Какво да правя?

  • 1 505
  • 7
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 1 016
Знам че всеки сам взема решенията си ,но все пак искам да чуя и други мнения.Аз чета този форум може би от една година но не се осмелявах да пиша.На кратко ще разкажа своята история и дано
нещо реша.Аз съм на 32г. и от 16 имам връзка -не знам как да го нарека ,която прерастна в съжителство преди 8г.Имаме дъщеря на 7г.,т.нар общ бизнес, ипотекирана къща и безброй заеми.
За пред хората т.нар ми мъж е най-добрия,кроткия ,милия и работливия а аз съм устата и лоша.Всички мислят че той ни обича много и прави всичко за нас.В един момент повярвах и започнах да вярвам в това,мислих че аз съм лоша ,че много искам и съм неблагодарна.Почуствах се
най-грозната и нежалана жена на света.Тук прочетох една подобна тема и зато ва реших да пиша.Обаче ще ви разкажа за един мой ден ,който между впрочем всеки ден е един и същ.Сутрин ставам в 6,прибирам ако е останало от вечерта ,събуждам дъщеря ми обличаме се и отиваме на
училище,от там на бегом до работа ,да свърша черната работа, в 14 на бегом в къщи да пиша домашни ,да свърша домакинската работа ,да вечеряме с дъщерями и да спим.През това време любимия ходи на пред назад и отчита дейност.Бие се в гърдите ,че работи ден и нощ но едвам смогваме да си плащаме кредити.Мисля отдавна за раздяла но не знам как ще стане?Всичко е много сложно.Той знае какво мисля и искам но нищо не предприема.Знам че е объркано но просто ми се струва че ще полудея.

# 1
  • Мнения: 405
 Миличка, много ми е познато това, с тази разлика, че нямах общ бизнес с човека. Други бяха нашите проблеми. Какво да те посъветвам...обмислила ли си сериозно това решение и изобщо взела ли си го със сигурност. Защото най-добре е веднъж, само веднъж да кажеш сбогом на някой, а не историята да прерастне в епизод от сапунен сериал...повярвай.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 1 016
Ами не знам ,то май вече е сапунен сериал,но не може така-в къщи да се разминаваме като непознати а пред хората да се правим на луди.Аз просто не издържам така а,пък и детето не е толкова малко-мисля че до някъде разбира какво става.Аз съм расла в много лоша семейна среда и
не искам и детето ми да е така.

# 3
  • Мнения: 9 990
хм...дефинирай "Отчита дейност" Thinking
и ти какво искаш точно да прави-дай някакви примери.
искаш да кажеш, че само ти работиш ли?
много работещи майки биха завидяли на прибиране вкъщи в 14 часа.повечето се прибират около 20 часа .
аз например съм с разкошно работно време, но се прибирам след 18 часа и чак тогава домакинствам и сядам да се занимавам не с едно, а с две деца.
струва ми се, че ти си се уморила от връзката ви.
колко лоша ви е семейната среда?карате се, биете се, крещите, мълчите?
Пишеш, че е много сложно, но ако не го обясниш, няма как да се разбере.Аз лично някакъв проблем не виждам.

# 4
  • София
  • Мнения: 17 140
И аз като пенелопа.
В това, което разказваш няма никакъв проблем и наистина - за работното време искрено ти завиждам и аз.
Ако си спряла да го обичаш, друга работа ...

# 5
  • Sofiq
  • Мнения: 10
   Не ми се искаше да си разказвам тук личната история, но съм минала през подобно нещо. Беше преди доста години. Освен децата и мъжа/бившия/ Grinning гледах и част от родата му - живеехме при баба му, но и сестра му живееше там също. Всички сметки по дома, готвенето и пълненето на хладилника бяха мое задължение. Имахме малък магазин/със зареждането се оправях аз, сутрин рано още преди 07/, в който бившият стоеше по цял ден - пиеше кафе и чакаше някой да влезе. Аз работех на други две места - три Wink ако броим, че се водех и по майчинство. Оправях се и с  двете деца /добре, че ходеха на ясла и не боледуваха много/, домакинството също чакаше мен/след 01 часа съответно/. Спях по 3-4 часа. Да не мислиш, че слушах хубави неща за себе си? Напротив. Само чувах колко изморен е той, как му трябва почивка,как по цял ден се мъчи в този магазин, как........ и това от майка му, баба му, роднините..... Да не казвам колко навътре/като пари и заеми/ ни излезе това негово удоволствие да работи за себе си. Издържахме се от моите заплати и майчинството, че успявах и в магазина да наливам пари newsm78 да ме питаш защо. И определено те разбирам, защото черната работа по магазина също я вършех аз. Опитвах се уж да градя семейство и малък бизнес - минималната печалба, от която се оказа, че отива по всичко друго, но не и за стока. Все имахме заеми, все не стигаха парите..... Не съм глупава, но явно му имах прекалено доверие и от многото работа нямах време да погледна къде и за какво отиват парите, които се въртяха там. Е наложи се да се освестя. Разведох се. Доста време изплащах заеми след това. И въпреки това се оказа, че ми е много по-лесно и представи си евтино Grinning да живея сама с децата.
  Съвета ми е да седнеш и да си направиш един разчет с лист и химикал. Да видиш пред себе си всички плюсове и минуси. И най-важното да решиш искаш ли такъв мъж или не? Искаш ли да живееш по този начин цял живот? Тук има доста жени, които ще ти кажат, че хич не е трудно да си сама жена с дете Peace

# 6
  • Мнения: 800
Ух, колко познато ми звучи това. Освен че си лоша и проклета, ни си ли ти главната причина на него да не му върви, защото аз съм в основата на неговите провали. Мъжът ми прави бизнес и бе много уморен, докато аз гледах първото ни дете, болната си майка, къщата и работех (предимно нощем) ... а той плащаше заплати на работниците си от изкараните от мен пари ... Успях да го накарам да започне работа когато се роди второто ни дете - резултатът е, че него го няма по 14 часа, а аз се оправям с двете деца, къщата и  работата си, а той е вечно много ангажиран, много уморен и изнервен ...

# 7
  • Мнения: 1 588
Аз съм на 32г. и от 16 имам връзка -не знам как да го нарека ,която прерастна в съжителство преди 8г.Имаме дъщеря на 7г.,т.нар общ бизнес, ипотекирана къща и безброй заеми.

Ако се разделите, кой ще плаща заемите и ипотеките?

Общи условия

Активация на акаунт