Трудно ли ви беше да се решите за второ детенце?

  • 2 361
  • 15
  •   1
Отговори
  • В къЩи.
  • Мнения: 2 189
Аз сьм мама на *специално* детенце. Винаги сьм искала две дечица,но сега малко се страхувам.
Как беШе при вас? Как се преборихте сьс себе си и страховете? Как се спрявате сега,ако вече имате две децича? 



П.П. Не сьм сигурна ,че мястото на темата ми е за тук,но имайки в предвид,че запитването ми е до майките на *специални * деца,я пускам тук.

Последна редакция: ср, 11 фев 2009, 10:36 от Maia Stoitseva

# 1
  • Мнения: 299
Винаги съм искала две деца,просто за момента смятам,че има още време за второто.
Моето дете се роди с еквиноварус,не го "видяха" през бременността ми,беше "пълна изненада",когато се роди Sad.Знам,че има дечица с много по-тежки увреждания и благодаря на Бог,че нашето е сравнително леко и е такова,което се лекува успешно и гарантира пълноценен живот.Въпреки това самата мисъл за втора бременност,за 9 дълги и изпълнени с тревоги месеци,ме кара да се чувствам леко наплашена и несигурна.Просто не мога да си представя как ще дочакам да видя,че всичко му е наред и е добре.Решила съм,че наближи ли момента да искаме второ,ще направим всички изследвания,които могат да се направят,но въпреки това притесненията ми ще си останат.Не искам да бъда категорична на 100%,но допускам,че бих могла и да се откажа от идеята за второ-просто страхът е по-силен от мен.

# 2
  • Мнения: 2 327
Аз все отлагах да направя генетични тестове на детето си, заюото има няколко увреждания и не е ясно дали няма нещо генетично. Страхът ми беше точно от една следваща бременност какво мога да очквам. Но в един момент се оказах вече бременна и единствено мога да се надявам че всичко ще е наред. Естествено ще синаправя с повече внимание и всички възможни изследвания, но все пак решихме да задържим детето. В началото бях стресирана, сега нямам много време да мисля покрай дребния. Гледам да се настройвам положително.

# 3
  • Мнения: 5 668
Аз по принцип искам второ детенце. Но и аз го изпитвам този страх дали няма да се повторят нещата. Детето ми е от аутистичния спектър и знам, че не е генетически наследено, но въпреки всичко много ме е страх. Хем искам, хем се питам "А, ако се повтори..." Незнам дали бих издържала, още повече че не се разбира веднага. Това ми дете го усетих, че има нещо след втората му година, че даже след третата почнах да го водя по специалисти. Така, че и да му няма нищо на второ детенце, ще живея в страх поне първите две години, постоянно ще търся някакви признаци  Confused

# 4
  • Мнения: 200
Здравейте силни мами, и аз имам дете което се роди с вродено заболяване. СЛАВА НА БОГА СЕГА ВСИЧКО Е НАРЕД ! Имам страхове да не се получи рецидив . Искам второ дете и съпруга ми го иска ноо имам същите притеснения като вашите - 9 месеца в тревога и след това дори и да направя пълни изследвания това не гарантира че с бебето всичко ще е наред. С дъщеря ми никои не видя проблема. Чак като се роди . Сигурна съм че знаете за какво говоря - не можеш да се зарадваш че имаш дете не можеш да се насладиш на неговото развитие - страха "какво му е " ще се справим ли с операцията " , погледите на другите майки в парка , въпросите на децата "Мамо какво му има на това детенце" . Мисля че няма да се справя ако трябва още веднъж да го преживея.
Има една народна приказка " Два пъти гръм на едно и също място не пада" - викам си така е не може да съм минала праз ада и пак на мен да се случи , но преди години гледах едно предаване по телевизията за едно семейство което имат дъщеря с недоразвити долни крайници правят изследвани и казват че не е генетично , след 2/3 години им се ражда момченце и то с такова заболяване .... представете си болката на родителите , представете си живота на децата а те бяха много умни деца говореха много компетентно за заболяването си . Майката когато е сама с тях не излиза на разходка защото не може да бута две инвалидни колички.

Успех на всички , спирам да пиша че се разтройвам а в момента съм на работа .
Аз не съм готова за второ дете.
Желая здраве на децата ви и на семействата ви.
Може би ако забременея без да е планирано ................тогава ще му мисля.
БОГ ДА Е С ВАС !

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
първото ми дете бе с проблем най-вероятно придобит по време на раждането, който отшумя
по врмето когато открих бременостт - вече имаше 90% вяра, че нещата ще отшумят
но аз имах проблемна бременост
втората тръгна също така
бебето се "увреди" в 7 месец - ей така откриха евенутално "хидронефроза" на бебето, но никой не даваше гаранция дали не е нщо по-фатално....
преживях нещата
слава богя второто ми дете е с хидронефроза и за сега нещата вървят без операции добре...
ако имах възможност сигурно бих родила и трето въпреки страха.....
в крайна сметка като майка на две деца - страха вече е част от живота ми, свикнах с него и живея всекидневно със своите майчини страхове
гаранция в живота няма за нищо  - освен уви за това, че някой ден ще си идем...остава само надеждата да изживеем живота си максимално както ни се иска....с цялата смелост на която сме способни

# 6
  • Мнения: 554
Здравейте!
Аз също искам да имам две деца....
При нашата дъщеричка увреждане се получи след заболяване-менингит. За съжаление никога никой не може да предположи дори какво му готви съдбата.
До болестта дъщеричката ни нямаше никакви проблеми, а след това...
Всичко е съдба, може би, аз с това си го обяснявам.
И мен ме е страх и то много , но дано се усмеля да имам още едно дете.

