нещо реша.Аз съм на 32г. и от 16 имам връзка -не знам как да го нарека ,която прерастна в съжителство преди 8г.Имаме дъщеря на 7г.,т.нар общ бизнес, ипотекирана къща и безброй заеми.
За пред хората т.нар ми мъж е най-добрия,кроткия ,милия и работливия а аз съм устата и лоша.Всички мислят че той ни обича много и прави всичко за нас.В един момент повярвах и започнах да вярвам в това,мислих че аз съм лоша ,че много искам и съм неблагодарна.Почуствах се
най-грозната и нежалана жена на света.Тук прочетох една подобна тема и зато ва реших да пиша.Обаче ще ви разкажа за един мой ден ,който между впрочем всеки ден е един и същ.Сутрин ставам в 6,прибирам ако е останало от вечерта ,събуждам дъщеря ми обличаме се и отиваме на
училище,от там на бегом до работа ,да свърша черната работа, в 14 на бегом в къщи да пиша домашни ,да свърша домакинската работа ,да вечеряме с дъщерями и да спим.През това време любимия ходи на пред назад и отчита дейност.Бие се в гърдите ,че работи ден и нощ но едвам смогваме да си плащаме кредити.Мисля отдавна за раздяла но не знам как ще стане?Всичко е много сложно.Той знае какво мисля и искам но нищо не предприема.Знам че е объркано но просто ми се струва че ще полудея.