Малкият е на 2г и 6м и моето търпение вече се изчерпа или по-точно възможностите ми.
Не желае да се храни сам, счита че ние сме длъжни да му държим лъжицата, неиска да дъвче-гълта като пуйче,поради това се налага да мачкам храната му, непосяга изобщо към обичайните детски вкусотийки-шоколади, бонбоно, ц.пръчки,сплети и прочие . Не че е загубил много като неяде боклуци, но е крайно обезпокоително
Тази сутрин избухнах, просто нервите не ми издържаха и го ошамарих, защото неиска и сам да си отваря вратите, няма никаква самостоятелност в това дете . Неиска да общува с мен, гледа ме най-нагло в очите и не ми отговаря дори на въпроса чуваш ли ме
Незнам вече как да говоря и какво да правя, сама си го гледам не че непознавам детето си, но съм отчаяна и той добре разбира това. Знам че в тази възраст повечето деца са така, на принципа на отрицанието, но мисля че нашия случай е извън тези граници.
Помогнете ми, ако сте имали или имате трудно дете