# 7
  • GYM
  • Мнения: 814
А на мен ми се искат три...Само че много ме е страх. Дъщеря ми се роди с т.нар. полималформативен синдром и не се знае дали не е генетично...От операции не сме стигнали още до генетични изследвания, а за тях трябва да чакаме около година...Дали ще се реша...Бог знае

# 8
  • Мнения: 169
Здравейте  HugГолямата ми дъщеря е дете с с проблеми от аутистичния спектър , всички майчета , които имат такива дечица знаят , как се гледа такова дете . Ще излъжа , ако кажа , че като родих малката ми беше лесно . Първо Анджи изпадна в шок , после 1 година живя с мисълта , че малката я няма , но леко полеко , се привърза . Всичко стана много бавно и плавно . Сега правят заедно бели , Анджи дори я защитатва , не разрешава да и се правят различни манипулации , които на нея са и неприятни ( например , не да ва да и режем ноктите ) hahahaИграят си , понякога я прегръща силно и я целува . В такива моменти , съм най - щастливата майка на света . И сега , чакаме трето  бебче , винаги  съм искала 3 . Силно се надявам тоя път всичко да е наред  Praynig

# 9
  • Мнения: 1 271
Много ме беше страх и трудно се реших. Разликата им е 5години. Съпруга ми мнооооого искаше иииииииии сладурката е вече почти на 3години.
За съжаление страховете ми се оправдаха и при нас гърма удари два пъти.  Cry
Затова съм спряла да насърчавам приятелките ми да раждат повече деца, особено тези които имат дете с увреждания.
И ние със съпруга ми искахме 4деца, но сега мислим че 2 ни стигат. Понякога се улавям че завиждам на приятелките ми, които могат да имат и имат 4 деца, дори на сестра ми която има 3.  Embarassed
Само искам да ви кажа че не се чуствам жертва на съдбата. Аз вярвам че Бог така е решил. Макар отглеждането им да е много трудно, съм щастлива че ги имам, защото са невероятни сладурковци.
Напоследък се убеждам че единствения ни грях на всички е, че сме се родили в България. Навън специалните деца се гледат много по-лесно и достойно. И се радвам за семействата които могат да отидат извън БГ да живеят и да се грижат за децата си и там да ги лекуват.


СТЪНЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ много се радвам за тебе. Лека и спокойна бременност ти желая и здраво бебче.  Hug Hug Hug


За който не знае - нашите двама сладури са в средата на снимката долу в подписа ми - най-усмихнатите  Heart Eyes

# 10
  • Мнения: 4 451
Винаги съм мечтала за голямо семейство с три дечица. И се надявам това да се случи.
Когато се появи желанието за второ дете, аз нямах идея, че моето голямо момиченце е с проблеми от аутистичния спектър. Бях вече бременна, когато я диагностицира лекар.
Много трудно ми беше нейното отглеждане, но никога не се оплаках, защото от всякъде чувах колко трудно било да се гледа дете. И бях убедена, че трудностите, които изпитвам са нещо нормално... Уви, не се оказа така.
Сега вече знам. Наистина е страхотно да имаш повече дечица. Не спирам да им се радвам! Щастлива съм! Дано имам и трето детенце един ден.

# 11
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Има още една такава тема сигурно е в архива вече, но и там много мами се изказаха включително аз. Иначе аз отчитам, че при нас нещата са от преждевременното раждане и инфекцията която съм имала. Отговорно си е човек да ражда деца, но аз също исхах голямо семейство. А съм от мамите, които и отговорно съм подходила и към бремеността но - Човек предполага, Господ разполага. При мен проблема е с второто ми, макар и с първото да ми се наложи да търча по болници, с операция, още на 20-тия ден. Сега - щастливи братя, които много се обичат и съм безкрайно щастлива, че ги имам.  Hug

Стънче  Hug Hug Hug Hug Hug

# 12
  • Мнения: 137
При мен проблемно е второто ми детенце. Наистина нещата при него се оправят /хидроцефалия с поставена клапа/, но е доста по-трудно дете, особено като го сравнявам с батко му. Животът ми коренно се промени, но никога не съжалявам. Винаги бих подкрепила майчета, които искат второ и трето дете. Всички знаем ,че децата са щастието в живота, колкото и труден да го правят понякога.

# 13
  • В къЩи.
  • Мнения: 2 189
Поздравявям всички майчета реШили се на повече дечица Hug
СТЬНчЕ ,пожелавам ти лека бременност и да гуШкаШ здраво бебче   bouquet
Тук докторите ни насьрчават за второ,казват че Ще е от голяма полза за маника ни ,един вид терапия. Моето момченче е с епилепсия,неактивна хидроцефалия и забавено развитие. На 1г и 7м е ,а оЩе не ходи,не приказва и не разбира почти ниЩо. Вьпреки че и аз се притеснявам от втора бременност,сме реШили да изчакаме докато синьт ми стане на 3 или 4год,да видим как Ще напредне в развитието си и се надявам да го зарадваме с една сестричка.
А това ,че сме в чижбина си има и плюсове и минуси,като голям минус за мен е липсата на помоЩ от семейството ми и близките ми.

# 14
  • Мнения: 1 193
Поздравявам всички които искат голяма семейство. Stun  Hug Hug Hug
Аз родих второ, след като първото ми дете е с тежки увреждания, вследствие на изпуснато- тежко раждане. Страховете са големи,както през деветте месеца така и сега. Но ако е дал Господ, всичко ще бъде наред.

Общи условия

Активация на акаунт