма да го забравим и ни липсва...Почивай в мир,ангелче мое.
Прегръщам те и най- важното е че си се изправила и си продължила. 
за теб
